Ваучерна логорея

Тези пенсионери, които ще останат с 300,01 лева, ще получат еднократно ваучери за 120 лева за храна. Те ще бъдат под формата на ценни книги от 10 лева и ще се раздават през април в дирекциите на Агенцията за социално подпомагане. Това заяви много сериозно социалната министърка Деница Сачева. 

В името на по-добрите резултати на избори властта е готова да пожертва пенсионния модел, да разбърка инструментите в осигуряването, само и само да получи благодарност от народа. Системата започва да губи смисъл и логика. Не са доволни нито старите, нито младите, които при това положение въобще не се вълнуват за бъдещата си пенсия. И смятат, че е излишно да се осигуряват.

Управленската немощ и хаотичност на властта лъсна. За около месец намеренията на кабинета за парите за старини за 2021-а се смениха рязко много пъти. Хората се чудят на кого и на какво да вярват. Единственото сигурно, което се знае отдавна, защото на него се крепи коалиционната любов, е, че минималната пенсия с декрет се вдига до заветните 300 лева. Всичко останало са лупинги. 

Първо бяха бонусите от 50 лева за всички пенсионери. С каква цел се трошат по над 100 милиона лева на месец за това упражнение?

Благовидната идея на управляващите беше с този бонус да покрият за три месеца разходите на възрастните за лекарства в пандемията. После взеха решение, че парите ще се дават до края на годината. След това премиерът обяви, че ще е до края на пандемията, а още по-късно - до края на мандата... И въпросните добавки се озоваха в проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за догодина, чието обсъждане започна. За целта са заделени над 300 милиона лева. Така за въпросните добавки на практика се заделят общо близо 700 милиона лева, което е огромен разход, но най-важното - със спорен ефект. Да не говорим, че той остава като бомба, заложена за следващото правителство. Защото, след като хората свикнаха с тези малки суми всеки месец, да видим кой ще е смелчагата, който ще им ги отнеме. 

Като искра проблясна отдавнашната идея на БСП за преизчисление на пенсиите, което беше едно от малкото разумни намерения. За съжаление, отново предложена от властта във вид, който доведе до ликвидирането й. Тъй като базата, на която трябва да се направи преизчислението, беше неподходящо избрана. Не за да се помогне на хората да заживеят по-добре, а според възможностите на бюджета. Междувременно се чу гласът на работодателите да няма изобщо минимална пенсия, а минималната заплата да не се увеличава...

След цялото политическо говорене вече има проектобюджет, който ще влезе в парламента. И пак ще се завърти омагьосаният кръг, в който най-силно се чува гласът на тези, които държат и ножа, и хляба.

А пенсионерите ще останат с блажените зимни сънища за пълни хладилници и топлината на измислените ваучери. И с надеждата, че след изборите ще дойде най-сетне друго правителство, което да ги забележи.