ВъзмОтително

Още преди няколко години, докато работих като учителка по чужди езици в гимназиален етап, ми направи впечатление, че има колеги в други училища, които избирателно броят правописните грешки. А по време на лекциите по "Методика на чуждоезиковото обучение" категорично ни забраниха да правим диктовки в час, защото "от тях нищо не се научава".
По време на учителска конференция един от основните докладчици представи презентация пълна с правописни грешки. Когато възмутен колега го прекъсна, посочвайки му колко неграмотно нещо представяше, отговорът беше: "Но ме разбирате, нали? Това трябва да казваме и на децата, да не се притесняват да допускат грешки, а да се стремят да бъдат разбрани. Иначе се травмират".
Като човек, който в подготвителен клас е имал по две диктовки на ден - на познат и непознат текст, а за домашно да преписва и други уроци, плюс сгрешените думи по няколко пъти... няма как да не се възмутя. Още повече, че след това като студентка в Испания, преподавателите ме даваха за пример как пиша по-правилно от местните.
Това беше и една от причините да стана учителка, за да може българчетата да продължават да бъдат едни от най-грамотните. Но новите правила на преподаване завързват ръцете. Не трябвало да се "насилват" децата, а да се откроят "по-амбициозните". Който искал да пише правилно, сам щял да полага повече усилия, нямало нужда учителят да настоява...
Вече и в Германия са на нашия акъл. Дори ни задминаха - там пък изобщо няма да броят правописните грешки (на този етап сигурно и самите преподаватели не са сигурни кое как се пише...), но щели да връщат "качествена обратна връзка", за да можело учениците да си вземат поука и да внимават в бъдеще. Дали ще го правят при положение, че това няма да е от значение дори за матурата? Едва ли.
И да се възмУщаваме и да се възмОщаваме, важното е да ни разберат. Поредното европейско хрумване, с което се копае дъното...