В Русия има държава

Цветан Иванов е роден на 7 октомври 1958 г. в София. Завършил е история в Москва. От 20 години живее и работи в руската столица. Семеен, с две деца. Председател на Международна фестивална програма за детско творчество "Приятели на България"

Цитат:
"Хиляди руски деца пеят "Върви, народе възродени"


- Г-н Иванов, вие живеете в Русия от началото на 90-те години. Ако може, да направим едно сравнение между България и Русия през 1992 г. Как изглеждаха тогава двете държави?
- Според мен България до 1989 г. имаше много висок стандарт на живот в сравнение със Съветския съюз. Бяхме на светлинни години пред гражданите на СССР. Дори в Москва хората бяха в пъти по-зле от българите. Доходите бяха много по-ниски, отколкото в България. Никога няма да забравя големите хранителни магазини през 90-те години, в които имаше наредени само тенджери. Продукти няма. В един момент се изравнихме, защото в България също започна криза, купони у нас, купони в Русия. След което България започна лека-полека да се оправя и докъм 2000 година вървяхме заедно. Но след идването на Владимир Путин на власт нещата като че ли бавно, но вярно започнаха да вървят в положителна посока и Русия започна да се оправя. Ако сега сравним двете страни, може да се каже, че най-големият плюс на Русия е, че там има държава. И то държава, пред която всички са равни. В Русия няма бедност.
- Съвсем ли? Няма държава без бедност.
- Бедност има навсякъде. Но такава бедност, каквато има в България, там просто няма.
- Само за Москва ли говорите? В провинцията вероятно е различно.
- Вижте, законите са едни за цяла Русия. Ако вземем елементарните стоки за преживяване, има група, чиито цени се наблюдават от държавата и ръстът им е невъзможен. Определен вид хляб, картофи, зеле, моркови, мляко. Да го наречем -социална кошница. Ръстът в цените на тези стоки е толкова минимален, че той не се чувства. Пенсионерите се движат безплатно в градския транспорт, имат безплатни лекарства. Пенсиите са като нашите - средната е 200 долара (средната пенсия в България е 270 лв., бел. авт.). В същото време това, което е свързано с елементарния живот, се дотира от държавата, говоря за комуналните разходи: ток, парно, вода. А тези разходи в цяла Русия са безбожно, нереално евтини, ако ги сравним с българските.
- Това не създава ли възможности за фалит на комуналните служби, ако тези цени са нереални, непазарни?
- Не, не, не. Дайте да не бъркаме пазарния принцип с реалната себестойност. Пазарният принцип сме го издигнали в култ. Всичко, което се развива по уродлив начин, го обявяваме за пазарен принцип. Цените в България растат, защото държавата казва, че не може да се намеси. В България например енергоразпределителните дружества не са български. Ако аз приватизирам енергийната мрежа на Хонолулу, пет пари няма да давам как се чувстват хората. Ще ме интересува само печалбата. Затова казвам, че пазарният принцип няма нищо общо с действителната цена на продукта.
- Как бихте определили последните 10-12 години в развитието на Русия, през които Владимир Путин беше президент или министър-председател? Има много определения на този период - авторитаризъм, цезаризъм.
- Ако това е централизъм, искам да живея в такъв централизъм. Както искате го наречете. Искам да живея в държава, в която има точно такъв деспотизъм. Русия преди идването на Путин беше с протегната ръка. Беше взела от МВФ многомилиардни кредити. Само през първите му години във властта тези кредити бяха върнати и сега Русия дава кредити на Европа. Преди 10 години това никой не можеше да си го представи. Кредитите, които бяха взети по времето на Елцин, благодарение на такива псевдоопозиционери като Михаил Касянов, Борис Немцов и Владимир Рижков просто не стигнаха до хората. Хората в бюджетния сектор не получаваха по една година заплата. Но с идването на Путин на власт Русия отново стана световна държава и с нея волю-неволю се съобразяват. Със завръщането на Путин в Кремъл тези промени ще се задълбочат, ще станат по-трайни и няма да може да се промени отново хода на историята. Русия не е това, което се представя в българските средства за масова информация.
- Да поговорим малко да това, което казахте последно. В България като че ли има дефицит на информация за това как се развива Русия. Основната маса новини, които нашите медии съобщават, е за атентати, аварии, катастрофи или политически протести. Липсват обаче информациите за икономическото и социалното развитие на страната, за нейните успехи в тази посока. Защо?
- В България, за съжаление, всичко, свързано с Русия и САЩ, се приема много примитивно. Както навремето всичко свързано с СССР беше много добро, а всичко в Западна Европа и Америка беше много лошо, сега просто обърнахме полюсите и си разсъждаваме по стария начин. Политизира се абсолютно всяко нещо.
Цяла Европа ползва руски енергийни източници. Германия използва руски газ от "Северен поток". А за нас руският газ е много руски, т.е. той е политически газ. Можем ли да обвиним Германия, Италия или Франция в русофилство? В никакъв случай. Просто хората имат икономически интереси. А в България разглеждаме всичко на примитивно равнище.
- Защо? Нещо сбъркано в самите нас ли има?
- Моето мнение е, че от една страна това  е в резултат на политиката на нашите нови братя, които ни диктуват определено отношение към Русия. От друга страна обаче това е следствие на политиката на Русия към България.
- Има ли такава политика?
- Няма такава политика. България за Русия не съществува. Руските средства за масова информация са абсолютно адекватни на българските. Те отразяват само зулумите в България. Никой в Русия не знае и не се интересува какво се случва в България. Ако говорим за някакви братски чувства, то те си отиват с моето поколение. Връстниците на моите деца разглеждат България като една от многото европейски държави. Те нямат сантиментални чувства. При тях всичко е прагматично.
Т.е. купуваме имоти в България, ако са ниски цените, ако ни създавате обаче проблеми, отиваме да купуваме например в Черна гора.
Руснаците идват в България, защото им е евтино и изгодно. Тези, които купуват имоти обаче, в никакъв случай не са богатите руснаци. Това са хора от средна ръка и под нея.
- Техните доходи, с които купуват, през последните 10 години ли се формираха?
- Да. През последното десетилетие заплатите там непрекъснато нарастват.
- Защо? Има едно универсално обяснение, че цената на нефта и газта е нараснала и върху руснаците се е излял "златен дъжд". Само това ли  е обяснението?
- Цената на нефта и газта е нещо хубаво, но освен тях започнаха да работят и предприятията. Например по времето на Горбачов беше подписан един договор със САЩ за внос на замразени пилешки бутчета. Сега руснаците вече сами си произвеждат месото. В Москва вие не може да си купите вече замразено месо. Няма го. То е два пъти по-евтино от прясното. Всеки купува само охладено месо, което е най-много на три дни.
- Казахте нещо интересно, че в Русия има държава. Виждаме, че през последните години те просперират. Ние обаче си имаме Европейски съюз, но въпреки че той е неизмеримо по-могъщ от Русия икономически, ние, българите, не просперираме. Как се получава това?
- Въпреки че звучи еретично, правителството трябва да мисли какво ще се случи с нашата държава след разпадането на Европейския съюз. Звучи ужасяващо, но той няма бъдеще, защото е изкуствено създадена формация. Историята ни учи на това. Въпросът е само каква ще бъде цената, която обществото ще плати, за да излезе от ситуацията. За съжаление заради ЕС се промени мисленето на българина. Ние вършим нещо в България само ако имаме европейски фондове. Ако нямаме такива, няма да вършим нищо.
Много пътувам между Москва и София, всяка седмица съм тук. И с всяко идване виждам, че нещата в България изглеждат все по-негативни. Интересно е да летите с български самолет за Русия, масата пътници са наши граждани. Този гражданин отива в Русия, за да направи бизнес, но той е небръснат, той е небрежно облечен, но с маркови дрехи. Всичко руско му е чуждо и противно, когато слушаш как коментира, но ако може да излъже с нещо руснаците, ще бъде щастлив. Т.е. байганьовщината не се е променила за последните 100 години.
- Вашата дейност като президент на Международния фестивал за детско творчество "Приятели на България" какво е всъщност - форма на благотворителност или смятате, че е инвестиция в бъдещето на нацията?
- Това, което правя, в никакъв случай не може да се нарече бизнес. То не е печелившо. Всичко започна на шега, исках да поканя руски творчески колективи в България, но през 90-те години ситуацията не го позволяваше, защото имаше много странни взаимоотношения между двете държави. Тогава започнах да организирам фестивали в Русия, за да направя връзки с хората и впоследствие да ги поканя в България. За тези десет години десетки хиляди руски граждани са минали през нашата сцена. Според мен това, което върша, е положително, поне поради това, че 0,001% от руските туристи у нас са се запознали предварително с България чрез моята дейност.
Задължително във фестивалите, които организирам в Русия, има произведения от български автори, хиляди руски деца са пели химна "Върви, народе възродени".
- Колко руснаци са се докоснали до нашата култура чрез вашите фестивали?
- Около 200 000 души, които са пеели български песни, танцували са хора и изобщо са свързвали България с нашата програма. Това  е реална цифра. Ние волю-неволю се явяваме за тези деца и техните ръководители лицето на България и не е без значение какво впечатление ще имат те за нашата страна.
Разширяваме се непрекъснато, започнахме цикъл концерти под наслов "Не се гаси туй, що не гасне". Оказа се, че на българския зрител българското не му е на сърце. Оказа се, че той предпочита да види нещо друго, едни звезди от моето детство, които правят предсмъртните си турнета в България.
- Срамуваме ли се от културата си?
- Ние и не познаваме културата си. Най-големият проблем в България според мен е, че у нас няма национална идея, нещо, което да обединява хората, нещо, към което да се стремим. Никой не работи с младото поколение през последните 20 години. Децата бягат в чужбина, защото няма какво да правят тук. Българската държава просто констатира нещата. А в руската държава, която непрекъснато хулим, защото имало там деспотизъм и путинизъм, и не знам си още какво, там се дават средства. Те не се разпределят по най-верния начин, но остава и за работа с децата. В Москва има около 300 школи за извънучилищна дейност, има домове на културата, подобни на нашите читалища, и държавата ги издържа. Паралелно с държавния има и частен сектор.
Сега мрънкаме, че децата се затваряли в интернет. Добре, а каква е алтернативата? Държавата ни не знае какво иска от младото поколение. А в Русия се отделят пари за спорт, за културно-масова работа, за естетическо възпитание.
- Ако резюмираме, може ли да кажем, че руснаците знаят къде отиват, а ние все още не сме напипали нашия път?
- Смятам, че те знаят къде отиват. А ние... Моят прадядо е бил много богат човек, имал е фабрика. След 9 септември идват едни хора, грабват всичките машини от фабриката и ги предават на вторични суровини само защото са били германско производство. Ние сме горе-долу на същото равнище. Казваме, че това  е "еди-какво си" и го даваме на вторични суровини, но без да имаме алтернативата. Липсата на национална идея и липсата на бъдеще е най-големият проблем в България.