В тъмнината на неяснотата

Заглавията може да звучат стряскащо, но ето формулите, по които може да оцените кога една страна е в криза: когато демографската система не подхранва достатъчно икономическата система и обратното; когато икономическата система е в хронична криза; когато държавата не знае как и по какъв начин да промени ситуацията.
Затова не се фокусирайте само върху проекта на Бюджет 2025 г., а върху цялата картина: „Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 - 2028 г. Мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г.“!

I. Населението - намалява и застарява

През 2025 г. сме 6 263 384 души, до 2030 г. ще намалеем на 6 007 657 души според НСИ. Но в тази цифра не се включва „оттокът“ на български граждани към по-развитите страни, който ще нараства.
23,5% от цялото население са хора над 65 г., което силно натоварва бюджетната система и никакви хватки с частните пенсионни фондове не могат да отменят задълженията на бюджета. Делът на пенсионерите, които се падат на един зает, ще нараства по-бързо, отколкото темпът на растеж на БВП.
Или, ако не се сложат „котви“ за младите българи, за да останат в родината си!
„План Боян Дуранкев“:
1. Безвъзмездна държавна субсидия за всяко българско семейство (поне единият от родителите да е под 40 г. възраст) с поне едно дете за собствено първо жилище - 50 000 лв., а с две и повече деца - 100 000 лв. Условие: жилището да не се предлага за продажба или наем минимум 10 години след придобиването му.
2. Безвъзмездна държавна субсидия от 10 000 лв. за всяко българско семейство за покупка на пръв нов автомобил с условие да не се продава минимум 7 години от придобиването му.
3. За всички завършили студенти: 5 години данъчна „ваканция“ след завършването при работа по специалността и до 15 000 лв. месечен доход; ако не работи по специалността - до 5 000 лв. месечен доход.

II. Икономиката - работи, но при лоша структура

Прочетете внимателно следния пасаж от правителствената прогноза: „Макроикономическата прогноза за прогнозния период, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да се повиши до 2,8% през 2025 г. и до 3% през 2026 г. В периода 2027 - 2028 г. растежът на БВП ще се забави до 2% поради изчерпване на положителния ефект от инвестициите по ПВУ, забавяне в растежа на потреблението на домакинствата в синхрон с това на доходите и забавяне на нарастването на износа в съответствие с външното търсене. Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4% през 2025 г. до 2% през 2028 г. по линия най-вече на очакваната низходяща динамика при международните цени. Отрицателният принос на енергийните стоки постепенно ще намалява към края на прогнозния хоризонт.“
Не е добре, нали?
Въпросът е какво цели макроуправлението: качествен („нормативен“) икономически растеж или инерционен растеж?
2,8% през 2025 г. и „до“ 3% през 2026 г., след което през 2027 г. - „до“ 2%, и 2028 г. - „до“ 2%, означава изоставяне на идеята за „догонващо развитие“ на по-развитите страни в ЕС. Растеж под 3% винаги се оценява като „нисък“.
„План Боян Дуранкев“:
1. Нарастване на обема и дела на производствените инвестиции и преки субсидии в 2-3 иновативни сектора, носещи висока добавена стойност. Средства (ще посоча в следващата част, при бюджета).
2. Сдържане на разходите за отбрана до 2% през 2025 г. и 2026 г., след което отпускане до 2,5%.
3. Възпиране на общинската алчност. Насочване на държавни инвестиции от бюджета само към общини, които се нуждаят от по-бързо развитие, понеже са сериозно изостанали.
4. Пълно одържавяване на ВиК сектора, на електроснабдяването и на основните язовири. Най-важна цел: до 2035 г. - качествена вода и пълен достъп до електроенергия за всички български граждани.
5. Неприкосновеност на обществената собственост - да се запише в Конституцията, както е записано за частната собственост.
3. Бюджет 2025 г. и след това - качествена промяна!
Внесеният току-що проект за бюджет разкрива голата истина. А тя се познава по следния „лакмус“: държавният бюджет винаги трябва да е антитежест на икономическия цикъл - когато икономиката процъфтява, бюджетът е на плюс; когато икономиката отива към криза, бюджетът е на минус. Така че какво ви говорят следните цифри: дефицитът на сектор „Държавно управление“ се очаква да е в размер съответно на 2,9% от БВП за 2025 г., 2,2% от БВП за 2026 г., 4,1% от БВП за 2027 и 1,9% от БВП за 2028 г.? Само едно - икономиката на страната е в тежка криза, и то от много време!
И като последица: през периода 2025-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 59,7 млрд. лв. (27,7% от БВП) през 2025 г., 70,5 млрд. лв. (31,0% от БВП) през 2026 г., 79,5 млрд. лв. (33,5% от БВП) през 2027 г. и 87,0 млрд. лв. (35,2% от БВП) през 2028 г. Много тревожна прогноза!

Какво да се прави ли?! Има какво, лека-полека

„План Боян Дуранкев“:
1. Промяна на идеята „Като дял от БВП общото ниво на приходите за периода 2025-2028 г. е в диапазона 40,0-41,9% от БВП с низходяща тенденция. Същата низходяща тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 44,9-42,4%.“ В другите европейски страни делът на държавата е около 50% от БВП. В България наложеният таван от 40% е сдържащ растежа и безсмислен, той трябва да падне или да стане 45% от БВП.
2. Приходите може да нараснат чрез притискане на „сивия сектор“, който е доста време над 30%. Хлабава държава - голям „сив сектор“.
3. Време е да се „пипнат“ данъците. Бавно и постепенно налагане на прогресивно данъчно облагане - и на корпорациите, и на физическите лица. От 2027 г. - поне 15% ДФЛ за доходи над 20 000 лв. месечно; МРЗ - 8%. При корпоративното данъчно облагане - към 20%, включващо и дивидентите.
4. „Връзване“ на работните заплати на работещите в държавния сектор не към средната работна заплата, а към минималната работна заплата (МРЗ), както е сега. Включително и на президент, министри и народни представители - до максимум 5-7(?) пъти по-висока от МРЗ.
5. Държавно и общинско подпомагане на преките чуждестранни инвестиции, когато са „зелени“ (това не е екология, а ново строителство) и публично-частно партньорство при „кафени“ преки чуждестранни инвестиции със засилен държавен контрол.
6. Одържавяване/изкупуване на обществено потребяваните блага и услуги - напр. при тол системата и продажбата на винетки.
7. Увеличаване на глобите за производители на продукти, които не отговарят на „добрите стандарти“, а при три последователни нарушения - едногодишна забрана за производство.
8. Минимална пенсионна възраст - 55 години.
И т.н.
Крайната цел: постигане не на нисък, а на среден икономически растеж - над 3%; преминаване от „червено“ към „зелено“ в бюджетните приходи и разходи (ако няма нова глобална икономическа криза); намаляване на неравенство.
Тези идеи предоставям безплатно на новите управляващи, които се лутат в тъмнината на неяснотата.
Ако ви се харесва, дами и господа!

Фейсбук