Във фермата на Оруел и в държавата на ББ

Самодоволството и самовлюбеността на премиера като дебела, непробиваема кожа са покрили сетивата му, изолирали са чувствителността му, скрили са от него реалността.

Така потресаващо му личи щастието да е властник, от всяка мимика на който подчинените му се строяват в редичка и бодро рапортуват как всичко върви по мед и масло...

Никога не ни е управлявал човек, толкова сляп за онова, което се случва в страната, човек, който живее в своята паралелна реалност и се надува от възторг колко хубава и подредена, цъфваща и връзваща е тя...

Докато хвалбите как вирусът е окончателно и безвъзвратно отстъпващ, как идват цели 2000 нови ваксини (а те са за едва 1000 човека) ни заливат от всички медии, хората продължават да умират от вируса, продължават да обикалят за свободни места в болници, продължават да се задъхват в очакване на линейки, продължават да препускат от едни аптеки в други в търсене на животоспасяващи лекарства...

Постоянно получавам жалби и вопли на "лични", постоянно познати и непознати ми изплакват мъката си.

Ето и в момента - майката на мой много близък по-млад приятел е с КОВИД-19 и след 14 дни на антибиотик и постепенно оправяне изведнъж вдигна 39 градуса, започна да диша трудно с недостиг на въздух. Моят приятел се обади на Спешна помощ и вече 2 часа, както казват руснаците, ни привета, ни ответа!

В България стана страшно и безнадеждно да си обикновен, редови човек. Много се писа за спасителните вертолети. Да, те са важни, те са много важни. Но по-големият проблем са линейките. Те не могат да се мерят като качество и количество, като състояние и оборудване с колите, които возят телесата на властта.

Във фермата на Оруел всички са равни, а някои са по-равни. Във фермата на ББ огромното мнозинство са неравни, а малцина са по-по-най-равни и за тях има от всичко по много - и отлични лекари, и най-съвременни лекарства, и не по една, а по две линейки, и първокласни болници.

А майката на моя приятел едвам диша с 39 градуса вече 2 часа; докато пиша, те станаха и повече от два часа!

Джоузеф Стиглиц в последната си книга пише с тъга, че казва на своите американски студенти най-напред следното - преди да започнете следването си, бързо отивайте и си намирайте подходящи родители, защото само това ви гарантира добър живот и добра реализация.

Аз какво?

Сигурно ще трябва, освен същото, да казвам на своите студенти - правете всичко, което е по силите и по морала ви и дори което не е по морала ви, но не оставайте обикновени хора, защото в България на ББ, ако сте обикновени хора, работата ви е спукана, майките ви ще се задъхват повече от два часа без въздух, а линейката така и няма да идва...

                       Фейсбук