20 Септември 2019петък07:36 ч.

Булевард / суета

Вълшебното килимче, или да галим сетивата в хармония

Обикновено жените са най-добрите майсторки, мъжете пък са ненадминати в продажбите им

/ брой: 69

автор:Альона Нейкова

visibility 2446

Значението на килима в интериора понякога е подценявано, но всъщност е доста голямо. Именно с негова помощ може да се постигне съвместимост и хармония между всички детайли от обзавеждането. Подходящото покритие на пода допринася и за "бягството" от всекидневната тривиалност и скука във вътрешния дизайн. Понякога килимът дори се превръща в център на помещението, където е постлан. Дългокосместият допринася за уюта и спокойствието. Ако пък е с оригинална рисунка и интересни цветове, създава прекрасно настроение.


Кой и кога е създал първия килим - историята мълчи. Никакви съмнения обаче не предизвиква твърдението на специалистите, че той е едно от най-древните изобретения на човечеството. Векове наред номадите традиционно използват вълнените дългокосмести килими с неголеми размери като постелка за седлото, леглото и дори като строителен материал - от тях преди хиляди години хората издигат своеобразни стени и подове за жилищата, за да се предпазят от горещините през деня и студовете нощем.
Западният свят също не изостава от Изтока: в древността почти всяка гъркиня и римлянка умее да тъче на стан - предимно килими. В Средновековието обаче майсторите на създаването на подобни произведения на тъкаческото изкуство в Европа постепенно изчезват. Сменят ги гоблени, които украсяват стените от камък и подовете на замъците. От една страна, те запазват топлината в стаите, от друга - имат естетическа функция, понеже върху тях обикновено са изобразени цели картини с батални сцени и много детайли и акценти от дворцовия живот. Между другото, в онези времена дори кралицата не се е срамувала да седне зад стана и да тъче.
В епохата на кръстоносните походи в домовете на рицари се появяват разкошни персийски килими. И гоблените, и източните им събратя постепенно се превръщат в предмет на гордост за стопаните им. Количеството и качеството на килимите свидетелства за нивото на охолство в живота на хората, които ги пазят и предават по наследство.
С Възраждането идва нов период в историята на килимарството. Ръчно изработените модели постепенно отстъпват на направените от машини. Първите фабрики за килими са създадени през 1608 г. след указ на Хенрих IV и Франция веднага се превръща в лидер в производството на постелки за подове и стени сред останалите европейски страни. Всъщност думата "гоблен" идва от името на прочута в Париж фамилия, боядисваща прежда за килими.
Често тези произведения на изкуството, създадени от майстори-тъкачи, заместват картини в домовете на богаташите. Още повече, че много от гоблените и килимите се правят по поръчка, спазвайки рисунките на специални скици от известни художници. Тези меки творби с висока художествена стойност струват много скъпо и са по джоба на малцина. И едва с изобретяването на становете стават по-достъпни. За изработката на такива килими се използват цветни вълнени и копринени прежди. А най-разкошните се създават, като се добавят златни и сребърни нишки.
Едни от най-големите майстори на килими векове наред творят в Персия. Името на тази страна се превръща в нарицателно за едни от най-качествените образци в килимарството. Но мюсюлманството налага собствен отпечатък върху дизайна на тези изделия. Понеже Коранът забранява на човека да изобразява живите творения, създадени от Аллах, тъкачите разработват собствена система от образи-символи, които изглеждат като геометрични фигури и флорални мотиви. Палитрата на цветовете в персийските килими съдържа многообразни оттенъци на червеното, черното и златистото. Свещеното за мюсюлманите зелено обаче липсва в килимите. Ръчно изработените винаги са от вълна, като за тях се използва руното от гърба и корема на овцете, понеже се смята, че именно то по-дълго запазва свежестта на боите и блясъка на преждата. Любопитен факт е, че плътността на възелчетата е 1 милион върху 1 кв. метър. Дори съвременните творби на иранските майстори могат да бъдат конкурирани само от килими, направени в Туркмения или Индия.
В Китай пък се правят модели от коприна, с които се украсяват най-вече дворците на императорите. Плътността на такива килими е 2 млн. възелчета на 1 кв. метър. И дори най-опитният майстор може да направи не повече от 10 хил. възелчета дневно. Затова цената на ръчно изработените копринени килими е изключително висока. Обикновено жените са най-добрите майсторки в бранша, мъжете пък са ненадминати в продажбите на тези произведения.
С появата на машини и употребата на изкуствени материали те стават много по-достъпни, въпреки че не притежават красотата и здравината на предшествениците си, но пък не отстъпват по богатството на дизайна. За създаването им все повече се използват синтетичните материали: акрил, полиестер и полипропилен. Съвременните технологии позволяват да се постигне толкова високо качество на килимите, че не винаги и не всеки успява да различи изкуствените нишки от естествените. Но цената на авторските творби продължава да е сред най-високите: от 800 до 1500 евро за квадратен метър. И въпреки че почти във всеки дом днес има поне един килим, антикварните и оригиналните персийски са сред най-ценените по света.


Хитринки при избора

За да сте сигурни, че правилно избирате килим, който хем да е съобразен с екологичните изисквания на времето, хем да служи по-дълго, може да се приложат някои хитринки.
- "Запознанството" с луксозната мека постелка за пода трябва да започва от опакото. Именно там се намират етикетите с информация за използваните суровини за направата на килими. Най-достъпните като цени и най-често срещаните в търговската мрежа са полипропиленовите модели. Сред основните им недостатъци е фактът, че тези килими силно се наелектризират, "страхуват" се от вода и от преките слънчеви лъчи. Също така трудно се почистват с прахосмукачка, като при това образуват облаци от прах. Такива килими служат на стопаните си от две до четири години.
- С основи от здрава коприна струват малко по-скъпо от полипропиленовите. Бримките на горното покритие обикновено се залепват със смес от латекс с каолинова глина, която осигурява здравина и еластичност. Но някои производители икономисват от суровината и заменят част от съставките с обикновен тебешир. От това покритието става чупливо и лошо държи пухкавата част на килима. За да се избегне измамата, ъгълчето леко се прегъва - тебеширеното лепило ще се натроши, а латексът с каолин дори няма да се напука.
- Още по-скъпи са килимите с основа от трикотаж. Горното и долното покритие се преплитат едновременно, което гарантира здравина, гъвкавост и пухкава горна част. Такива килими не се третират с вода, а само с химическо чистене. Използват се около 10 години.
- Най-качествените и екологично чисти са моделите от вълна. Те се продават на цени до 2-3 пъти по-високи от другите килими, но срокът на експлоатацията им е почти половин век. Понякога цветовете им изглеждат не толкова наситени като на полипропиленовите например. За сметка на това обаче те доста по-малко избеляват на слънцето.


Знаете ли, че...

- Най-старият килим в света е Пазирикският. Намерен е през 1940 г. в една от скитските гробници в южната част на Сибир, а възрастта му е над 2000 години.
- Свастиката, чието название идва от санскрит и означава благополучие, е била древен символ на сполуката и обичаен мотив при направата на килими.
- Всяка година килимът акумулира под и във себе си 2-3 кг прах и мръсотия.
- Над 1,5 млн. люспи на час падат от човека, като по-голямата им част се набива в килимите.
- Големите размери са по-опасни за здравето от малките модели, които лесно се тупат. Огромните килими са добра среда за натрупването на гъбички, плесен, трохи, мухъл и други вредни бактерии.
- В една унция прах от килим могат да живеят около 2000 акари.
- Предозирането на нафталина, използван за почистването на килими, може де предизвика главоболие, диария, коремни спазми, повръщане и проблеми с уринирането. Това вещество също така е канцерогенно и токсично за децата и домашните любимци.
- Цветовете на килима стават по-ярки, ако един час преди да минете с прахосмукачката го напръскате със солен разтвор, който добре почиства и следите от мръсни обувки.
- Трябва да се дават на химическо чистене или за пране поне веднъж годишно.
- Първите прахосмукачки се продавали доста трудно, тъй като собствениците на килими не могли да повярват, че в къщите им се е натрупала толкова много прах и мръсотия.

Хаос и искания за оставки в БНР

автор:Дума

visibility 135

/ брой: 181

Четирима се обадили "отгоре" за сваляне на Великова от ефир

автор:Дума

visibility 192

/ брой: 181

Пуснаха Джок Полфрийман предсрочно от затвора

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 181

Системите на НАП били надграждани зле

автор:Дума

visibility 61

/ брой: 181

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 181

Кратки новини

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 147

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 134

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 111

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 62

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ