Важното е не как, а какво казваме

АНТОНИНА КУЗНЕЦОВА е народна артистка на Русия, професор в Руската академия на театралното изкуство, преподавател в катедрата на сценичното слово, лауреат на Премията на Москва, кавалер на Почетния орден, наградена със Златен Пушкински медал. Актрисата работи в Московския театър "М.Н. Ермолова" от 1966 до 1969 г., а след това - в Московската държавна академична филхармония като майстор на художественото слово. В репертоара на Антонина Кузнецова са автори като А. Грибоедов, М. Цветаева, Вл. Висоцки, А. Херцен, А. Пушкин и др. Актрисата провежда майсторски класове в Чехия, Великобритания, Италия, Холандия и страните на ОНД. Авторка е на няколко студии в различни учебници, сборници и списания. Като актриса и сценаристка участва в създаването на известни телевизионни филми, предавания и радиопиеси. Изявява се и като режисьор на различни програми. Представя литературни концерти в едни от най-престижните зали в родината си и в чужбина. Наскоро гостува в София с моноспектакъла си "Бившата Русия" по произведенията на прочутия писател Вл. Набоков.

Цитати
"Четенето е духовно призвание"
"На спектаклите си общувам с публиката"


- Антонина Михайловна, за първи път ли сте в България?
- Да. Много ми хареса столицата ви. Разходих се в центъра. Красив град. Два пъти бях в черквата "Света София" - изключителен храм! Усетих, че в България живеят топли, уютни, духовни хора - същински славяни.
- Вече 20 години преподавате в Руската академия за изкуства в катедрата на сценичното слово. Намирате ли разлика между студентите, с които сте работила преди 10 лета например, и днешните млади?
- Намирам. Въпреки че общите им интереси са същите: и едните, и другите следват, защото мечтата им е да станат актьори и режисьори. Както и предишното поколение, днешните студенти са талантливи. Може би по различен начин, но са талантливи. Общо взето обаче, младите са едни и същи.
- Не се ли интересуват повече днешните ви студенти, освен от литература и изкуство, и прекалено много (или по-малко) от политика?
- Интересуват се. При това - мнозина. Но се опитвам да не вниквам дълбоко в подобни интереси, като обаче зная, че някои често тичат по митинги. Лично аз не обсъждам с тях политиката, понеже това не ми е интересно.
- Смятате ли, че политическите пристрастия биха могли да попречат по някакъв начин на бъдещите актьори?
- Не смятам. Съвременното поколение живее с днешния ден. А и когато аз бях на 20 години, също се интересувах от политика. Така че много добре разбирам младите.
- За майсторството си на артист-четец сте била награждавана с многобройни отличия, включително и със Златен Пушкински медал. Какво за вас е звучащото слово - професия, удоволствие или начин да разкриете себе си?
- Споменах и на литературния си концерт в София, че съм рицар на родната реч и на звучащото слово. Да съм артист-четец за мен е и професия, и удоволствие. Но аз не искам да се разкривам. Стремя се да представя автора. Когато актьорът излиза на сцената, за да покаже себе си, винаги ми става смешно. Каква е тази тъпотия?! Винаги представям автора. Умея да го правя. Но в никакъв случай не показвам себе си - не ми пука за самата мен. Искам да представя любимите си автори.
- Литературните ви концерти са посветени на Б. Пастернак, М. Цветаева, Вл. Набоков и много други. Бихте ли могли да назовете любимия си писател или поет?
- Чета само онези, които обичам! Нима си мислите, че авторите могат някакси да се разделят - този го представям, понеже го обичам, а онзи... Каква може да е другата причина?!
- Например интересът на публиката към даден писател или произведение...
- Представям на зрителите само онова, което аз обичам! Обръщам им внимание: "Вижте, колко добре е казано, как прекрасно е написано!" Искам публиката да го усети така, както го почувствах аз. Обичам всички автори, на които съм посветила литературни концерти! И чета само онези, които много обичам!
- За да станеш артист-четец, достатъчно ли е да бъдеш актьор или за това е необходимо нещо повече?
- Всички четци задължително сме актьори. Това е актьорска професия - понякога четем, понякога играем. Имам няколко моноспектакъла, в които се превъплъщавам в много различни роли. Смятам обаче, че след като се посвети на този жанр, актьорът трябва да иска да каже нещо. Понякога режисьорът вкарва участниците в постановката в рамки, които са далеч от оригиналния авторски текст. Не е ли така? Днес е пълно с такива спектакли. Артистът-четец трябва да е интелектуалец. Това е просто необходимо. Иначе той няма да има какво да каже. А ако няма какво да каже, защо да стои час и половина на сцената?! Каква е тази безсмислица?! Да покаже себе си?! Това е най-глупавото нещо, което може да измисли един актьор!
- В днешно време, когато технологиите излизат на първи план и повечето хора се впечатляват най-напред от интернет възможностите, мислите ли, че вниманието към литературата, изкуството и културата като цяло постепенно изчезва?
- Не! Имаше преди няколко години моменти на така нареченото хлътване. Струва ми, че това се случи именно заради политическите и други подобни страсти, когато интересът към словото и към литературата тръгна надолу. Но, за щастие, хлътването не продължи дълго, вниманието към изкуството и културата започна да се увеличава и сега то е доста горещо и изострено.
- Какво за вас е по-важно - какво се чете от сцената или как?
- Всичко се изгражда по време на репетициите, по всички закони на жанра. На самия спектакъл за мен обаче най-важното е не как чета, а какво казвам от сцената. И студентите ги уча да знаят как да се представят, а после, на последните две репетиции, се връщаме в началото, карам ги да забравят това и да обърнат повече внимание какво четат, какво искат да кажат! Всички сме живи хора, имаме мозъци и винаги искаме да кажем нещо! И важното е не как го правим, а какво казваме! Как - остава на репетициите.
- По време на литературните си концерти четете от сцената час и половина. Как се запомня такова огромно количество текст?
- Никак!
- Не желаете да разкриете професионалната си тайна на артист-четец?
- Не! Просто толкова дълго готвя програмата си, че тя се запомня сама.
- За какъв период иде реч - седмици, месеци, година?
- Понякога това е десетилетие! Както беше с "Фауст" на Гьоте. Е, през това време работих и върху други автори и произведения. Но правих и "Фауст", което значи, че се потапях в епохата, в автора, в заобикалящата го действителност, обитавах цяла Германия... Свикнах да работя подробно. Например за програмата ми "Разходки из Париж" минах през всички пътечки на героите, зная кой къде точно е живял. Опознавам характерите им, като чета и преглеждам всичко, свързано с тях. През това време текстът се запомня от само себе си, защото се подлагам на продължително обитаване на епохата.
- Кога казвате на студентите си, че от тях ще станат добри артисти-четци?
- Никога не им казвам подобна глупост!
- Смятате, че трябва да го усетят сами?
- Четенето от сцената е хоби. Как да кажа на някой, че това хоби е за него?! Не преподавам на бъдещите артисти-четци, а на студенти, които учат режисура и актьорско майсторство. Никого няма да посъветвам да се посвети на това, с което се занимавам вече толкова много години. Боже опази! Четенето е духовно призвание. Важното е да поискаш да го правиш. Но винаги можеш да кажеш на някой, че нищо няма да излезе от него, че е по-добре да си тръгне.
- Споделихте, че сте четяла забранена литература в мазето на библиотеката "Ф. Енгелс" в град Рибинск и така сте станала образован човек...
- Това беше шега... Въпреки че, в сравнение с другите, наистина е така. Защото прочетох неща, за които знаят малцина.
- А как днешните млади биха могли да станат образовани хора?
- По същия начин - да четат! Все едно е дали го правиш в мазето или в библиотеката.
- Как възприемате публиката, която идва на литературните ви концерти?
- Зрителите са мои събеседници. На концертите си разговарям с тях, а те ми отговарят - даже когато мълчат. Е, понякога се обаждат: "О, Господи! И сега е така!" Винаги излизам на сцената, за да общувам с публиката. Сами разбирате, че по законите на моноспектакъла непосредственият разговор не е възможен. Но все пак споделям със зрителите онова, което лично на мен ми е направило впечатление. Казвам им - вижте какви хора, усетете страстите им, потопете се в онези времена...
- На литературния си концерт в Руския културно-информационен център в София на няколко пъти понечвахте да оставите микрофона. Пречи ли ви това техническо средство за по-близкото общуване с публиката?
- Пречи ми лошият микрофон. Неизбежно е да прибягвам до това техническо средство, тъй като в залата "П.И. Чайковски" например е невъзможно иначе да те чуят 1500 души. Налага се да го използвам. Нормално е артистът да работи с микрофон. Тук обаче непрекъснато чувах звука от докосването на пръстена ми до него. А това ми пречи, както пречи и на публиката.
- В залата имаше само един човек, който твърдеше, че не ви чува добре без микрофон. Но вие се съобразихте именно с неговото желание, въпреки неприятното за вас усещане от не много добрата техника...
- Останалата публика и така щеше да ме чуе. Но не бива дори един човек в залата да се чувства ощетен, да съжалява, че е дошъл на концерта, да е обиден през цялата вечер...

Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА