07 Юни 2020неделя08:38 ч.

Възможен ли е български Тито?

/ брой: 126

автор:Георги Готев

visibility 4315

Йосип Броз Тито извличаше големи ползи за страната си от нейната близост както с големия славянски брат Русия, така и със Запада, от който се възхищаваше. Тази политика осигури десетки милиарди долари и преводни рубли за бюджета на Югославия, която наистина тогава изглеждаше много богата и привлекателна в очите на българите.
Днешна България е близка с Русия по исторически и енергийни причини, а в ЕС и НАТО даже членуваме, но все сме между шамарите. Вместо да извличаме ползи от близостта си с големите, и от двете страни ни гледат с подозрение и по правило контрата остава у нас.
Свеж пример е "Южен поток". Ножът е опрял до кокала. Ако започнем да го строим, ще има санкции и спиране на фондове от Брюксел, защото не сме спазили европейското право. Ако не започнем строителство, "Газпром" ще ни даде под съд и ще плащаме грамадни неустойки. Същото е с "Белене". Напук на бедността ни, нашите управляващи не вкарват парите на големите сили в бюджета, както правеше Тито.
Освен това имиджът на България се влошава. За Запада сме ненадежден млад партньор, а за Русия сме невярна бивша съпруга.
Възможна ли е друга политика? Възможно ли е да си извоюваме правото Западът да се отнася с уважение към историческа ни близост с Русия, а Москва да се съобрази със суверенитета ни и да не се хваща за приказките на някои десни, че сме неин Троянски кон в тила на врага.
Има няколко проблема. Единият е, че Западът няма никакво доверие на нашите политици. Виктор Орбан развива приятелски отношения с
Путин, строи нови руски реактори за унгарската АЕЦ, и никой на Запад не го критикува. Една от причините е, че унгарците не се възприемат от Запада като "пета колона" на Русия. Щом Орбан другарува с Путин, става въпрос за унгарски национален интерес. Но ако в България отварят вратите за руски енергийни проекти, в очите на новите ни съюзници това е вероломно предателство.
Другата причина е презумпцията за виновност, която тежи над нашата политическа класа. Ако в Унгария са решили да строят руски реактори, това е тяхно суверенно решение. Ако в България ще строят АЕЦ с руска технология, това е голяма корупционна схема. Но на чужденците ли да се сърдим, че политическата ни класа е вечният заподозрян?
Трети проблем е, че в България нямаме личност, подобна на Орбан или на Тито. Навремето Иван Костов може би е имал този исторически шанс, но го пропиля, защото уреждаше себе си, вместо да мисли за страната си. И Орбан, и Тито са авторитарни лидери, такъв беше и Костов. В голямата геополитическа игра лидерите, изповядващи демокрацията, не са особено конкурентоспособни. Бойко Борисов има авторитарни заложби, но за такава политика не става, той говори сутрин едно, вечер обратното. За политика като Титовата трябва гръбнак.
Тодор Живков тайно се възхищаваше на Тито, но знаеше, че подобна политика не му е позволена. Иначе от първа ръка ми е известно, че Живков не вярваше на идеологически догми и му се щеше да имаме по-голяма близост със Запада.
Български Тито вероятно е бил невъзможен преди, не е възможен и сега. Но една по-разумна външна политика, която да не ни носи негативи, е повече от необходима. Две условия ми се струват обаче задължителни - едното е за прозрачност около големите енергийни проекти, защото в противен случай винаги ще има обвинения в корупция, в незачитане на националния интерес и в неспазване на европейското право.
Също така, за да ни уважават в чужбина, няма да е зле българските лидери, каквито сме си ги избрали и издигнали, да започнат да се придържат към едни и същи национални позиции. Защото Плевнелиев и Вигенин често говорят различни неща, даже противоположни. А ако прибавим и други ключови политици, какофонията става пълна. Не обсъждам кой е прав и кой крив. Навсякъде в нормалния свят основните институции се придържат към едни и същи позиции по големите въпроси.
Тито наричаше себе си комунист, но начинът му на живот беше като на мултимилиардера Аристотел Онасис. Югославският лидер очароваше западните лидери с яхтите си и белите си адмиралски униформи. Не казвам, че мечтая за авторитарен лидер с бяла униформа с лампази, че ще вземе Бареков да ми се появи с такава в Брюксел. Казвам само, че не вярвам в шанса за български Тито при сегашната ни политическа гарнитура. Тито заслужи мястото си в историята от партизанската борба, Орбан беше младежки антикомунистически лидер. Каква биография би предложил кандидатът за български Тито?
 

Испания отваря нощните клубове

автор:Дума

visibility 147

Нови 125 заразени c коронавирус в Македония

автор:Дума

visibility 181

Хиляди на протест срещу расизма в Лондон

автор:Дума

visibility 179

Датата

автор:Дума

visibility 274

/ брой: 105

Горяните от Ню Йорк

автор:Христо Георгиев

visibility 982

/ брой: 104

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ