В света се води война за таланти

СТОЯН БОЕВ е роден през 1955 г. във Велико Търново. От 1996 г. е съсобственик и управител на ICB - Интерконсулт България, която е водеща българска компания в областта на управленското консултиране и софтуерната разработка. През последните години компанията има стабилен ръст - близо 15% за 2011 г., постигнат основно от продажби на софтуерни услуги и продукти на международния пазар. Компанията взе в началото на 2012 г. наградата на БАИТ за Експортно ориентирана компания на 2011 година. Носител е и на престижни международни награди в областта на иновациите като сребърен и златен медал за иновативност от най-голямото IT изложение CeBit Hanover, съответно за 2012 и 2011 г. Последната е за уеб сайт на 2012 г. в областта на недвижимите имоти. Боев е заместник-председател на УС на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), член е на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), съосновател на Българския ИКТ (информационни и комуникационни технологии) клъстер. Той е сред най-значимите фигури за развитието на българския ИКТ пазар.



"Лошо образованите хора са косвен данък за фирмите"



- Господин Боев, наскоро министърът на икономиката заяви, че страната ни прилича на държава от Третия свят, защото внасяме високотехнологични продуки, а изнасяме суровини. Като ръководител на високотехнологична компания споделяте ли подобно мнение?
- Икономическият министър работи с макроикономическата рамка, но трябва да отбележа, че има много успешни български IT фирми, които са ориентирани към износ на високи технологии. Това, което питате, е много важно за нашето общество, то е въпрос на обществен договор - дали ние искаме да приличаме на страни от Третия свят, който е суровинно базиран, и да сме с имиджа на нископлатени работници, или искаме да използваме потенциала, който имаме да изнасяме и да развиваме високотехнологичния сектор.
- От какво зависи, за да се случи това?
- Основното е образователната система. Развитието на образователната система дава основата - знанията, начина на мислене, уменията на хората, вкючително и ценностната система. Всички тези компоненти са необходими за индустрията, която се базира на знания, да има бъдеще в България. Това е работа на държавата, решение на държавата и трябва да се постигне в дългосрочен план. А повечето правителства у нас мислят в рамките на своите 4 години мандат. Заради това вероятно съществува риск този потенциал да не се развие.
- Кои процеси се развиват у нас сега?
- Най-лесно мога да говоря от името на фирмата, която ръководя. В последните години ние сме една от 50-те най-бързо развиващи се компании в Централна и Източна Европа. От 2009-а насам получаваме всяка година награди за иновации - у нас и на международни форуми. Правим продукти, които са на световно ниво. Малко хора знаят, че именно у нас се правят корабните симулатори, които служат за обучение на капитани при извършването на различни сложни манипулации на всякакви кораби. Те например се ползват от военноморските сили на САЩ. Трябва да се знае, че IT технологиите обхващат всички браншове в икономиката.
- Може ли да дадете примери за високотехнологични продукти, който се правят у нас?
- Например "Датекс" снабдяват "Епъл" със специализирани мобилни фискални устройства, "Немечек" развива фасилити мениджмънта, "Мусала" хвърлят много усилия в това да четат автоматично код и да откриват грешки в него и т.н. Всъщност много от хората не се впечатляват от това, което правим, защото то остава скрито. Развитието на иновативността в една държава е следствие на, да го наречем, инфраструктурата - държавната политика е единият компонент, образованието е другият, подпомагането на фирмите и иновативните идеи, финансирането и т.н. Цялото това е една инфраструктура и ако от нея извадим дори един компонент, няма как цялото да работи.
- Как стои въпросът с кадрите и има ли поредна вълна от изтичане на кадърни хора в чужбина?
- Кадри липсват. А иначе тази вълна на изтичане на кадърни хора в чужбина фирмите не я усещат, защото те изтичат прекалено рано - преди въобще да стигнат до компаниите. Много от децата, които завършват, отиват да следват в чужбина. Усещаме го по това, че намялява качеството на хората, които влизат във фирмите. Налага се тези хора да бъдат обучавани. Лошо образованите хора са косвен данък за фирмите. Ако преди се налагаше да инвестираме в три-четири месеца обучение, то сега трябва да инвестираме много повече. В момента се влагат много повече средства в обучение на кадрите, преди те да започнат да произвеждат.
- На последно място сме в Европа по въвеждане на иновации, последни сме по отделени средства от фирмите за обучение - това явно не се отнася за вашия сектор?
- Нашият сектор е различен от останалите. Средната заплата при нас е чувствително различна от средната за страната. И това не е случайно, защото хората, които работят в нашите фирми, са конвертируеми, биха си намерили работа навсякъде по света. В момента в света се води война за таланти. Целенасочено използвам думата война. Например в момента "Майкрософт" изпитват глад за таланти. С развитието на технологиите все повече качеството на хората, които работят за фирмите, има значение. Динамиката в бизнеса много се ускорява. Всичко се усложнява.
- С вас управляващите говорят ли си какво трябва да е образованието, за да бъде по-добро бъдещето на икономиката ни?
- Опити да говорим с правителството винаги има, друг е въпросът какво се случва после - резултатът е виден. Много често въпросът не е за много пари, а дори и въобще не е за пари. Ако сега заплатите на учителите станат 3000 лв., ще се смени ли качеството на образованието? Не! Без да искам да ги обидя, но това е така, защото те дълго време са били лишавани от възможността да се възпроизвеждат като учители. До голяма степен авторитетът на българския учител е загубен. Това е страшно. Образованието е една много инертна система и ние все още се радваме на облагите от тази инерция. Но след време ще започнем да обираме негативите. Дори да тръгнем интензивно да инвестираме в образователната система, трудно ще постигнем бърз резултат. Не разбирам защо ние като общество губим сили да дискутираме проблеми, които вероятно имат някакво значение за няколко месеца или за някакъв мимолетен период, а не се запитаме: накъде отиваме, какво бъдеще ще осигурим на децата си, дали те ще бъдат хора, които ще работят в икономика на висока принадена стойност, или ще бъдат работници, наемани заради ниското си заплащане. Този разговор трябва да бъде поставен на масата. Как ще се спасяваме, след като децата ни отиват да учат в чужбина? Аз не се боя от това, че талантливите деца ще останат нереализирани. А опитите да се решат проблемите срещат отпора на определени заинтересовани гилдии и тъй като тези проблеми не се дискутират открито, се оказва, че ние не можем да мръднем наникаде. Решението на проблема започва оттам той да бъде дефиниран, да бъде ясно изказан. Очевидно е, че ние не можем да произведем качествени учители за всяко едно училище. Например с помощта на съвеременните технологии презентациите на 50 много добри учители могат да бъдат направени достояние на почти всички ученици, без много средства. Ние обаче трябва да имаме този обществен договор, който да казва какво трябва да дава училището на нашите деца. Ние досега гледахме училището да дава знания и умения и оценявахме това на базата на възможността за възпроизводство на тези знания. Реално в живота се налага нещо друго - решаването на конкретни проблеми.
- Какъв е идеално образованият работник?
- Това е човек, който има възможност лесно да усвоява нови знания, възможност за ефективна работа в екип. Нашето училище трябва да създава хора, които имат отношение към културата, да могат да общуват с хора от различни култури. Важно е също и да можеш да се ентусиазираш. За да могат да се създадат такива хора в училището, най-важното е да се научат тези хора да мислят, да имат ценностна система. Само знанията и уменията не гарантират високи резултати в работата. За да направим оценка на образователната система, трябва да си отговорим колко хора напускат България не само от любопитство, а и защото са убедени, че навън ще получат по-добро образование. И също - колко хора, излизайки от нашата образователна система, се реализират.
- Образованието ли е това, което може да ни изтегли?
- Да, това е ясно. Всяка една фирма, която иска да върви напред, инвестира в обучение. Но не могат компаниите да компенсират липсата на политика на държавата. Това трябва да се разбере. Навремето Петър Велики е поканил немски математици в Русия, създал е школа и до ден днешен руснаците са голяма сила в математическото моделиране. Хидродинамиката на нашите корабни симулатори се смята в Петербург. Ето това е пример за функцията на държавата. Тя не е фирма и не би трябвало да се управлява като фирма. Тя трябва да има дългосрочно планиране. Проблемът въобще в ЕС е, че планирането става прекалено краткосрочно. И всеки у нас вижда, че нещата с образованието не вървят. Да, ама резултатите ще бъдат след 6 или след 10 години. Бягството от този проблем отчасти е разбираемо, защото той не е нещо, което трябва да се свърши на момента, да се реагира както при криза, но изоставането от този проблем определя нашия път на развитие. Никой у нас не говори за възможността за възпроизводство на образователния ни потенциал. Питам се, защо хората, които днес имат финансовата сила да дирижират отчасти политиката в България, не виждат и не осмислят, и не гарантират дори бъдещето на своя бизнес. Бях убеден, че хората, които по един или друг начин са направили своя първи милион, ще осъзнаят, че една добра образователна система е залог, не само за развитие на България, но и за успешен бизнес. Много хора искат да продадат България като страна с мозъци, но на по-евтина цена. Това вече не е така. В Украйна и в Китай са по-евтини от нас. Ние трябва да използваме нашите хора за създаване на продукти, а не да ги караме да работят в областта на услугите.