Варненският "Фауст" в Народния театър

ДТ "Стоян Бъчваров"- Варна, представя на сцената на НТ "Иван Вазов" номинирания в две категории за "Икар 2011" спектакъл на Лилия Абаджиева "Фауст". Гастролът е на 25 март, съобщи за ДУМА Виолета Тончева. Спектакълът е едно от важните събития, с които се отбелязва 90-годишнината от първата постановка на Варненския общински театър (12 март 1921 г.). Варненските драматични артисти ще покажат отново своето майсторство на най-престижната българска сцена, за пръв път от 5 години.
"Фауст" на Лилия Абаджиева има две номинации за наградата "Икар" на Съюза на артистите - за сценография на Васил Абаджиев и за майсторско изпълнение на техническия екип на ДТ "Стоян Бъчваров" начело с инж. Коста Костадинов. На  "Сцена на кръстопът" - Пловдив 2010, варненският "Фауст" бе отличен за най-добро представление на голяма сцена, а Абаджиева получи наградата за режисура и първата в историята на фестивала статуетка "Сцена на кръстопът".
Специално за своя 90-и творчески сезон ДТ "Стоян Бъчваров" подготви първата българска постановка на "Фауст" от Гьоте. Сценична версия, хореография, музикална картина - Лилия Абаджиева, сценография и костюми - Васил Абаджиев, преводач - Димитър Статков. Участват Михаил Мутафов, Стоян Радев, Гергана Плетньова, Тони Карабашев, Васил Читанов и др., хор на ангелите, лемури, линкеи, форкиади, демони, сатири, деца, улична тълпа.
Великата утопия на Гьоте кара да вярваме, че съществува известна точка на духа, от която нататък животът и смъртта, реалното и въображаемото, миналото и бъдещето, предаваемото и непредаваемото, високото и низкото, престават да бъдат схващани като противоречия, извежда като постулат режисьорката Лилия Абаджиева, която осмисля идеята за своята сценична версия в продължение на 9 години.
"Фауст" на Л. Абаджиева и ДТ "Стоян Бъчваров" се случва като спектакъл, в който психологическата дълбочина не отстъпва на зрелището. Режисьорката, актьорите, сценографът непрекъснато изненадват с неочаквани решения. Според Михаил Мутафов "Фауст" е вечната неудовлетвореност на човека от себе си, от своето познание за живота и от невъзможността да избяга от човешката си същност. Сблъсъкът между свръхчовешкото и човешкото и невъзможността тези две идеи да бъдат обединени в една. От друга страна, именно неудовлетвореността движи човека напред, удовлетворението е неговата смърт, разсъждава актьорът.
"За мен Мефистофел не е дяволът - олицетворение на злото, а креативният мозък - силата, дадена от Бог на човека, за да го приближи до себе си. Защо тогава се страхуваме от дявола и предпочитаме да се осланяме на ангелите?", пита Стоян Радев.