Вдъхват нов живот на "Бузлуджа"

Юлия КУЛИНСКА

Място на контрасти. Хулено и възхвалявано. Обругавано и обичано. Белязано със спомени от социализма и от прехода. Паметник на противоречието и на надеждата... За социалистите и за хората на лявата идея Историческата поляна на връх Бузлуджа и вплетеният в нея едноименен Дом-паметник е място, пълно със святост и история, защото там през 1891 г. Димитър Благоев засява семената на социалистическата идея.
Всяка година на 2 август местността почервенява от знамената, които членовете и симпатизантите на БСП развяват, за да отпразнуват рождения ден на социалистическата партия. А там, на високото над тях, извисява опърпаната си снага мемориалът "Бузлуджа". Допреди няколко години порутената и обругана сграда предизвикваше гняв и  възмущение. Малцина знаят, че паметникът заема 25-о място в класацията "Най-красивите изоставени места в света", а през 2013 г. сходна класация му отрежда челната позиция.
Уникалността и интересната история на Дом-паметника бе забелязана от ентусиастите от Фондация "Проект Бузлуджа". Благодарение на нея на 13 септември 2021 г. монументът получи

статут на недвижима културна ценност

Беше изработен План за опазване и управление на паметника, стенните мозайки бяха успешно стабилизирани чрез спешни мерки. По-късно областният управител на Стара Загора проф. Наско Василев, кметът на Казанлък Галина Стоянова и арх. Дора Иванова, управител на фондацията, подписаха Меморандум за сътрудничество и осъществяване на съвместна дейност за опазване и социализиране на паметника "Бузлуджа". Документът е за срок от една година.
Следващата стъпка е обезопасяването на сградата и предоставянето на временен посетителски достъп. За целта на 19, 20 и 21 август на поляната при хижа "Бузлуджа" ще се проведе благотворителен фестивал с богата културна и музикална програма под наслов "Ти си ключът. Отвори Бузлуджа". Събраните средства също ще бъдат използвани за продължаване на дейностите по опазване и социализиране на монумента.
"Вълнуваме се от тази уникална сграда и искаме да я запазим като място за изкуство, образование, събития и туризъм. Целта е да я запазим възможно най-автентична, но да спрем разрушителните процеси, да я консолидираме и обезопасим, така че да бъде отворена за посетители", заявява арх. Дора Иванова. Според нея е важно да се съхрани, не само защото е шедьовър на архитектурата, строителството и изкуството, но и защото трябва да помним миналото си, особено ако е травматично или трудно.
Огромното международно признание за "Бузлуджа" идва от световния доклад на ICOMOS International - "Наследство в риск", за периода 2016-2019 г. Измежду всички застрашени обекти в цял свят за корицата на изданието е избран именно Дом-паметникът "Бузлуджа".
Интересът на арх. Иванова към монумента на историческия връх е документиран в дипломната й работа. В нея е разписан проектът "Бузлуджа - паметта на времето". След дипломирането си тя започва да организира дискусии, за да разбере как е възможно паметникът да бъде оставен да се руши. Арх. Иванова номинира сградата за един от седемте най-застрашени културни обекта в Европа. През 2019 г. фондацията, заедно с Икомос Германия - международна професионална организация за опазване на паметниците на културата, кандидатстват за финансиране от американската фондация "Гети" и получават 185 хиляди долара.
През лятото на 2020 г. екипът на проекта успява да спаси част от близо 1000 квадратни метра мозайки по стените на паметника, които го правят

една от най-големите мозаечни творби в Европа

Изграден е навес над вътрешните мозайки, а самите те са стабилизирани. "Целта сега е да направим същото за външния кръг мозайки, тъй като водата продължава да прониква там. За него са нужни около 64 хиляди лева, които събираме с кампания", казва арх. Иванова. И не само това - разработва се концепция за включване на паметника в културна дестинация, заедно с намиращите се близо тракийски гробници, природни забележителности и етнографския комплекс "Етър".
"Никога не сме виждали паметник да си има цяла планина!", възкликват чуждестранните експерти, когато идват в България в началото на проекта. А арх. Иванова припомня, че в общия случай един паметник се строи на площад и около него може да се сложи ограда. В този случай оградата е Стара планина. Според нея от архитектурна гледна точка мястото е нетрадиционно, тъй като е изключително трудно да се построи мемориал на толкова недружелюбно откъм атмосферни условия и труднодостъпно място.
Пред дни Фондация "Проект Бузлуджа" спечели отличие за най-оригинално представяне на продукт на културния туризъм за 2021 г. на 17-ото издание на Международното изложение "Културен туризъм" във Велико Търново. Оказва се, че Бузлуджа е най-разпознаваемата в чужбина българска сграда, привлякла над 50 000 посетители за 2021 г. В проведена анкета над 40% от посетителите посочват монумента като основна цел на пътуването си, а 80% от анкетираните казват, че биха платили входна такса, за да посетят вътрешността на паметника в сегашния му вид.

Началото

Решение за изграждане на Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа се взима от ЦК на партията на 11 март 1971 г. Строежът му започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв. Паметникът е открит на 23 август 1981 г. Архитектурата му се описва като жертвен поднос и колона, символизиращи разгърнат флаг и венец. Проектът е на колектив, ръководен от арх. Георги Стоилов. Сградата има визуална прилика с Олимпийския стадион в Монреал, както и със сграда, проектирана около 1955 г. от Франк Лойд Райт, САЩ.
Дом-паметникът се състои от куполна сграда и 70-метров двоен пилон. На върха на пилона от широките му страни са монтирани 2 неправилни петолъчки с размери 6,5 х 12 м. Тържествената зала е декорирана с мозайки с обща площ от 550 м. Залата е опасана от коридор, по който има 14 композиции, отразяващи мирния труд.
След политическите промени в България състоянието на паметника се влошава драстично. През 1992 г. той е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и е запечатан. Въпреки затварянето му, злосторници често влизат в дома и го повреждат. Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкъртват се мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията. Огромната петолъчка е обстрелвана с огнестрелно оръжие. Целта била да се откраднат рубините, с които се смята, че е изградена.

Корнелия Нинова:  Бузлуджа е нашата клетва
 
Бузлуджа е нашата клетва пред България. Клетва за почтеност и грижа за хората. Клетва за вярност към каузата на героите на България и на нашите първооснователи. Клетва с грижа към хората, с вярност на каузата, със смелост за бъдещето и единение за България. Но е клетва и за бъдещето пред българския народ, че можем да му покажем път. Че можем да водим по този път, че подаваме ръка днес от тук на всеки почтен, честен, истински българин родолюбец, който милее за отечеството.

Александър Симов:
Това е място, заредено с невероятна енергия

Бузлуджа е мястото, където се заражда лявата идея у нас. И върхът, и паметникът са близки до сърцето на всеки социалист, защото там преди повече от 130 години са се събрали група ентусиасти, чиито идеи промениха България. Бузлуджа е обединяващото звено между всички леви хора, независимо дали са членове на БСП или са встрани от партията. Местността винаги ще бъде свързвана с една от най-големите политически фигури - Димитър Благоев. Личност, която е била много напред в своето мислене в сравнение със съвременниците си. Благоев е носителят на лявото в България и в тогавашната Русия. Няма социалист, на който да не му трепва сърцето при споменаването на Бузлуджа. Това е място, заредено с невероятна енергия, която винаги ще събира  хората, искащи да направят света по-добър.