Валентин Катасонов: Дойде редът и на петрола

Не са минали и два месеца и половина от началото на санкционната война, а Западът вече подготвя шестия пакет от санкции срещу Русия. На 5 май този нов транш от антируски санкции беше обявен от шефа на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
В новия пакет има три основни пункта. Първо, забраната за излъчване на три руски канала в Европа. Второ, прекъсването на връзката на Сбербанк и две други големи руски банки с международната банкова система SWIFT. Трето, ембарго върху всички доставки на руски петрол за Европа.
Третата точка е най-важната. "Днес ще предложим забрана за целия руски петрол в Европа. Това ще бъде пълна забрана за внос на петрол от Руската федерация, доставян по море и тръбопроводи, суров и рафиниран петрол", каза председателката на ЕК.
Предвижда се ЕС да се оттегли напълно от закупуването на руски суров петрол в рамките на шест месеца и от петролните продукти до една година.
Основният критик на бързото налагане на ембаргото отново е Унгария, която разцепва единството на Европа заради газовите санкции. Към Унгария се присъединиха Словакия, следвана от Чехия и България. Всички те поискаха поне 20-месечен гратисен период за себе си.
Зависимостта на Европа от руския петрол е малко по-малка, отколкото от руския газ, но все пак е впечатляваща. Русия доставя в Европа ежедневно 4-5 милиона барела суров петрол и петролни продукти, което е около 25% от общия внос на тези ресурси в ЕС.
За да намали зависимостта от Русия поне наполовина, ЕС трябва да намери 2-2,5 милиона барела свободен суров петрол и/или петролни продукти на пазара.
В края на 2021 г. дневният добив е бил около 16,5 милиона барела. Съединените щати са последвани (в милион барела) от: Саудитска Арабия - 11,0; Русия - 10,7; Канада - 5,2; Ирак - 4,1; Китай - 3,9; ОАЕ - 3,7; Иран - 3,1; Бразилия - 3,0; Кувейт - 2,7. Брюксел възлага надеждите си на Вашингтон, но САЩ не могат да дадат още 2-2,5 милиона барела на ден.
ЕС няма друг избор, освен да се обърне към страните от ОПЕК+, където водещите позиции са заети от Саудитска Арабия и Русия (която се присъедини към ОПЕК през 2016 г.). А страните от петролния картел (ОПЕК+) изглежда вече са усетили всички предимства на картелното споразумение, когато е възможно да се увеличат приходите от износа на черно злато не чрез увеличаване на физическите обеми на стоките, а чрез повишаване на цените.
ОПЕК+ е доволна от скорошната цена от около $100 за барел и не иска да прави внезапни ходове. През април картелът планира да увеличи производството с 432 хиляди барела на ден, като една четвърт от априлската квота е руска.
Тези планове на ОПЕК+ противоречат на плановете на ЕС за замяна на руския петрол с доставки от други страни-членки на петролния картел. Саудитска Арабия, Ирак и Кувейт отказаха да компенсират Европа със свой петрол. Търговските съображения са смесени с политически мотиви. В руския списък от 38 "неприятелски страни" няма нито една държава-член на ОПЕК+.
Ако говорим за търговския интерес на ОПЕК+, тогава вероятно петролните санкции на Брюксел срещу Русия ще затоплят допълнително цените на пазара на "черно злато". Експертите не изключват полученият дисбаланс между търсене и предлагане да доведе до покачване на цените до 150 долара за барел.
За Европа подобни цени могат да са смъртоносни. Трудно е дори да си представим какви ще са цените на дребно на бензина. Въвеждането на петролно ембарго срещу Русия може да е последният енергиен удар върху европейската икономика.
Петролното ембарго на шестия пакет от санкции ще бъде много болезнен и за Русия. Газът и въглищата допринасят за руския бюджет с близо 10% от всички приходи. А износът на петрол е повече от 30% от бюджетните приходи. Русия ще усети петролното ембарго на ЕС (независимо дали е пълно или частично) след ноември (когато изтичат шестте месеца, отредени за ограничаване на вноса на петрол от Русия).
Отчасти Русия ще преориентира доставките на "черно злато" на Изток. Китай и Индия са готови да внасят допълнителни количества руски петрол, особено ако те са придружени с ценови отстъпки.
На 4 май т.г. в. "Ню Йорк Таймс" коментира: "Решението на Индия да остане неутрална към руската война в Украйна не означава просто запазване на опции в свят с множество центрове на сила. Това се превърна в доходоносен пример за икономически опортюнизъм: руският петрол е твърде добра сделка, за да се пропусне.
Покупките на руски петрол от Индия скочиха рязко от началото на конфликта, като се повишиха от нула (през декември и януари) до около 300 000 барела на ден през март и 700 000 барела на ден през април. Сега петролът представлява 17% от вноса на Индия в сравнение с по-малко от 1% преди инвазията..."
      Със съкращения