Въпроси
/ брой: 111
Националната служба по зърното, създадена заради зърнената криза от края на 90-те години, когато имаше недостиг на пшеница заради спекулативната търговия и укриването на запаси, ще бъде ликвидирана. Предложението е на земеделската министърка Десислава Танева. Вече има и проект за решение на Министерския съвет за одобряване на проектозакона за закриване на Националната служба по зърното. И изглежда, че пред ГЕРБ няма пречки да реализират намисленото.
Аргументът на управляващите е, че службата вече е изпълнила предназначението си и функциите й губят смисъл, особено след влизането ни в ЕС. С предложението се планира създаването на ликвидационна комисия, която за шест месеца да закрие службата. Централната лаборатория за окачествяване на зърно, зърнени продукти и фуражи заедно с имуществото и архива й ще мине към Българската агенция за безопасност на храните. Ще се прекратят издадените лицензи на публични складове и удостоверения за регистрация на зърнохранилища, за да не пречели на бизнеса. Именно тук възникват въпроси.
Първо, именно защото производството на зърно у нас е в разцвет (на фона на драстичния спад във всички други сектори на земеделието), тъй като е най-субсидираната култура, не е ли необходимо съществуването на тази служба?
Второ, как държавата ще осъществява контрол по съхранение на зърното от държавния резерв в складовете, след като вече няма да се изискват лицензи и удостоверения за публични складове?
И, трето, няма ли чрез натоварването на БАБХ с още функции тя да стане мегаструктура, която да се окаже в крайна сметка трудна за управление?
Дали някой ще отговори...