Ваксина може да спаси от рак цяло поколение

Всеки ден три българки чуват за себе си страшната диагноза: рак на маточната шийка. И всеки ден една българска жена умира от тази болест и оставя в скръб децата и семейството, близките си, приятелите. Това е второто по честота в света раково заболяване сред жените между 20 и 45 г.
V На всеки 2 мин. в света умира една жена от тази болест.
V На всеки 18 мин. в Европа умира една жена.
"Това е единственото предотвратимо раково заболяване", категорични са експертите от СЗО. Въпреки това 83% от всички новозаболели в света и 86% от всички починали от болестта са в развиващите се страни. В ЕС например в новоприети страни членки заболеваемостта и смъртността от този вид злокачествена образувание са двойно по-високи, отколкото в старите страни членки. Националният раков регистър отчита, че всяка година броят на заболелите се увеличава с 5%, съобщи доц. Здравка Валерианова, директор на Националната онкологична болница. Тя подчерта, че това е едно от 5-те най-чести ракови заболявания сред жените в България. В рамките на ЕС страната ни попада в групата страни с най-висока заболяемост и смъртност от рак на маточната шийка.
Ракът на цервикса (маточната шийка) не се образува изведнъж. Първо определени клетки се трансформират от "нормални" в предракови и едва след това в ракови. Обикновено за този процес са необходими няколко години, макар че може да се развие и по-бързо. Тези промени се описват с термини като "преканцероза" и "дисплазия" и не означават рак. При някои жени те могат да преминат без лечение, но по-често се налага определена терапия с оглед предпазване от развитие на истински рак. Цитонамазката (РАР-тест) е изследване, при което се вземат клетки от маточната шийка и се изследват за наличието на морфологични изменения, сочещи злокачественост. Това е и метод за скрининг на диспазия и рак на шийката на матката. Този скринингът е желателно да започне в рамките на 3 години от началото на половия живот. Препоръчително е тестът да се провежда на всеки 2-3 години. От средата на т.г. НЗОК ще започне отново да поема стойността на изследването веднъж годишно за жени между 30 и 60 г.
Сред най-честите симмптоми са болка в корема, в малкия таз, болки по време на полов акт, кръвотечение между менструациите, обилна менструация.
В 99.7% от случаите цервикалният рак е причинен от разновидности на човешкия папиломен вирус (НPV). HPV инфекцията се предава лесно, почти веднага след началото на полов живот, обяснява доц. д-р Милко Сираков от Университетска болница "Майчин дом", София. "Ако гледаме в перспектива, утрешните жени, заплашени от тази статистика, са днешните момичета - това са нашите дъщери. А аз лично бих казал - и внучки", коментира специалистът. Той допълва, че до 80% от сексуално активните жени се инфектират с HPV в даден момент от живота си. Инфекцията е локална и протича с многократно самоочистване и реинфектиране поради липса на постинфекциозен имунитет.
За това, че заболяването е предотвратимо, се заговори преди няколко години, когато две фармацевтични компании в рамките на няколко месеца представиха на пазара ваксини за предотвратяване на цервикалния рак. У нас ваксините вече са включени в препоръчителния списък на Националния имунизационен календар. Очаква се от средата на т.г. НЗОК да започне да поема напълно или частично стойността им, когато дадено семейство реши да ваксинира дъщеря си. От МЗ са готови за целта да трансферират 2 млн. лв. към НЗОК. Предвижда се да бъдат ваксинирани 12-годишни момичета. Ваксинацията се извършва в 3 дози през определен период от време. Така след 5 години целенасочена работа България се присъедини към останалите 22 страни от ЕС, в които държавата осигурява възможност за ваксиниране срещу РМШ.
Двете профилактични НРV ваксини са разрешени за употреба в над 80 страни. Едната е бивалентна (предпазва от разновидностите на НРV 16, 18), а другата - квадривалентна (НРV 16, 18, 6 и 11). И  двете ваксини са рекомбинантни - съдържат вирусоподобни частици без вирусна ДНК и не могат да причинят заразяване, обяснява доц. Сираков. Той подчертава, че и двете ваксини нямат терапевтичен ефект, т.е. не могат да лекуват настъпила преди ваксинацията инфекция. Доц. Сираков допълва, че крайната продължителност на осигурената ваксинална защита все още не е известна, както и необходимостта от реваксинация. От появата на ваксините до момента са ваксинирани над 20 млн. момичета и жени.