В Сирия може да се повтори либийският сценарий

Сергей Балмасов
"Правда"

В социалната мрежа Фейсбук е създадена нова група, която призовава за масови демонстрации в Сирия срещу президента Башар Асад. Групата явно е влиятелна, защото наброява вече над 25 хиляди участници. Това е още един косвен признак, че Асад е сред основните кандидати за подмяна след тунизийския лидер Бен Али, египетския - Мубарак, и либийския - Кадафи.
Западът има предостатъчно причини да недоволства от него, а Израел - още повече. Правозащитниците от "Амнести интернешънъл" например твърдят, че Сирия е сред държавите, в които се потискат най-сурово демократичните свободи. И се мотивират с това, че в страната имало поне 600 политзатворници. А "Хюман райтс уоч" и "Уоч фрийдъм хаус" неуморно обвиняват сирийските власти, че ограничавали свободата на словото и свободата на събранията, извършвали и политически репресии. Огорчени са и от факта, че в Сирия съществува смъртно наказание. Отбелязват, че не се спазвали изцяло и правата на етническите малцинства - Дамаск потискал например кюрдите.
Асад неслучайно е в обтегнати отношения с повечето западни страни. За това съществено допринася проиранската ориентация на Сирия. Ако в своята външна политика Дамаск следваше примера на Вашингтон, а не на Техеран, американците вероятно не биха обвинявали днешния сирийски лидер, че използва "диктаторски методи за управление" и потиска собствения си народ.
Засега обаче американците нареждат Сирия сред спонсорите на международния тероризъм (главно защото Дамаск подкрепял антиамериканската съпротива в Ирак и поддържал връзки с "Хизбула", също и с палестинските радикали). Обвинението е повече от сериозно. Неслучайно мнозина политици в САЩ все още смятат сирийския режим за съставна част от прословутата "ос на злото". Ситуацията се влошава от сериозните подозрения на експертите от МААЕ, че Сирия разработва ядрено оръжие. При това държавните власти все още не допускат инспектори от агенцията на своя територия.
Режимът на Асад среща сериозни социални проблеми, общи за много арабски държави. Става дума за високия прираст на населението, изпреварващ растежа на икономиката. Съответно днес всеки пети сириец е безработен, а сред младежта този показател е много по-висок - 30 процента. За разлика от заможната Либия, Сирия изглежда далеч по-скромно. Според западните представи, всеки трети сириец живее под чертата на бедността. Средният доход на глава от населението е 90 долара месечно. Високите разходи за отбрана (въоръжените сили на страната заемат 16-о място в света по брой на личния състав), загубите от неефективните държавни предприятия и корупцията "изяждат" бюджета и свеждат до минимум ръста на приходите от развиващия се петролен сектор.
На страната на Асад са християните - 10 на сто от сирийското население. Също толкова обаче са кюрдите, а позицията им обезсилва това предимство. Ситуацията наистина наподобява тази в Египет и Тунис; нещата в Сирия обаче не стоят толкова зле. Онези, които се опитват да подбудят сирийците към собствен Ден на гнева, не схващат докрай, че базата за социални протести в Сирия е далеч по-тясна, отколкото в много други арабски държави. Поне защото никой не би обвинил Асад, че лакейства пред Запада, камо ли пък пред Израел. Измежду всички арабски страни днес тъкмо Сирия се изправя най-активно срещу хегемонията на еврейската държава в региона. Примерът на Либия обаче нагледно показва, че антизападната и антиизраелската риторика съвсем не гарантират винаги стабилност на властта.
Ислямистите също не дремят. Наистина Хафез Асад, бащата на днешния президент, през 1982 г. им даде достоен урок, щом вдигнаха бунт - намерил опора в мощната служба за сигурност и армията, той изкла към 20 хиляди свои противници. Все още обаче има опасност фундаменталистите да вземат реванш. Силовите шефове наглед са верни на държавния лидер, но кой знае чия страна ще вземат в случай на нов метеж? Асад разбира колко е уязвим неговият режим и неслучайно заявява, че се стреми да модернизира страната. Днес сирийският президент твърди, че смята да продължи курса към политически реформи - да организира общински избори, да засили пълномощията на неправителствените организации и дори значително да либерализира медийните закони.
Не е съвсем ясно впрочем колко далеч е готов да стигне Асад в своя стремеж - ще припомним критиките срещу него заради извънредното положение в страната. Влязло в сила още през 1963 г., то осигурява на полицията и държавната сигурност почти неограничена свобода. Тъкмо това е мотивът за честите обвинения, че Дамаск нарушавал гражданските права.
Впрочем, доколко е стабилен режимът на Асад? Отговор на въпроса дава арабистът Сергей Демиденко от Института за стратегически оценки и анализ. "Естествено режимът на Асад буди известно недоволство. Особено у средната класа, която иска повече свободи. Очевидно споменатата група недоволни от Фейсбук включва тъкмо такива хора. Тя впрочем е доста тясна. Мнозина сирийци харесват поведението на своя лидер. Той се е отказал от разкоша, присъщ на повечето арабски управници. Човек може да го срещне в обикновено кафене, той се държи с народа на равна нога. И мнозина в Сирия наистина го обичат. Стабилността му всъщност може да се подложи на съмнение чрез средствата, изпробвани в други арабски страни. Но успее ли да издържи още година, Асад няма да има повече тревоги за своето бъдеще", коментира експертът.