29 Март 2024петък12:08 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Войн Войнов:

Важно е да запалиш детето от малко за българския фолклор

/ брой: 170

автор:Николая Иванова

visibility 2699

Войн Войнов е роден през 1959 г. в село Баланово, община Дупница. Завършил е Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив (АМТИИ). Основател е на единствения по рода си за Югозападна България международен фолклорен фестивал "Мир на Балканите" през 2002 г. През 2004 г. е удостоен със званието "Почетен гражданин на Дупница". Основател и ръководител е на сдружение "Фолклорен ансамбъл "Дупница 2000". Неговото име е записано в книгата "Бележити българи на Съвременна България - том II".

- Г-н Войнов, как се зароди у вас любовта към народните танци?
- Първите си стъпки към народните танци направих през 1975 г. в училищния танцов състав. Завършил съм ОУ "Неофит Рилски" в Дупница, а средното си образование - в СПТУ по машиностроене. Работил съм в завод "Хо Ши Мин" в Дупница, но не съм прекъсвал посещенията си в общинския танцов състав. През 1986 г. съм бил хореограф в профсъюзния дом на културата в Самоков, а след това - към читалище "Отец Паисий" в същия град. Завършил съм академията в катедра "Българска народна хореография" - хореографска режисура.
- Основател и ръководител сте на сдружение "Фолклорен танцов ансамбъл "Дупница 2000". Разкажете за него.
- Преди да основа ансамбъла - от 1994 до 2000 г., бях хореограф на детския танцов състав при НЧ "Зора 1858" в Дупница. В сдружение "Фолклорен танцов ансамбъл "Дупница 2000" влизат детските танцови школи към ЦДГ "Калина", ЦДГ "Радост", ЦДГ "Слънце", ЦДГ "Детелина", ДЮФА "Дани" и ансамбъл "Актавис", който до момента има над 70 международни участия. Имаме покани да представяния в Корея и Индия, които обаче са неосъществими. Защото само пътят на човек е 800 евро. За 19 години имаме над 68 изяви в Турция, Италия, Франция, във всички балкански страни. Имаме покана за участие в Турция, през август - в Македония и Косово, а през декември - в Сърбия.
- По ваша инициатива през 2002 г. бе поставено началото на международния фолклорен фестивал "Мир на Балканите". Как възникна тази идея?
- Идеята за фестивала се роди покрай войната в бивша Югославия. Имам много приятели сърби, хървати, с които решихме да направим фестивал "Мир на Балканите". Първото му издание се проведе от 30 април до 3 май 2002 г. в Дупница. Взеха участие състави от Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и български състави от Благоевград, София, Бобов дол, Дупница. На десетия юбилеен фестивал участваха 18 танцови ансамбъла от 9 държави и 8 български. Тази година имаше състави от Косово, ансамбли от 6 държави - Грузия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония, Украйна, България и др. Желанието ми е да бъдем включени под егидата на ЮНЕСКО и фестивалът да бъде на цяла Югозападна България. Чрез този фестивал побратимихме двата града - Дупница и Крива Паланка (2002-2003). Първо се побратимиха двата състава, а след това и градовете.
- Кое е разковничето, за да привлечете младите хора към магията на българските народни танци?
- Започвам да се занимавам с децата от детската градина. След това някои от тях отиват в други градове. Важното е да запалиш детето от малко за българския фолклор. В детската градина се започва с детските песнички, трябва да събудиш интерес у детето. През 90-те години беше най-трудно. В най-тежките години, когато много професионални ансамбли в България рухнаха, аз имах 680 човека. Има голямо желание в младите хора. В ансамбъла не се учат само танци. Там се учат и музикалните размери на българската фолклорна музика. Работи се върху изграждането на характера на детето. Тези младежи и деца са били на много международни фестивали и знаят как да се държат, какво да правят.
- Кои са вашите учители в танца?
- Славе Ситнилски е първият ми учител по народни танци, а по хореография - Петър Захариев.
- Създали сте 7 фолклорни сюжетно-драматични спектакъла. Какво представляват?
- Фолклорните сюжетно-драматични спектакли са за турското робство. Тези неща се правят, за да се гледат от младите хора, защото това е част от нашата история.
- Кой е любимият ви народен танц?
- Нашият град се намира близо до Пиринска Македония. Целта ми е да задържа шопския фолклор в нашия регион. Децата, когато излязат на сцената, трябва да знаят стилово танците. През ансамбъла от 1994 г. досега са минали над 7000 деца.

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 1

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 0

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 0

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 1

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ