Вълци в овчи кожи

Нора СТОИЧКОВА

Със социални помощи война не се печели. Така коментира ситуацията говорителят на правителството Антон Кутев пред БНР (стр. 3). По думите му, вместо за социални помощи, страната трябва да харчи за изтребители, защото има война. И увери слушателите на националното радио, че България ще изпрати оръжие за Украйна.
Думите на социалиста Кутев звучат превратно в светлината на декларацията на НС на БСП, която е категорично против намесата на България в конфликта в Украйна, против икономическите санкции срещу Русия и изпращане на български оръжия и военна помощ на фронта там. Защото БСП е партия на мира, а не на войната.
Особено неприятно усещане оставят и думите му, че вместо за социална подкрепа на българите, бюджетът трябва да харчи за нови изтребители. Защото БСП е социална партия и силната социална програма за подкрепа на хората е една от непосредствените цели на партията. Кутев отлично разбира и това.
Но очевидно ангажиментите към служебния кабинет на Радев и новата политическа конюнктура изтласкват на заден план партийните пристрастия. Трудно е да се каже и как уж ляв политик, дългогодишен член на БСП може така да се изметне, че да се обърне и срещу партията, и срещу народа си.
 
Последователността в политиката и в действията на политиците е сложна работа - ситуацията е хаотична и трудно се предвижда накъде ще се изметнат отделни политически агитки. Но БСП никога не е отстъпвала от социалния принцип в поведението си. И е много странно, когато уж социалисти и министри в служебния кабинет правят точно обратното на решението на партията, в която членуват.
Има такова понятие като партийна дисциплина. За системна партия като БСП това трябва да е водещ принцип. Но в последните години отделни видни социалисти го прескачат в опит да постигнат собствените си амбиции за кариерно израстване. Като забравят, че именно благодарение на БСП са на политическия терен изобщо.
Тук става въпрос за лоялност, чийто дефицит започва твърде лошо да мирише.
В БСП всички се гордеят с възможността всеки да изкаже мнението си, дори да е различно от това на ръководството. Но каквото и да е различното мнение, то не бива да е противоположно на линията, основните принципи и идеи на партията.
После по партийни събрания често се питат защо резултатите от изборите не кореспондират с очакванията. Ами защото обратното мнение се носи като последна инстанция по медиите - уж от името на отделни личности, но сметката винаги е на гърба на партията. Защото другарите с обратното мнение всъщност изобщо не се съобразяват с общите решения ни на ИБ, ни на НС на БСП. А пък пред медиите и обществото се кичат с табелката на БСП.
Личната им битка с лидера на партията пък добива височините на истерично кресчендо и изобщо не се води от принципни позиции. Тя е в ущърб на партията. Затова и другите системни партии не допускат нарушаване на партийната дисциплина и разноговорене по медиите. Така изглеждат компактни и монолитни като политически субекти и вдъхват доверие на избирателите.
Затова е крайно време изцепки от рода - по-добре изтребители, а не социални помощи - от името на БСП да няма. Иначе това не е социализъм, а служебен кретенизъм.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.