28 Март 2024четвъртък23:19 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Във воюващия Донбас пенсионери гинат и на опашки

По КПП-ата хората чакат с часове да пресекат фронтовата линия, за да се видят с роднини и да си вземат полагаемите им се пари

/ брой: 109

автор:Дума

visibility 1880

Олга Малчевская,
 Би Би Си

Заложници на тлеещата война между Украйна и подкрепяните от Русия Донецка и Луганска република неизбежно стават мирните жители, които попадат под кръстосан огън и загиват от мини. Впрочем след пет години война все повече мирни граждани в Донбас загиват по още една причина: не издържат на изтощаващите опашки, на които трябва да стоят, за да пресекат линията на фронта.

Мнозина просто тихо си стоят. Но изведнъж някой си изпуска нервите и започва сбиване. Някои от опашката са над 80 години. Някои просто стоят тук през по-голямата част от деня. Повечето не ядат и не пият, за да не ходят до тоалетната. И не защото няма тоалетни, а за да не си загубят мястото на опашката. 

Селището Луганска в Донбас е само един от контролно-пропускателните пунктове за преминаване по цялата фронтова линия. По изчисления на граничната служба на Украйна ежедневно през тези КПП-та по линията на разграничаване (така още се нарича фронтовата линия - бел. ред.) преминават 30 000 граждани.

"Вие какво, не виждате ли? Тука бабички умират", казва ми жена от опашката. И това не е метафора. 

От декември 2018 г. 18 мирни жители, главно възрастни хора, са починали при преминаване на фронтовата линия, гласи статистиката на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Повечето смъртни случаи са свързани с усложнения от сърдечни заболявания.

Някои пресичат фронта, за да се видят със семействата. Но далеч по-злободневна причина тласка хората към такава рискована стъпка - пенсията.

На фронтовата линия

Отидох на фронта, за да пообщувам с украинците, които са разделени от войната. Но на място неочаквано ме порази нещо друго. За него не обичат да говорят извън пределите на Донбас, но не можеш да го забравиш, след като си го видял с очите си. 

В Донбас има пет КПП-та по цялата фронтова линия - четири са в Донецка област и едно в Луганска област. Именно през тях преминават пътищата и хуманитарните коридори, съединяващи териториите, контролирани от правителството на Украйна, със самопровъзгласените републики, подкрепяни от Русия. Опашките се движат бавно, от двете страни на линията се извършват проверки дали има разрешение за преминаване. Между КПП-та на украинските военни и на ДНР мирните граждани трябва да вървят пеша три километра - през самата фронтова линия. Краищата на пътя са минирани. През светлата част на деня, докато са отворени КПП-та, обстрелите спират. Но режимът на тишината (спирането на огъня - бел. ред.) невинаги се спазва и мирните жители рискуват да бъдат улучени от куршуми. 

Статистиката свидетелства и за още една съществена и неочаквана опасност за преминаващите през фронта, ако се отчете преклонната възраст на повечето от тях. В селището Луганска, където е единственият КПП в едноименната област, парамедичката от министерството на извънредните ситуации Наталия Силкина се труди до изнемога: 

"Днес е някакво безумие. Около 30 пациенти, шест-седем от тях загубиха съзнание", каза тя.

Предния ден е имало 31 пострадали, добавя Наталия, която едвам се дължи на краката си от умора. 

"Буквално вадим хората от опашките. Притискат ги. Стоят един до друг и падат, загубвайки съзнание, не им стига въздух. Вдигаме или сваляме кръвното, често се налага да използваме дефибрилатор", въздиша Наталия. 

Граничарите ми обясняват, че пенсионерите над 80 години могат да минат, без да чакат на опашката. Но когато казвам това на бабите, повечето или не го знаят, или не вярват и се страхуват да минат отпред, за да не загубят мястото си на опашката.

Смъртоносно пътуване за нищожна пенсия

Достигам "нулевия" блокпост - най-предните позиции на украинските военни. По-нататък е т. нар. "сива зона" между територията, контролирана от Украйна и самопровъзгласената ДНР. От фотоапарата се вижда флагът на ДНР. Но там е забранено: в ДНР пускат само онези, които имат местна регистрация в паспорта или близки роднини. 

Заставам на опашката за проверка на документите за онези, които идват от т. нар. ДНР. На опашката се запознавам с Каролина от Горловка. Тя е бременна в деветия месец. Пускат я най-отпред, макар това да не се харесва на всички - от тълпата се разнасят възмутени възгласи. Каролина казва, че отива при роднини, които живеят в контролирана от Украйна територия. "Сега е сложно. Боя се да не родя по пътя", признава жената. Но добавя, че ако се пресели при роднините, ще създаде постоянни неудобства за тях. "А в Горловка, макар да е страшно, все пак си в родна къща", каза тя. 

Но и тук в КПП Майроск, както и в Луганска, повечето хора на опашката са възрастни. Това КПП има особено значение за известната украинска художничка Алевтина Кахидзе, която дойде с мен. Именно към този пункт бе тръгнала майка й само два дни след последния им телефонен разговор. Това се случило на 16 януари. Художничката завинаги е запомнила този ден. 

Иначе Алевтина е от Донбас. Още преди война се е преместила в покрайнините на Киев. Но 70-годишната й майка Людмила останала в родния град Ждановск. От 2014-а градът се намира под контрола на проруската ДНР. 

Майката и дъщерята не бяха се виждали цяла година, след като войната пламна. И чак в началото на 2015 г., когато заработиха КПП-ата, Людмила най-накрая получи възможност да влезе в контролираната от Украйна територия и да се срещне с дъщеря си. Беше много трудно, разказва Алевтина, но майката не искала да се мести при дъщерята, затова през по-голямата част от деня те общували по телефона. Почти всеки ден, а понякога и по няколко пъти на ден. "Понякога тя ми изпращаше есемес сред обстрелите: "аля жива съм мама". Ей тъй, без препинателни знаци, с малки букви. Мога само да си представя в какво състояние е  писала това", спомня си Алевтина.

Алевтина започнала да прави скици за живота на майка си в зоната на бойните действия, използвайки разказите на Людмила по телефона. Тези картинки художничката е качвала на страницата във фейсбук, която бе направила специално за майка си. Но с псевдоним, защото е твърде опасно да разкрие истинското си име. 

Страницата станала популярна сред украинците, които нямат източници на информация за живота в самопровъзгласената ДНР, защото самопровъзгласените републики не пускат украински медии. 

Сутринта на 16 януари Алевтина тъкмо се гласяла да се обади на майка си. Изведнъж обаче телефонът звъннал, светвайки познатия номер. Алевтина си помислила, че майка й бързала да се чуят, и първа звъннала. Но изненадващо в слушалката се разнесъл мъжки глас. Мъжки. "Жената, от чийто телефон звъня, умря", каза гласът.  

Алевтина останала потресена. "Не можех да говоря. Дори не знаех дали това е истина", спомня си художничката. Само помолила мъжа да звънне по-късно. Трябваше да събере мислите си. 

Той се представи като служител на блокпост на ДНР в Майорск. Алевтина се опасяваше от най-лошото. Тя знаеше, че майка й смятала да мине през линията на разграничение. За да мине този изтощителен път, на 16 януари Людмила трябвало да стане в 4:30 сутринта, казва Алевтина. "Този път костваше на майка 11 часа. И в крайно нечовешки условия", спомня си художничката.

Людмила е преминавала през фронтовата линия, за да вземе украинската пенсия, минавала е през проверките, които са задължителни за получаването й. Щом преминала през всички блокпостове след Майорск, Людмила се насочвала към фронтовото градче Бахмут, където се намират най-близките до тази фронтовата линия банкови клонове и банкомати. Там Людмила също трябвало да мине през проверките, установени по закон.   

С Алевтина отиваме там. Преди войната и декомунизацията Бахмут се казваше Артьомовск и още от съветските времена бе известен със своя завод за шампански вина и производство на сол. Но е изглеждал като забравено провинциално градче. Колкото и да звучи парадоксално, но войната му вдъхнала нов живот: Бахмут днес е пълен с хора. Тук се събират както онези, които идват от ДНР, пресичайки фронтовата линия, така и тези, които тръгват към ДНР.

В града се появиха десетки предприятия - от бакалии до супермаркети и ресторанти, дори украинска книжарница, където цялата продукция е на украински език. И, разбира се, частни маршрутки и таксита, които за пари ще ви докарат до самата фронтова линия.  

Както за Людмила, така и за много възрастни хора опашката на КПП-о е само началото: в Бахмут отново трябва да се стои на няколко опашки пред банковите клонове и банкоматите. Пред банките, за да се премине през процедурата на "идентификация" - тоест да докажеш, че си жив, за да не ти отменят пенсията. 

Украинските граждани, които живеят на територията на самопровъзгласилите се републики, трудно получават държавна пенсия. Украинските банки нямат достъп до териториите, контролирани от сепаратистите, поясняват в правителството. За да вземеш пенсията, трябва да минеш през фронтовата линия. 

А също през няколко проверки. Според действащото законодателство пенсията на живеещите в "републиките" е обвързана със справка за "вътрешно-премествано лице". Това означава, че желаещите да получават украинска пенсия трябва официално да преминат на контролираната от Украйна територия. 

А ако не може да направиш това, трябва да направиш така, че все едно си минал - тоест да се договориш за фалшива регистрация на определен адрес. Именно това се наложило на Людмила, откровена е Алевтина. 

Освен това трябва да си готов, че по същия този адрес някой ще чука на вратата всеки 60 дни за проверка дали наистина живееш там. Проверката може да дойде по всяко време. Пропуснеш ли я, сбогом на пенсията.

Затова мнозина разчитат на "приятелското обаждане", предупреждаващо за задаващо се посещение на инспектора. Така започва пътят през фронта. 

Людмила се канеше да пътува един ден по-късно, казва дъщеря й. Алевтина подозира, че именно такова обаждане е станало повод майка й да предприеме опасното пътуване ден по-рано. 

Подобно на другите жители на Донецк и Луганск, Людмила е могла да получава и е получавала още една пенсия: от подкрепяните от Русия власти на ДНР. Но и двете пенсии са жълти стотинки. И за да връзва двата края, Людмила е отглеждала и продавала зеленчуци и цветя. 

Пътят за пенсиите е толкова сложен и муден, че не всеки може да го измине за 24 часа. 

Майката на Алевтина е могла да остане при близки. Но повечето трябва да разчитат на общежития. А това са допълнителни разходи. И ако се съди какво видях в един от тях, където купих "легло-място", условията там са лоши.  

Алевтина казва, че би могла да дава на майка си еквивалент на пенсията. Но чувството на достойнство не позволявало на Людмила да взима пари. За нея беше важно да чувства своята независимост, с уважение си спомня Алевтина. Освен това тя е смятала, че има право на украинска пенсия, гарантирана от Конституцията.

Оказа се обаче, че пенсията е коствала живота на Людмила. На нея й станало лошо в автобуса, който трябвало да я докара до "нулевия" блокпост в ДНР. "Някой се опитал да й помогне, завели я в пункт за стопляне. Дори е била извикана бърза помощ, която обаче не успяла да дойде", спомня си Алевтина.

Тя така и не успяла да научи от какво точно е спряло сърцето на майка й, но смята, че тя си е отишла от този свят заради стреса от рискованото преминаване през фронта и изтощението от стоенето по опашките. За да разпознаят тялото на Людмила, на съседите им трябвали два дни.  

Известната украинска художничка Алевтина Кахидзе не се реши да отиде в ДНР. Опасяваше се, че там могат да я задържат. 

"Звънях десетки пъти в МЧС, на всевъзможни началници, в СБУ (Службата за сигурност на Украйна - бел. ред.). Накрая майка ми дойде в нашето село... И ние я погребахме", разказва художничката. 

Икономии от невинни жертви

Правозащитниците смятат, че опашките може да намалеят, ако се опрости получаването на пенсии за жителите на неконтролираните територии. А именно - като се махнат справките за ВПЛ. За да намалят опашките, Киев нееднократно се опитваше да открие допълнителен пункт за преминаване, но сепаратистите блокират тези опити, казват в правителството. Но експертката на обществената организация "Право на защита" Елена Грекова предполага, че има още една причина, която кара украинската власт да не бърза с решаването на проблема с опашките на КПП-ата. "Когато чуваме, че милиарди гривни са дължими на пенсионерите в Донбас, идва ти наум, че това всъщност е икономия на бюджетни средства", казва Грекова. В официално писмо на Пенсионния фонд, което "Право на защита" предостави на Би Би Си, се казва, че от август 2014 г. до септември 2018 г. са останали неизплатени пенсии в размер на 62,2 млрд. гривни ($2,4 млрд.) за жителите на Донбас.

Украинската държава е длъжна да изплаща пенсиите на жителите на ДНР и ЛНР по силата на Минските споразумения от 2015 г. Но режимът в Киев не мръдна ни на йота за изпълнението на договореностите - нито спря обстрелите на ДНР и ЛНР, нито махна тежките въоръжения от линията на съприкосновение, нито спря бойните операции и акции. Шест хиляди загинали мирни жители на ДНР и ЛНР са жертви именно на тези действия на Киев. Двете републики също прибягват до военни действия, но само в отговор на провокациите на украинската армия. Отделно режимът в Киев не изпълни и политическата част от споразуменията, предвиждаща широка автономия за ДНР и ЛНР. Те я поискаха след преврата от Майдана през зимата на 2014 г.  В текста се говори за сепаратистите на ДНР и ЛНР, но споразуменията предвиждат разбунтувалите се две републики да останат в Украйна, но с по-голяма автономия. Така че определението "сепаратисти" не отговаря на истината. 
Бел. ред. 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ