В търсене на формула

Ще предложи ли партията на Слави Трифонов работещо правителство или ще откаже мандата, с което ще засили и ускори тенденцията към предсрочни избори? Това е големият въпрос, който всички си задават. Съзнателно пропускам реда на първата политическа сила в конституционната процедура, защото при нея нещата изглеждат ясни, поне засега. ГЕРБ са като токсичен актив или по-скоро пасив за този парламент и трябва да бъдат не само изолирани, но и отслабени с редица решения, които да демонтират техния модел на управление като партия-държава. По този въпрос съществува негласен широк консенсус поне на декларативно ниво и е налице солидно парламентарно мнозинство. Каквито и пируети да разиграват от партията на Борисов, включително заявка за участие във филма "Всички обичат Слави", те са обречени на неуспех.  

И тук идва голямата загадка, наречена "Има такъв народ". С упоритото си мълчание Трифонов и хората му към момента по-скоро изглеждат симпатични за публиката, а лаконичното обяснение, че си чакат реда по Конституция, е повече от желязно. Мнозина обаче биха искали да чуят, и с право, какво може да се очаква от тях като хоризонт и решения. Ще бъде ли предложена конкретна програма за управление, каквато до момента липсва? Защото жалоните от "референдума на Слави" не са програма. 

Липсата на яснота ражда всякакви спекулации, а мълчанието на "Има такъв народ" е компенсирано с неспиращи изявления на представителите на другите по-малки партии, основно на адвокат Николай Хаджигенов и Мая Манолова, които влязоха в ролята на говорители на Трифонов. Създава се впечатлението, че "трите партии на протеста" (нещо твърде относително) - "Има такъв народ", "Изправи се! Мутри вън!" и "Демократична България", действат в синхрон. Между тях текат неформални разговори и пазарлъци, а партията на Слави е само формален трамплин за реализацията им като мандатоносител. БСП и ДПС са изключени като "партии на статуквото" и гласовете им са нужни само като масовка. 

Имало съгласие, разбираме, за ревизия на досегашната власт, за промени в Изборния кодекс, за смяна на ръководството на "Информационно обслужване" и на маса шефове на МВР по места, за стопиране на скандални концесии и обществени поръчки... Дотук добре. Но не е достатъчно. Манолова говори и за други спешни законопроекти, свързани с плана за възстановяване, извънредната обстановка и здравната криза, подпомагането на бизнеса и домакинствата, но дали това са намерения и на Трифонов? 

А как да тълкуваме заявките "Единствените условия, които ще приемем, са нашите условия" и  "Ако демокрацията работи както трябва - хората нямат значение", изречени  от Хаджигенов? Думи на безгрешник? Хайде малко по-сдържано. Вече не сме на площада, ще трябва да се работи "в колектив", както се казва, и чуваемостта на различни мнения е повече от важно точно заради демокрацията. 

И пак се връщаме на централния въпрос - защо мълчи партията на Слави Трифонов? При това мълчи не само за намеренията си около мандата, но и по който и да било друг политически въпрос. Болестта и изолацията на лидера са слабо оправдание. И няма как при това положение да не покълне съмнението за липса на мнение, т.е. на управленски капацитет, да не говорим за някакви аргументирани решения. А истинският проблем е, че когато проговорят, нещата може да се окажат още по-зле. Точно това очакват хиените от ГЕРБ - да станат свидетели на голямото сгромолясване на опонентите, да гледат сеир и да атакуват фронтално. 

Какво можем да очакваме? Ако имаш мандат и не съставиш правителство по обективни причини, това вероятно може да бъде обяснено на хората. И би могло да породи симпатии. Имаме примери - Николай Добрев в ония размирни години. Ако не съставиш правителство, защото не можеш, ще предизвикаш разочарование. Рано или късно то ще проличи, затова трябва да бъдеш честен докрай, а най-добре да постъпиш мъдро, като се опреш на помощта на партньори. Логично и твърде вероятно е да се случи и друго - да се оформи някакъв кабинет около Трифонов, с тесен хоризонт и мандат. Тези, които ще го подкрепят, биха го направили само и единствено, за да зашият шамар на Борисов. 

Ако обаче не съставиш правителство, просто защото не искаш, ставаш безполезен. Пълна заблуда е, че връщането на мандат при тази ситуация ще ти донесе последващ бонус. В политиката никой не дава победата на безполезните и няма гаранция, че на следващите избори протестните партии ще спечелят повече.

Затова при всички случаи, ако има някаква много належаща задача пред бъдещото правителство, това е да гарантира, че следващите избори, които очевидно няма да са много далеч, ще бъдат поне малко честни. Защото приоритет над приоритетите засега остава демонтирането на ГЕРБ от властта.