22 Септември 2019неделя20:13 ч.

Вапцаров - големият поет и антифашист

Аз паднах. Друг ще ме смени...

/ брой: 136

автор:Добри Желев

visibility 3371

Тази статия е написана въз основа на материалите от подсъдимо дело номер 585 от 1942 г., полицейските архиви, защитните речи на адвокатите по горното дело и други материали, за да посочим истината за Никола Йонков Вапцаров. С тази статия искаме да кажем, че той е не само голям, световно известен поет, но и голям антифашист - борец за народна свобода, национален герой.
Никола Вапцаров е роден на 24 ноември 1909 г. в Банско. Израства в семейство с революционни и културни традиции. Учил е в Разложката гимназия и в Морското машинно училище във Варна. През 1929-1932 г. е на практика на миноносеца "Дръзки". През април и май 1932 г. с кораба "Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саит. Член е на БКП от 1934 г.
В навечерието на нападението на Германия над Съветския съюз Вапцаров е интерниран за три месеца в Годеч и на 1 септември 1941 г. се завръща в София. На 8 септември при него отива Атанас Романов, с псевдоним "Стоян". Двамата водят задълбочен разговор по

световната военнополитическа обстановка

Вапцаров отстоявал становището, че големите успехи на фашистка Германия са временни. В близко време трябва да се очаква обрат в развоя на военните действия. Тогава Романов, който е ръководител на бойните групи в столицата, поставя въпрос на Вапцаров - той готов ли е при тази тежка обстановка да се включи в действията на Централната военна комисия.
Вапцаров вече бил убеден антифашист, прозрял пагубната политика на българското фашистко правителство и приема предложението. На 17 септември 1941 г. чрез Иван Масларов поетът се среща с ръководителя на Централната военна комисия Антон Югов. Югов му поставя задачата да замине за Варна. Там да се свърже с дейците на военната организация и чрез тях да предприеме мерки за издирването на пристигналата втора група български политемигранти от СССР. Те били слезли с подводница на 28 срещу 29 август 1941 г. на устието на река Камчия, но все още с тях не била установена връзка.
Вапцаров заминава за Варна и полага големи усилия за изпълнение на задачата. Той се връща на 23 септември, за да докладва на Югов за изпълнението, обаче още на 17 септември Югов заедно с други партийни функционери е задържан и интерниран, затова поетът докладва за своята мисия на Масларов. Той пък от своя страна уведомил Антон Иванов, който временно бил поел ръководството на военната организация.
В началото на ноември 1941 г. ръководството на военната организация е поето от Цвятко Радойнов с псевдоним Васил. Той е деец с голям организационен опит.

Радойнов пристигнал в България от СССР с подводна лодка

на 11 август 1941 г. Вапцаров е определен за негов заместник с псевдоним Лозан. На него се възлага задачата да издирва смели, физически здрави антифашисти, с които да изградят бойните групи в населените места на страната и да снабдяват военните организации с оръжие и боеприпаси.
На 30 септември 1941 г. Антон Югов избягва от лагера. В началото на ноември той и Георги Минчев свързват Вапцаров с ръководствата на военните организации в Пловдив, Казанлък, Сливен, Горна Оряховица и други райони.
Пред Централната военна комисия изпъква задачата да организира

широко партизанско движение в България

за което вътрешната и международната обстановка вече благоприятстват. Страната е разпределена на райони. През януари и февруари 1942 г. с помощта на Вапцаров Радойнов успява да се свърже с отговорниците на районите. Зачестяват срещите между Вапцаров, Цвятко Радойнов и Антон Иванов. Някои от тях стават в дома на поета на ул. "Ангел Кънчев" 37, а срещите с отговорниците на райони и пратениците се провеждат в определени явки с предварително уговорена парола.
По указания на Радойнов Вапцаров издирва избягалия от лагера на 30 септември 1941 г. Борис Копчев и го изпращат за отговорник на Горнооряховския район. На Копчев е възложена задачата да поддържа връзка с градовете Плевен, Габрово, Шумен, Варна, Русе.
През първите месеци на 1942 г. те развиват огромна организаторска дейност. Въпреки че стриктно са спазвали конспирацията, тази антифашистка дейност не останала незабелязана от полицията.
От четирите отделения на отдел "Държавна сигурност" при Дирекция на полицията най-голямо е

отделение "А", което работи против Българската работническа партия

и антифашистките сили в страната. Това отделение, с началник Петър Иванов Амзел и инспектор Никола Христов Гешев, полагат много усилия за разкриване и париране дейността на БРП, която е най-организираната антифашистка сила в България. То поставя под наблюдение и проследяване голяма част от нейните ръководни кадри. На 27 октомври 1941 г. Амзел преминава на работа към органите на Гестапо, които работят в България, а за прикритие е назначен във Военното разузнаване - РО2 към Министерството на войната.
На 1 декември 1941 г. за началник на отделение "А" е назначен дотогавашният му инспектор Никола Гешев, а за инспектор - Любен Димитров. Те с нова сила поемат

борбата против антифашистките сили в България

През 1942 г. щатът на отделение "А" достига до 80 души тайни агенти, организирани в 5 оперативни групи. С този състав те вече имат възможност да проследят и документират дейността на редица партийни функционери - имена, псевдоними, пароли, секретни квартири. Документацията е придружена със снимки.
Бюджетът на МВР от 258 519 000 лева за 1939 г. през 1942 г. нараства на 910 милиона лева. Това пък дава възможност на полицията да използва високо платени агенти. Освен това в полицейските участъци и затворите с жестоки инквизиции полицията принуждава някои слабохарактерни хора да й сътрудничат. По този начин тя вербува агент-провокатори, които внедрява в редовете на антифашистките сили.
В такава обстановка Вапцаров пише: "Борбата е безмилостно жестока..." Полицията, след като установява голяма част от дейността на членовете и сътрудниците на ЦК на БРП и военната организация, пристъпва към арести. Арестите започват на 2 февруари 1942 г. Вапцаров е задържан на 4 април 1942 г.

Той е подложен на жестоки инквизиции

Краката му са деформирани от бой. Тялото му е покрито с гнойни рани. Той започва да дава показания чак на 15 април, след 11 денонощия жестоки, непоносими инквизиции. Показанията му, писани на ръка, са 115 страници, четири от страниците се повтарят. Преписани от полицията на машина, те са 26,5 страници (Виж Том V, стр. 2-29). Задържаните са общо 61 души. Образувано е наказателно дело N 585 от 1942 г. Заседанията на военнополевия съд по това дело са открити на 6 юли 1942 г. Присъдата е произнесена на 23 юли. От 61 антифашистки функционери

12 са осъдени на смърт

от тях 6 - задочно. Присъдата е произнесена в 11,15 часа и веднага влиза в законна сила.
В 20 ч. на същата дата смъртните присъди се изпълняват на софийското гарнизонно стрелбище. На тази дата са разстреляни Антон Иванов Козинаров от Копривщица на 58 г., Никола Йонков Вапцаров на 33 г. от Банско, Петър Иванов Богданов от Трявна на 34 г., Георги Минчев от с. Медово, Чирпанско, на 35 г., Антон Попов от с. Гега, Петричко, на 27 г. и Атанас Романов от София на 31 години.
Въпреки нанесения тежък удар на ЦК на БРП и антифашисткото движение в България Никола Гешев не е доволен от резултатите.
Намиращите се в нелегалност и задочно осъдени на смърт Антон Тенев Гьошев - Югов, на 30 години, Цола Драгойчева - на 44 г., Христо Михайлов - на 49 г., Дико Димитров Диков - на 32 г., Борис Диков Копчев - на 36 г., и Атанас Филев Неделчев - на 31 г., продължават да развиват огромна организаторска дейност.

Военната структура на партизанското движение не е разрушена

Тук се потвърждават думите на поета: "Аз ще падна, друг ще ме смени..."
Фактите показват, че Вапцаров отрано е прозрял опасността от фашизма в България и застава в редиците на тези, които се борят против него. С това той се нарежда на страната на демократичните народи и световните антифашистки сили. Всеки опит да се очерни неговото име ще бъде неуспешен. Вапцаров ще остане за поколенията като голям, световноизвестен поет и национален герой. Подробности по неговата дейност може да намерите в моята книга "Никола Гешев и неговите секретни операции", С., 1994 г.
 

23 мерки до 2023 г. обявява Мая Манолова на 23 септември

автор:Дума

visibility 42

Земетресение край Кърджали

автор:Дума

visibility 55

Няма пострадали българи при земетресението в Албания

автор:Дума

visibility 55

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 413

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 325

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 503

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 184

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 736

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 603

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 486

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 471

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ