Важното е да се вдигнат пенсиите

Проф. д-р Йордан Христосков е роден на 20 октомври 1951 г. в с. Христо Милево, Пловдивска област. Завършил е УНСС, специалност "Статистика". Бил е министър на труда и социалните грижи в служебното правителство на Ренета Инджова, съветник на президента Желю Желев по социалните въпроси. От 2000 г. до 2009 г. е управител на Националния осигурителен институт. Сега е зам.-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси и преподавател в катедра "Застраховане и осигуряване". Работи и в секция "Макроикономика" в Института за икономически изследвания на БАН.

Цитат:
"Има риск да бъдат орязани важни социални програми в сферата на заетостта"

- Проф. Христосков, на синдикална конференция неотдавна казахте, че освен обективните заплахи, каквато е демографската ситуация, риск за осигурителната система са и неразумните политически решения.
- Ние автоматично чрез актюерски разчети трябва да определяме необходимата осигурителна вноска и никакъв волунтаризъм и натоварване на осигурителната система с неспецифични за нея функции не бива да има. Като например да намалянаме вноските, за да стимулираме конкурентоспособността на бизнеса или за да се борим със сивата икономика. Заплаха са неразумните политически решения, защото последиците от тях са непредвидими. Те ерозират пенсионната система на България и се възпроизвеждат след 2005-2006 г. Отклонихме се от приетия през 2000 г. пенсионен модел. На практика пенсионната система се одържави. Всичко зависи от финансовия министър. Осигурителната система се натовари с неспецифични функции - да се бори с бедността, с демографските проблеми. Това създава допълнителни дефицити и води до подриване на доверието към нея. В "Бялата книга" на ЕС за осигуряването на първо място е изведен въпросът с адекватността на пенсиите - да са адекватни на потребностите на хората, да могат да задоволяват нуждите им. А ние намаляваме пенсията като процент от работната заплата и това официално се вижда от числата с т.нар. коефициент на заместване на дохода.
- Как тогава мотивираме младите хора да участват в осигурителната система?
- Точно това демотивира хората. Има и още един проблем. Аз съм за това да се повишава възрастта за пенсиониране - не заради застаряващото население, а по обективни причини. Все пак, колкото и да е лошо здравеопазването ни, продължителността на живота, макар и бавно, расте. Повечето от съвременните професии вече са такива, че хората могат да останат по-дълго време на работа. Проблемът е обаче, че с вдигане на възрастта ние предварително не сме подготвили пазара на труда - да може да поеме и хората, които остават на работа, и младите, които завършват. И се получава най-лошото - за младите, като не могат да си намерят работа, пътят до летището е най-кратък. Те заминават и вместо да допринасят за нашата пенсионна система, вместо да пълнят нашия бюджет с данъци, те работят за другите осигурителни системи и решават демографския проблем на страните, в които отиват. А родителите, бабите и дядовците им остават тук. Все по-малко хора работят за пенсионната система. Това е сериозен проблем.
- Нали щяхме да привличаме инвеститори с ниски данъци и осигуровки?
- Данните, с които разполагам, показаха, че двойното намаление на осигурителната вноска е довело до двойно намаление на приходите като процент от БВП. Има стагнация на доходите, бяха загубени близо 400 000 работни места, сивата икономика е около 25-30%. Ако има увеличение на средната заплата в страната, то не е затова, че работодателите са повишили заплатите, а защото поради намаляване обема на работа са уволнени неквалифицирани работници - помощен персонал, а са запазили квалифицираните си работници, които са с по-висок доход. Т.е. в последните 2-3 г. повишаването на заплатите се дължи на промяна в структурата на заетите. По същия начин нарастват и пенсиите. Увеличението им, което се наблюдава от НСИ, се дължи на факта, че годишно около 100 000 души отпадат поради смърт, а техните пенсии са по-ниски, защото са от т.нар. стари пенсии, които са изчислени върху по-нисък стаж.
- Горе-долу толкова нови хора ежегодно се пенсионират.
- Да. Те са с по-високи пенсии, защото са изчислени върху по-осъвременен осигурителен доход и изискванията за стаж вече са много по-високи. Влиянието на вдовишките добавки е много малко. Те от 20 на 20,6% се вдигнаха - средно с няколко лева за около 690 хил. самотни хора.
- Като цяло тези добавки доста товарят бюджета на НОИ.
- Още в самото начало моето предложение беше те да са вид социално подпомагане на едночленните семейства. Кой ще ги плаща е технически въпрос, те трябва да са изцяло за сметка на бюджета.
 - А дискриминацията с възрастта на жените, трябва ли двата пола да се пенсионират на една и съща възраст?
- Там трябва да сме много внимателни, да отчитаме особеностите в България - българските жени са ангажирани с домашен труд, с гледане на деца. Ние нямаме детски градини. Затова смятам, че това с 4-те месеца на година е достатъчно. Друг е въпросът, че то трябваше да бъде договорено в общия пакет, когато се водеха преговори със социалните партньори през 2009-2010 г., а не постфактум зад гърба на синдикатите и работодателите да се използват като носители на промените хора в парламента, които нищо не разбират от тази материя.
- Как гледате на идеите на министър Симеон Дянков за съдбата на Сребърния фонд?
- Идеите му са опасни. В момента, в който с пари от Сребърния фонд се закупят български ценни книжа, автоматично тези пари, които в момента все пак са гарантирани, защото са инвестирани в чуждестранни ДЦК на държави, които няма риск да фалират, се превръщат в едни хартийки. И когато бъде необходимо те да бъдат осребрени, за да се изплащат пенсии, когато държавата е в тежко състояние и постъпленията в осигурителните фондове и в бюджета са ниски, това означава, че и държавата не е в състояние да превърне тези хартийки в истински пари. Аз съм за това парите в Сребърния фонд да бъдат инвестирани, но трябва да бъдат инвестирани в сигурни ДЦК на икономически силно развити държави. Злоупотреби се с парите на НЗОК. Тези пари, събрани от здравни вноски, трябва да се използват целево само за здравна грижа за населението, а те ги включиха във фискалния резерв, което е тотално неправилно. Същевременно няма пари за лекарства, не стигат направленията за специалист. Хората не дават по 8% здравна вноска за фискалния резерв, а ги дават за здраве.
- Защо властта се отказва да слуша мнението на водещи експерти като вас? Към министъра на труда бе създаден Консултативен съвет по пенсионната реформа, какво стана с него?
- Съветът не се е събирал. Питайте министъра защо това е така. Съветът представи становище за реформата през 2010 г., бяха направени открити публични дискусии в няколко големи града. И с това приключи дейността си. Макар и остър, аз винаги съм бил добронамерен в оценките. Никога не съм бил политически обвързан с партия. Защитавам принципите на социалното осигуряване, а не на една или друга политическа сила. Имам си пристрастия, естествено, но те нямат значение в професионалната ми работа. Защо не слушат всички икономисти или защо няма един открит дебат е отделен въпрос. По медиите все се изявяват едни либерални икономисти, които са измислени икономисти.
- Нормално ли е чужденците от МОТ да ни казват, че заплатите ни са по-ниски от тези на селяниет в Китай, а пенсиите ни са по-ниски от африканските?
- Тъжно е. По-лошото е, че управляващите нямаше да ги чуят тия работи. От министъра на финансите излизат инициативи, по негови предложения пада коефициентът на заместване на дохода, по негови предложения пенсиите ще се индексират чак през 2013 г. с инфлацията.
- Догодина е изборна. Няма ли пряка връзка, защото от 3 г. пенсиите са във фризера?
- Не ми се иска да ръзсъждавам в посока на политическа конюнктура. Важното е да се вдигнат пенсиите, пък кога ще стане, е друг въпрос. Ако още тази година се даде някаква компенсация, ще бъде добре, но аз не виждам никакви възможности за това. По-скоро има риск да бъдат орязани важни социални програми - за заетостта най-вече.
- Защо да бъдат орязани?
- Защото приходите в бюджета не са добри.
- Нали се хвалят с 350 млн. лв. от оперативната програма за развитие на човешките ресурси?
- Аз говоря за вътрешните ресурси. Целта на европейските фондове не е да закърпят нашия бюджет и да попълнят дупките в нашите социални програми. Целта на еврофондовете е да се съкрати голямата пропаст между жизненото равнище и подготовката на нашите кадри, на трудовите ресурси, между България и развитите страни. Ако ние гледаме на европейските фондове само като на източник за компенсиране на дефицитите ни в бюджета и в осигурителните фондове, това е много жалко. Тогава дистанцията ще си остане същата, дори ще се увеличи. Ние продължаваме да бъдем най-слабо развитата страна в ЕС по брутен продукт на глава на населението. Ние сме под половината от средното ниво по степен икономическо развитие. Румъния е пред нас.
- Оптимист ли сте за пенсиите, които хората предстои след 2023 г. да получават от т.нар. втори стълб?
- Няма да бъдат в размерите, които очаквахме при старта на реформата през 2000 г. Тогава очаквахме тези пари да добавят след 2030 г. около 10-15% коефициент на заместване на дохода. Т.е. ако от солидарния първи стълб се получава пенсия, която замества 45% от брутния доход преди пенсионирането, да имаме още 10-15%. Забави се скоростта, с която се увеличаваше вноската във втория стълб - започнахме с 2%, което е пренебрежимо малко. Другата причина е финансовата криза. Тя доведе до сериозна ерозия на спестяванията в този стълб. Има и още една административна причина - не искам да засягам обикновените служители в НАП, но агенцията има сериозна вина за забавяне на събирането и превода на тези пари незабавно в пенсионните фондове. По информация на дружествата около 140 млн. лв. още стоят неразпределени. Смятам, че първоначално ще има разочарование от т.нар. втора пенсия, защото тя ще бъде малка, но след 2030 г., особено ако се повиши вноската на 7% вместо досегашните 5%, тогава пенсиите ще са доста по-големи. Казах в началото - не намалявайте вноските с такъв висок процент, а ако ги намалите в общественото осигуряване, увеличете вноските във втория стълб. Тези пари остават в икономиката. Тези 4 млрд. лв., които са във фондовете, са пари за икономиката. Тогава достъп до тях чрез купуване на корпоративни акции и облигации ще имат силните предприятия. Така с икономически лостове можем да подпомогнем бизнеса, а хората да получат доста по-големи пенсии.
Имах и друго предложение - след като от първия стълб се вземат пари, за да отидат във втория, и възникват дефицити, те могат да се върнат в първия стълб срещу емитирани ДЦК - т.е. за част от тях държавата да емитира, да ги гарантира и те да бъдат закупени от пенсионно-осигурителните дружества. В момента над 50% от тези 4 млрд. лв. са инвестирани в западноевропейски ДЦК и корпоративни акции и облигации, т.е. те не са в България, не работят за страната ни. Основното предназначение на осигурителните системи е да предпазват обществото от т.нар. морален риск. В края на краищата ако един човек не си плаща осигурителните вноски, когато остарее, ако се разболее, ако остане безработен, едно хуманно общество не може да го остави без доходи. То поема дълга, риска да обслужи този човек, макар и на минимално ниво. Всякакви приказки да се закрие НОИ, да се премахне публичната система, да се въведат някакви индивидуални сметки са бръщолевения на хора, които не разбират нито от икономика, нито от социална политика. Всъщност те обслужват определени интереси - искат да се налеят пари в капиталовите пазари и инвестиционните фондове, където едни хора, които не са помирисвали реална икономика, се опитват да печелят някакви пари и да надуват един балон, който след 5-10 или 15 г. се пука.
С огромно удоволствие наблюдавах тези юпита, които си изнасяха кашончетата от първите етажи на финансовите институции. Това са хора, които паразитират на гърба на другите. Затова трябва да има и капиталови фондове, и разходо-покривна система, за да диверсифицираме рисковете. Капиталовите системи имат своето място, но неслучайно те се наричат допълнителни, допълващи, защото основните пенсии навсякъде идват от солидарния, преразпределителен стълб - работещите да издържат възрастните.