Възцарилият се Простак

През 1906 г. руският писател мистик Мережковски публикува станалия изключително популярен навремето си памфлет "Задаващият се Простак". "Не бойте се от никакви съблазни - агитира мистикът - от никакви изкушения, от каквато и да било свобода - не само външна, обществена, но и вътрешна, лична, защото без втората е невъзможна и първата. От едно се страхувайте - от робството и от най-лошото от всички робства - еснафщината, и от най-лошата от всички еснафщини - простащината, защото възцарилият се роб не е нищо повече от простак, а възцарилият се простак не е нищо по-малко от сатана..."
Тогава памфлетът бил възприет като предупреждение за надигащите се пролетарски маси, които след 11 г. наистина превземат Зимния дворец. Днес обаче виждаме, че той е абсолютно пророчески. Защото и след 100 г. Простакът на антисвободата безпрепятсвено безчинства по света. Включително и в една отделно взета страна като България, където възцарилият се Простак е навсякъде.
Във властта например са натрупани промишлени количества арогантна неграмотност. Една от най-любопитните случки, разнасяни по софийските кафенета, се разиграва при височайшото посещение на американския ни вицепремиер в държавните архиви. Когато архиварите го молят за двайсетина хиляди лева за къща-музей на Симеон Радев, става известен сензационния факт, че вторият човек в кабинета не е чувал за автора на "Строителите на съвременна България"?! Научавайки за това, Божидар Димитров веднага кани вицето и води напоителен разговор с него в историческото си предаване по БНТ "Памет българска". Без съмнение, за да утвърди престижа и ерудицията му на историк. В същото време 10 г. не стигнаха на споменатия водещ да покани за събеседник проф. Андрей Пантев например. Който е сред 5-те живи наши топ историци. Но пък никога не е бил министър...
Простотията обилно се лее и в медиите. Прайм таймът на телевизиите е окупиран от предавания, в които колкото по-просташки се държиш, толкова по-голям рейтинг ти дават, респективно повече пари получаваш. В пресата пък неограничената власт на Простака е по-голяма от тази на Ким Чен Ир в Северна Корея. Достатъчно е да споменем, че само тиражът на флагмана на "жълтите гости" в българския печат превишава общия тираж на всички нормални издания, които вече никой не поглежда.
Дали не можем да избягаме от терора на Простака в света на музиката? Трудно. В музикалното пространство властва чалгата. Там Кралицата е силиконовата гърла.
Или да отдъхнем на стадиона? Още по-трудно. По стадионите преди имаше милиони запалянковци, които се забавляваха с една велика игра и страстно спореха кой е по-велик: Гунди или Якимов. Сега запалянковци няма, има военизирани организации на "фенове" - преки наследници на хуните на Атила. На терена, разбира се, футболът липсва. Мачът е уговорен. Истинската битка е по трибуните. Там геройства Простакът - яростен, кръвожаден.
Тогава да избягаме някъде накрай света? Няма как. Простакът владее и пътищата. Там възпитаният шофьор е в ролята на жертвена муха, готова всеки момент да я смачкат.
А може би някога срещу възцарилия се Простак ще застанат в животоспасяваща коалиция Културата, Законът и Свободата? Кой би повярвал на такава утопия в днешната епоха на риалити шоуто...