Ваксината е свобода, но ако я имаш

От 1796 г., откакто се използва първообразът на ваксината, милиони животи са спасени благодарение на тях. А пандемията от КОВИД-19 показа какво би бил животът без ваксините. За да се придобие колективен имунитет, необходимо е поне три четвърти от хората по някакъв начин да са имунизирани и "минали" през заразата. Антиваксърите не посочват алтернатива на неваксинирането, но всеки я знае... За 331 дни от първия категорично установен у нас случай на КОВИД-19 до момента са регистрирани близо 9300 починали от болестта. Мнозина преболедували имат сериозни усложнения. Т.е. приемливият, хуманен и цивилизован начин за придобиване на 

колективен имунитет

е ваксинацията, при която хората остават живи, могат да работят, да ходят по моловете, на театър, ресторант, нощен бар, да създават блага, да получават доходи, а децата да ходят на училище. Затова ваксините са еквивалент на свободата, макар че при коронавируса все още не се знае дали те само пазят ваксинирания или той не може да разпространява заразата.  

За малко повече от месец в България са ваксинирани малко над 41 020 души срещу КОВИД-19. От тях над 13 060 са получили и втората доза. Преди дни изданието "Политико" съобщи данни, според които с темповете, с които върви ваксинацията у нас, 70 на сто от населението ще бъде ваксинирано едва към 2040 г. 

Закъсняваме ли?

Като член на ЕС България получава ваксини на квотен принцип - населението на страната ни е около 1,55% от населението на ЕС, сочат данни на Евростат от юли 2020 г. Затова и ваксините, които получаваме, трябва да са 1,55% от ваксините, които ЕС е договорила с производителите. А рамковите споразумения за доставки, сключени от ЕК, са разчетени по дози. Това означава, че би трябвало темповете на ваксинация да са еднакви с европейските. Но не са.

Обяснението на българските здравни власти е, че половината от получените количества се пазят за втората доза. Този ход изглежда мъдър и далновиден. Повечето държави инжектират цялото количество за първа доза, но след като производители съобщиха за технологични проблеми, те нямат препарат за втората доза, което компрометира ваксинационния курс. Британските здравни власти например са предпочели цялото количество да се използва за първа доза, но преди дни медици изразиха съмнение дали това е добър ход. Сайтът ourworldindata.org дава осреднени данни за ваксинирането на 100 души. Към 30 януари средно ваксинираните на 100 души у нас са 0,6 души, докато в Румъния са 3,5, в Малта - 5,8, в Хърватия - 1,9, в Гърция - 2,6. Ако малкият брой на ваксинираните се дължи на това, че половината дози се пазят за втора инжекция, пак изоставаме, защото при това положение би трябвало ваксинираните да са 1,2.

Ще стигнат ли?

До момента ЕК е сключила шест договора, като са заявени количества от пет производители, чийто продукт се очаква да бъде одобрен до средата на годината, а от шестия предстои да се правят заявки. За 2021 г. България е заявила 12 милиона дози, обясни на 28 януари директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов. От шестия производител ще бъдат заявени 4,5 милиона дози. Предстои сключване на договор на ЕК със седма компания, от която България ще може да заяви 1,5 милиона дози. По думите на Кирилов гарантирани са 18 милиона дози, ако всички компании получат разрешение за употреба.

В момента ЕК е одобрила препаратите на три компании - "Пфайзер-БиоНТех", "Модерна" и "АстраЗенека". На пресконференцията на Европейската агенция по лекарствата на 29 януари следобед стана ясно, че ваксината на "АстраЗенека" е изследвана основно на хора от 18 до 55 години и засега няма ясни данни дали може да се прилага на хора над тази възраст. От нея, по данни на Министерството на здравеопазването, България очаква 261 997 дози до края на февруари, които ще са достатъчни за над 130 хиляди души. Само за февруари и март България очаква над 800 хиляди дози.

Колко ще бъдат ваксинирани

до средата на годината? Според сметките на здравните власти до края на юни с количествата на трите фирми може да бъдат ваксинирани около 2 милиона души. Ако четвърта ваксина получи разрешение през март-април, ваксинираните може да са 2,4 милиона. Ако пети препарат бъде разрешен април-май, до края на юни у нас може да бъдат ваксинирани над 2,5 милиона. Разбира се, всичко това е в сферата на плановете и прогнозите, ако всичко бъде наред. 

Според зам.-председателя на БЛС и общопрактикуващ лекар д-р Николай Брънзалов ваксинацията на 2 милиона души до края на юни е предизвикателство, но е осъществимо и според условията на практиката си всеки личен лекар може да постави дневно от 10 до 20 инжекции. 

Кой как защитава населението си?

С оглед недостига на ваксини в целия ЕС, съюзът одобри механизъм, който забранява страните членки да изнасят тези препарати от територията му без специално разрешение. В същото време някои държави решиха сами "да се спасяват". Унгария преди около 2 седмици одобри руската ваксина "Спутник V", а преди дни - и китайската "Синофарм". Германия едностранно е поръчала допълнителни 30 милиона дози още през септември в отделно двустранно споразумение с "Пфайзер", въпреки условия на стратегията на 27-те "да не започват свои собствени процедури за предварително купуване на тази ваксина със същите производители", писа британският "Телеграф". Но след 20 януари 2021 г. говорител на ЕК обяви, че държавите от ЕС могат да водят самостоятелни преговори за доставки на ваксини, които не са включени в европейската имунизационна стратегия! Такива ваксини, ако не са разрешени за употреба в ЕС от Европейската агенция по лекарствата, ще може да се използват само в държавата, която има договор за тях. И тук е въпросът: Защо България не прави постъпки за доставки на руската, китайската или друга ваксина? Защо разчита само на общата европейска ваксинационна стратегия и на квотите от ЕС? Те ще ни стигнат ли? Очевидно парите, раздавани от прозореца на джипа, не стигнаха за ваксини.

Предимството

Трябва ли да говорим за предимство, щом очевидно ваксините няма да стигнат? Във Франция здравните власти са преценили най-напред да бъдат ваксинирани хората от старческите домове и обслужващият ги персонал, след това - хората с хронични заболявания, и накрая - масовата ваксинация. Германия също най-напред започна ваксинацията на хора над 75 години в старчески домове, както и на персонала им (медицински и обслужващ), след това - по-младите възрастни, както и възрастни с хронични заболявания, като във втората група са медици от болниците, в третата група са хората над 60 години, хронично болните, заетите в образованието. Италианците са акцентирали на здравни и социални работници, след това на обитателите и персонала на социални заведения, възрастните, а след тях - заетите в образованието. Американците започнаха ваксинацията със здравните работници и възрастните, след това - медицинските служители на първа линия и други, работещи на първа линия като полицаи, пожарникари и др.

У нас справедливо първите ваксинирани по план са медицинските служители. От началото на пандемията са регистрирани поне 9500 положителни, най-малко 100 починаха, след като се заразиха по време на работа. Естествено, те трябва да са здрави и живи, за да продължат да работят. Хората от старческите домове са във втора фаза на ваксинационния план заедно с работещите в образованието и във ферми за норки. Служителите, които участват в поддържането на функционирането на обществения живот, са трети, но няма прогнозен брой, а едва в четвърта фаза са хора на и над 65 години и такива с придружаващи хронични заболявания поради по-тежкото протичане на заболяването и по-високия риск от развитие на усложнения и смъртен изход. Накрая са уязвимите групи от населението поради високия епидемиологичен риск от инфектиране, свързан с условията и начина им на живот, но не е ясно кои са и колко са тези хора. Видно е, че всички цивилизовани държави поставят възрастните хора и уязвимите групи редом с медицинските служители. В България те са кажи-речи на опашката. Защо? Не измряха ли достатъчно българи от КОВИД-19?