Върхове на българския футбол през 60-те

Валентин ВАСИЛЕВ

Когато се заговори за българския футбол през 60-те, кой знае защо почти винаги се изтъква победата с 2:1 срещу Белгия през 1965 г., когато след головете на Георги Аспарухов нашите национали се класираха за световните финали в Англия. Забравя се дори историческият гол на Димитър Якимов, с който през 1961 г. побеждаваме Франция с 1:0 и за първи път печелим правото да участваме на световно първенство. Всъщност през 60-те години нашите футболисти се класират 3 пъти за световни финали, но това далеч не са единствените успехи на

най-популярната игра у нас

1967 г. и до днес е най-успешната година за българския клубен футбол, след като тогава "Славия" и ЦСКА се класират за полуфиналите в европейските клубни турнири. Славистите постигат своя успех в турнира на носителите на национални купи, като елиминират последователно "Суонси Таун" (Уелс), "Страсбург" (Франция) и "Сервет" (Швейцария). Полуфиналът е достигнат след победа с 3:0 над "Сервет" в реванша, след като в първия мач швейцарците бият с 1:0. Голмайстори в този мач са Михаил Мишев, Георги Харалампиев и... Пиге, който си отбелязва автогол 3 минути преди края. На полуфинала белите губят два пъти с по 0:1 от "Глазгоу Рейнджърс".
ЦСКА пък достига полуфинал в най-престижния клубен турнир - за Купата на европейските шампиони, предшествал Шампионската лига, след победи над "Слиема Уондърърс" (Малта), "Олимпиакос" (Гърция), "Гурник" (Полша) и "Линфийлд" (Северна Ирландия). На четвъртфинала армейците първо правят 2:2 като гости (с голове на Васил Романов), но на реванша невероятният късмет на "Линфийлд" дълго запазва нулевото равенство. В крайна сметка този мач, в който нашите шампиони отправят цели 44 безрезултатни удара, все пак е спечелен с 1:0, а автор на победното попадение е "червеният маестро" Димитър Якимов. На полуфинала ЦСКА завършва 2 пъти с 1:1 със знаменития "Интер" (Милано), който под ръководството на "магьосника" Хеленио Херера печели преди това 2 европейски титли в началото на 60-те години. За нашите в Милано се разписва капитанът Никола Цанев, а в София - младокът Николай Радлев, когото тогавашният министър на отбраната ген. Добри Джуров произвежда в чин старшина. Впрочем Цанев се разписва и на стадион "Васил Левски", но голът му е отменен, без съдията Сакариеги да даде убедително обяснение за решението си. Така ЦСКА пропуска възможността да стане първият български отбор, играл финал в евротурнир, след като в трети допълнителен мач на 3 май на стадион "Ренато Дал'Ара" в Болоня губи с 0:1 след гол на Ренато Капелини.
    През 1968 г. нашият олимпийски отбор с треньор Георги Берков и капитан Петър Жеков играе финал на Олимпиадата в Мексико. Наистина, на финала нашите падат от Унгария с 1:4, но това става след като мексиканският съдия Де Лео гони трима български футболисти (Кирил Ивков, Цветан Веселинов - Меци и Начко Михайлов). И до днес Берков е единственият треньор, а Жеков - единственият капитан, извели български отбор на финал на голямо първенство. При това Жеков е голмайстор на нашия тим както в квалификационните мачове, така и на финалите в Мексико. По онова време някои подценяват олимпийския футбол, но е факт, че победа като тази в квалификацията срещу Източна Германия, наричана тогава ГДР, с 4:1 е твърде престижна. В тази среща Петър Жеков бележи

най-бързия хеттрик за България,

като наказва немците 3 пъти само за шест минути (72, 74 и 78). На проведената в страната на ацтеките Олимпиада нашите елиминират домакините от Мексико и Израел, а това са отбори, които с почти същите състави ни изпреварват 2 години по-късно на световните финали.
6.ІV.1968 г. - Петър Жеков бележи гол във вратата на Италия в четвъртфинален мач за европейско първенство. Легендарният голмайстор е най-резултатният наш футболист в мачовете, донесли ни пето място в Европа.
През същата 1968 г. националният отбор на България се класира на пето място в неофициалното класиране на европейското първенство, което е спечелено от Италия. Именно "адзурите" са противник на нашия отбор на четвъртфинала. В София бием с 3:2 (голове на Никола Котков, Динко Дерменджиев и Петър Жеков), но на реванша губим от бъдещия шампион с 0:2. За да стигнем до четвъртфинала, печелим първото място в група с бронзовия медалист от световното в Англия 1966 Португалия, с Швеция и Норвегия. Особено респектираща е победата с 2:0 (голове на Дерменджиев и Жеков) на стадион "Росунда" в Стокхолм, с който започваме квалификациите. Този успех заедно с победата на олимпийския полуфинал срещу Мексико с 3:2 (голове на Атанас Михайлов, Веселинов и Жеков), са най-впечатляващите победи на българските футболисти като гости през 60-те. Разбира се, тук не се включват постигнатите на неутрален терен успехи срещу Франция през 1961 г. и срещу Белгия през 1965 г.
    През 1969 г. България за трети пореден път се класира за световни финали. Заслугата е на целия отбор, но безспорно на първо място са головете и играта на Христо Бонев. За съжаление и при това участие нашите не успяват да запишат мечтаната първа победа на футболния Мондиал след драматична загуба от Перу с 2:3 (голове на пловдивчаните Динко Дерменджиев и Христо Бонев), поражение от ФРГ с 2:5 (Аспарух Никодимов и Тодор Колев) и 1:1 с Мароко (Добромир Жечев).
Към успехите можем да добавим и това, че през 1969 г.

Петър Жеков като футболист на ЦСКА печели "Златната обувка"

на Франс футбол, като реализатор № 1 в първенствата на Стария континент. Това става причина в края на годината Жеката да стане третият българин, включен в почетната десетка на авторитетното френско издание, което от 1956 г. връчва "Златна топка" на победителя в анкетата за определяне на най-добрия европейски футболист. Първият българин в десетката е Иван Колев - 9-и още през 1956 г. През 1965 г. Аспарухов разделя 8-10 място с Валери Воронин (СССР) и Сандро Мацола (Италия). През 1969 г. Жеков е 9-и, като печели рекордните за български футболист 14 т. За пръв път наш играч получава и гласовете на трима чужденци. Тези постижения на Жеката са надминати чак през 1992 г., когато Христо Стоичков печели второ място и "Сребърна топка", а през 1994 г. става първият българин и единствен досега, спечелил "Златната топка".


Големият отбор на Славия от 1967 г.


Сребърен медал от Олимпийските игри в Мексико през 1968 г. за родния футбол


Пластика, представляваща огромна златна обувка и футболна топка, краси хасковското с. Книжовник. Символът на славата е посветен на легендата на ЦСКА Петър Жеков, който лично присъства на откриването й през 2010 г. в родното си село