28 Октомври 2021четвъртък04:57 ч.

Вацев: Петков и Василев работят за Македония в ЕС, приемане на 48 пола и подготовка на България като прифронтова зона с Русия

/ брой: 182

автор:Дума

visibility 831

Интервю за Цоня Събчева, радио "Фокус"

Политическата система на България лека-полека си отива пред очите ни и ще стигне до задънената си улица. Тя е навлязла в най-ужасната си криза за последните 30 години. Това каза неотдавна в интервю анализаторът доц. Валентин Вацев. Месец по-късно се появява нов политически проект, чиито лица – доскорошните служебни министри Петков и Василев, твърдят, че имат амбицията да променят политическата система с разделението „почтени“ и „непочтени“. С оглед на показаното от тях във второто служебно правителство на президента Румен Радев, някак не им отива да се изживяват като еталон за почтеност, защото тази единица мярка ще бъде доста мътничка. Дали тяхната партия обаче „Продължаваме промяната“ е трубадурът на ерата на последната политическа система? С кого повече има връзка партията на Кирил Петков и Асен Василев – със засилващия се от САЩ натиск върху София за Северна Македония или с благоприятно завършилата на изборите в Русия партия на президента Путин „Единна Русия“, която запазва конституционното си мнозинство от над 300 депутати в 450-местната държавна „Дума“?

Наш гост е геополитическият анализатор доц. Валентин Вацев. Доц. Вацев, партиен инженеринг ли ще имитира преформатиране на политическата система? Какво наблюдаваме?

Наблюдаваме наистина партиен инженеринг, но това само по себе си не е осъдително. То нито е добро, нито е лошо. Инженеринговият етап на проектирането и на лансирането на една политическа сила е неизбежен. Така са постъпвали и нацисти, и болшевики, и комунисти, и либерали, и социалдемократи. Сама по себе си инженеринговата фаза не е нито срамна, нито обезпокоителна. Тук са по-интересни замислите, интенциите на основните участници.

Какви фактори влияят и какви са замислите?

Преди всичко трябва да споделя с вас моята убеденост, че тук няма руска връзка, казано на езика на опростения и скъсен български журналистически език. Няма руска връзка. Да, в Русия стана нещо много важно, но най-важните неща все пак предстоят. Руските проблеми, които трябва да се решат до към 2024 г. и нито ден по-късно, предстоят да бъдат решавани и начинът, по който те се решават, ще зависи от начина, по който общуват четирите основни властни елита, които заедно и едновременно управляват Руската федерация. Засега те успяха да се сговорят, засега мирът беше запазен – доколкото разбирам, това беше заслуга на Путин.

Предполагам, че това му е струвало огромно напрежение, но мирът между четирите властни групировки в Кремъл беше опазен, което даде възможност на партията-държава да се възпроизведе с, както вие казахте, конституционно мнозинство. Впрочем, аз не мога да потвърдя това, защото като че ли тяхната Централна избирателна комисия все още не е огласила окончателните резултати, но най-вероятно е да сте права – те наистина направиха конституционно мнозинство с минимални промени в досегашния състав. Руската тема тук е удивително важна и страшно интересна, но аз не бих я свързал с това, което става тук, на Балканите, и специално в България. За да се отървем от руската тема, аз ще кажа само още две изречения, като подчертавам още веднъж, че руската тема е изключително важна и в някои отношения е съдбовна за Балканите.

Работата е там, че откакто геополитическата линия, която дели – казано на стария геополитически жаргон, която дели хартленда от римленда, вече не минава по билото на Родопите, т.е. по границата между България и Гърция, а изнесена нагоре вече, по Днестър. Тя в момента минава някъде през Приднестровската молдовска република. Така че в Кремъл гледат на Балканите по-скоро като на зона, в която има да се прави бизнес и трябва да се прави бизнес, но не и геополитика в собствения смисъл на думата. Аз виждам в българските политически драми, които се развиват пред нашите неразбиращи очи, да кажем така, виждам засилен американски интерес. След катастрофата на американските „ястреби“ в Сирия и след това втората катастрофа, която наскоро се разви пред очите ни в Кабул, трябва да се спази правилото, че на американските „ястреби“ трябва да им се даде ъгълче, където те да кълват, да грачат, да стягат сили и да се готвят за война. Балканите и Черноморската зона, заедно с Калининградска област, но там тях ги слагам на второ място, са зоната, в която американският, ястребеният интерес ще се реализира тази и следващата година.

В какво той ще се изрази на Балканите, доц. Вацев? По какво ние ще го усетим реално в България?

Това не е много правилно, да се почва от общите принципи да се върви към фактите, но това печели време и затова ще ви кажа. Вземете например най-новото изказване на Габриел Ескобар – това е специалният пратеник на Държавния департамент по въпросите на Западните Балкани, който каза, че „не е правилно България да спира Македония“. Когато американски висш държавен служител говори с този речник и използва тези фрази, това вече е ясно. Там, където нещо не е „правилно“, то подлежи на „оправяне“ – това е американската стилистика. Така че предстои като резултат от успешния, ако приемем, че ще бъде успешен инженеринговият проект в българската политика, предстои да станат три неща и всяко следващо българско правителство ще бъде целенасочено към изпълнението на тези три неща: първо – спирането на българските пречки пред пътя на Македония в Европейския съюз.

В Държавния департамент просто са бесни и нямат търпение: ”Как смеят тези неграмотници в София да се бъркат в голямата политика? Какво нас ни интересува тяхното минало? С какво право те превръщат въпроса в общобалкански? А куратори на Балканите все пак сме ние, а не Русия, както беше на времето”.

Така че всяко следващо правителство, което в момента се обмисля, ще трябва първо да спре със своите възражения към македонското членство в Европейския съюз. Второ, трябва да бъдат доволни и либералите, и демократите в САЩ – всяко следващо българско правителство като второ ще трябва да признае Истанбулската конвенция. И в България борбата за утвърждаване на тази Истанбулска конвенция не е спряла, макар и в други форми. Днес четох как Симеон Сакскобургготски и Ирина Бокова са участвали в специално организирана конференция за оправяне на българското отношение към „женския въпрос“. Аз не виждам „женски въпрос“ в България, но според тях навсякъде, където мъжете и жените се различават по пол, има „женски въпрос“.

Така че приемане на Истанбулската конвенция е следващото, което всяко следващо българско правителство ще бъде направено така, че да приеме тази конвенция. И третото, разбира се – да се даде възможност на американските „ястреби“ да си заградят територията на Балканите и Черноморието, за да могат от тук да готвят милия на сърцето им конфликт с Русия. Аз отсега искам да кажа, че аз не вярвам в този конфликт. Америка не е в състояние да участва в големи военни, мащабни конфликти. Тя ще постига целите си отсега нататък по друг начин. Но американските „ястреби“ по някакъв начин трябва да бъдат компенсирани за загубите в Сирия и в Кабул. Така че трета точка на всяко следващо българско правителство, което предстои да се изгради, това е очевидната и открита, неприкрита, а открита подготовка на българската територия за прифронтова зона, в която ще се разгърне конфликтът между силите на светлината и силите на мрака, казано на жаргона на „Ню Йорк Таймс“.

Т.е. между Западния свята и Русия?

Между Русия и САЩ, между НАТО – в скоби казано САЩ, не толкова НАТО, колкото САЩ, защото в НАТО отношенията сега са доста по-различни, и разбира се, Руската федерация от другата страна.

Въпросът е, дали ще оправдае доверието на американските им поддръжници новата партия на бившите двама служебни министри?

Тя е замислена добре. На пръв поглед нищо не би трябвало да попречи. Всички ресурси на соросианското присъствие в България, които са много стари – вече 30 години Сорос работи в България със своите структури на „Отворено общество“ и на други подобни, са впрегнати, за да се постигне тази цел. Като целта може да се каже съвсем ясно: в досегашния парламент, който беше най-некомуникативното място в Балканите, досегашният парламент, който не можеше на две магарета сламата да раздели – като че ли това се правеше и нарочно според мен, но това е друга дълга тема и не искам да се отклонявам. Парламентарната некомуникативност на българския парламент според мен беше изкуствен ефект, тя не се получи по естествен път, но тук не искам да се отклонявам. Значи целта е да се създаде комуникативен център, политическа конструкция, която сега в момента се подготвя по медиен път, преди всичко по медиен път. Забележете, как медиите не могат да се събудят и не могат да заспят, ако специално не повторят дор до седем пъти светлите бъднини на тази нова партия, която не признава ляво и дясно и разделя хората само на „почтени“ и „непочтени“.

По повод почтеността на тази партия, която наистина се е засилила да бъде еталон по този въпрос, аз си спомням един много известен цитат на Фьодор Михайлович Достоевски, който ги разбираше тези работи – той на едно място в дневниците си казва: „Времената са такива, че всеки почтен човек не може да не се чувства поне малко негодник“. Ако вярваме на Достоевски и ако разбираме какво той ни казва, ако не сме загубили способността си да четем руска класика и да разбираме, проблемът с декларациите за почтеност придобива съвсем смехотворни измерения. Сега очакваме да се появи комуникативен център във формата на една партия. Тази партия се предполага, че ще постигне следните няколко разностранни цели, като ефектът ще бъде сумарен от постигнатото на тези различни цели.

 Първо, ГЕРБ трябва да се освободи от германския си калъп и да стане напълно проамериканска партия. Това не е толкова невъзможно. На мястото на Бойко Борисов лека-полека ще дойде американският продукт Дани Митов, така че нещата, макар и не веднага, могат да станат.

Второ, трябва да се разцепи БСП, тъй като в момента проблемите на БСП не са толкова в нейното ръководство, колкото в идейната основа на БСП. БСП е нежизнеспособен продукт от обединяването на социалисти и социаллиберали. Решавайки текущите си проблеми, те ще трябва да се разделят до степен вече да не могат и да си говорят. И това може да се очаква да стане до края на зимата, която идва, до другата пролет.

Трето, премачкване, смачкване на „Изправи се.БГ“, която няма да има шансове в условията на новото партийно  присъствие да продължи да действа, както досега.

Четвърто, сближаване със степен до сливане с „Демократична България“.

И пето, много сериозни проблеми откъм идеологически и политически интегритет на ДПС, тъй като ДПС се валидират и се проявяват като либерална сила. Всеки път, когато някой им направи намек, че са етнически, те отговарят, че „ние сме преди всичко либерални“. ДПС е идеалният либерален център на България. И тъй като новият проект също ще бъде либерален, там ще има проблем, възможност за пертурбации, за преливане, за напрежение и т.н., и т.н.

Крайната цел на всички тези преобразувания е да се получи комуникативен център, който да е готов да се превърне в гръбнак на едно бъдещо парламентарно мнозинство, което да крепи жизнеспособно правителство, което, както вече ви казах, трябва да изпълни трите цели на Държавния департамент: първо – край на проблемите с Македония, второ – край на проблемите с Истанбулската конвенция и приемане на 48 пола, и трето – подготовка на България за прифронтова зона за бъдещите военни конфликти с Руската федерация. Така че това е идеята – в случая става дума не толкова, че трябва да има нова либерална, симпатична, засмяна и почтена партия, колкото да се изгради комуникативен център на българския политически живот, който досега и до ден-днешен отсъства.

Доц. Вацев, за кога е насрочена целта да бъде изграден този комуникативен център – преди или след изборите? Защото от последните минути буквално, според новините, вече има заявка от страна на „Демократична България“ за общи листи с новата партия на Петков-Василев…

Точно така.

А освен всичко това, и Манолова, и тя също иска Петков-Василев да направят политическо предизборно споразумение с „Изправи се БГ. Ние идваме”.

О, разбира се, Манолова ще се старае да постигне това, защото там е въпрос на живот и на смърт. Според мен правилният подход е да би се почакало малко след изборите, но те мислят точно в обратния смисъл. Идеята е да се направи сега и веднага, ако може, ако може от днес до утре сутринта. И това става причина за една лавина от забавни или дразнещи дреболии, които говорят за това, че българските медийни конструктори са на път да загубят чувството за мяра. Според един стар и много авторитетен американски специалист по медийни взаимодействия, той твърди, че когато се загуби медийното чувство за мяра, когато се наруши мярата на пропагандата, най-вероятно е да се постигнат точно обратните ефекти. Българските медии са на път да загубят чувството за мяра, подготвяйки българското обществено съзнание за изгряването на това ново политическо либерално слънчице.

А как разчитате максимата на това „слънчице“ – с десни инструменти да се постигат леви резултати?

Това ми напомня – аз се извинявам за грубата формулировка – това ми напомня един от лозунгите на софийските трамвайни джебчии от 70-те години в София, когато лозунгът беше „Лева ръка – десен джоб“.

Въпросът е, че това не са ли ритници в двете посоки – към десните и към лявата БСП?

Разделението на политиците на леви и десни – тук то, разбира се, е ситуационно определено, исторически обосновано и т.н., и т.н. Ние сме длъжни да осъзнаваме сложността на тези деления. Все пак това е разликата между мъжа и жената в семейния живот. А заличаването на разликата между мъжа и жената в името на някакви високи трансхуманитарни цели напомня на опитите на днешните български алхимици в изграждането на техния хомункулус да постигнат нещо, което не е нито ляво, нито дясно, а е ситуационно средно. Такива опити са се правили и преди това, нито един досегашен опит не е успял. Лявото и дясното са универсалии на всеки политически живот.

Какво ще бъде отражението на новата партия, взаимодействието й с президента Радев, за когото се смята вече, че неговата сянка е вградена в този проект?

За съжаление, вие сте напълно права. Неговата сянка е вградена вече в чешмата на Белоногата, така да се каже, но аз съжалявам за това и мисля, че ще дойде момент, и то не далече в бъдещето, във времето, когато той самият ще съжалява за това. Аз съм сигурен, че не е той главният политически инженер на тази нова партия. Аз съм сигурен, че той се опитва да хване възходящите политически потоци и да планира върху тях, както правят безмоторниците. Може би в авиацията това е възможно, но президентът с последните си действия няколко пъти пое вътрешноизключващи се и противоречиви ангажименти. Той е в много деликатна медийна комуникативна позиция, той търпи критика от всички страни и ще му трябват много здрави нерви и значително количество обикновен късмет, за да се измъкне без поражения в тази ситуация. Ситуацията за президента по никакъв начин не е стратегически печеливша. Той рискува да загуби не толкова втория си мандат, което в края на краищата не е чак толкова жизненоважно. Той рискува да загуби лице, казано в китайския жаргон. Както знаете, за китайците няма нищо по-страшно от това да загубиш лице. В българската политика отдавна сме свикнали, че политикът губи лицето си най-напред, преди политическата си честност. Но аз ще съжалявам за българския президент, ако той не успее да реши този комуникативен проблем. Той не е главният политически инженер. Той разчита да помести летателното си тяло във възходящия въздушен поток. Надявам се, че не е направил никакви съществени грешки, макар че не съм напълно сигурен в това.

Дали новата партия „Продължаваме промяната“ е трубадурът на ерата на поредната политическа система? И каква поредна политическа система ни очаква?

Не може да се отговори на вашия въпрос. Политическите системи са бавни и трудноподвижни неща. Досегашната политическа система, както виждате, започна да умира преди три-четири години и досега все още дава белези на живот, макар че е ясно, че тя си отива по принцип. Цели нови политически системи трудно се изграждат. Те са свързани не само с изпълняването на разни формални изисквания, като например смяна на основния си документ на държавата. Свързано е и с геополитически аспекти. Това е като да смениш операционната система на компютъра си, но е още по-сложно. Това не се прави за дни, не се прави за месеци, а е дълга, дългосрочна задача. Ако инженерният проект на Петков и Василев е успешен, в България ще се появи правителство, което ще чува еднакво добре и с двете си уши шепота от Държавния департамент в САЩ и от тях не се иска нищо друго. Колкото до бъдещето на българската политическа система, то е свързано с други неща. Трябва да помним афоризма на главния политолог на Европа – това е философът Платон, който твърди, че след олигархията идва диктатурата. Това не е весела хипотеза, разбира се.

Кой може да бъде диктаторът на нашия небосклон?

Диктаторът още не се е появил, но ние трябва да си представим по-добре, какво значи диктатура според специалистите по диктатура, според Карл Шмит и според Платон, разбира се. Диктаторът не е човек със стоманен поглед, обратна захапка, със садо-мазо наклонности и с готовност да върти земния глобус над главата си, както във филма на Чаплин за Хитлер. Диктаторът може да бъде и усмихнат, може да бъде вдъхновен, той може да бъде комуникативен. Диктаторът се познава по това, че няма добре развито чувство за хумор. Диктатор беше аржентинският ръководител Хуан Перон, който с откровено диктаторски методи спаси аржентинската средна класа веднага след войната. Диктаторите могат да бъдат и усмихнати и мили хора, така че диктаторът не бива да си го представяме като чудовище, което ръмжи само и плаши хората със сянката си. Аз се надявам все пак, че Платон не е прав, че след олигархията, която е последната дума на българското политическо развитие и която продължава до ден-днешен – казано на технически език, проблемите на България се свеждат до разпределянето на едни пари – около 30-40 милиарда лева, които са се задали откъм Европа, и сега въпросът е кой да ги раздели, как да се участва в подялбата. И тези 30-40 много богати българи, които ние наричаме „олигарси“, все още не могат да се разберат. Така че ако става дума за диктатура, тя може да бъде своеобразна и многообразна. Не е речено непременно да бъде нещо във фаталистически смисъл. Все пак на мен не ми харесва тази хипотеза за българската диктатура. Надявам се след олигархизма да се мине направо към демокрация. Но политическата наука не разрешава такива мечти.

Източник: Агенция "Фокус"

Македонски българи на "Дондуков" 2

автор:Дума

visibility 139

/ брой: 207

Милен Митев оглави БНР

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 207

Социалистите в Ямбол с акция "Памет и слава"

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 207

Още 400 000 лева без търг изтичат за осветление на София

автор:Деси Велева

visibility 147

/ брой: 207

И за лифтовете в курортите ще искат зелен сертификат

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 207

Експерти очакват пик на инфлацията през януари

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 207

КЕВР намали временно цената на тока за малките фирми

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 207

България спечели делото заради "Олимпик"

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 207

СДСМ с предизборен език на омразата

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 207

Вече сме трети по по КОВИД-смъртност

автор:Дума

visibility 148

/ брой: 207

Киев атакува с турски дронове в Донбас

автор:Дума

visibility 146

/ брой: 207

Демонстрация в Англия в подкрепа на Джулиан Асандж

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 207

Стадо ли сме?

автор:Велиана Христова

visibility 122

/ брой: 207

Кризата е на всички "фронтове"

автор:Ина Михайлова

visibility 250

/ брой: 207

Целта ни е стабилна България

автор:Ева Костова

visibility 151

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ