04 Декември 2022неделя21:30 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°. Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°.

Вълчитрънското златно съкровище гостува в НИМ

Един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика, познати днес, ще остане в музея до есента

/ брой: 84

автор:Дума

visibility 163

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националния исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епоха, до есента на тази година, научи ДУМА от Михаил Ваклинов, отдел "Информационно обслужване и връзки с обществеността" в НИМ.

Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12,4 кг и се състои от тринайсет предмета - седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материалът е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.

Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала), познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600-1200 г. пр. Хр.).

Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититския период. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.

Независимо от всички теории, Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище, са най-великолепните паметници на тракийската култура.

Извор на скандали

автор:Евгени Гаврилов

visibility 145

/ брой: 234

Български резил

автор:Юри Михалков

visibility 1125

/ брой: 234

Парадокси на пазара на труда

автор:Аида Паникян

visibility 947

/ брой: 234

Нов автомобил за ДЦПЛУ - Пещера

автор:Дума

visibility 873

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ