Вечно догонващи

Най-накрая управляващите официално признаха, че икономиката на страната ще нараства през 2018 и 2019 г. с по-слаби от досега очакваните темпове. В есенната си прогноза Министерството на финансите вече залага икономически растеж от 3,6% за 2018 г., докато през пролетта се очакваше той да достигне 3,9%. За 2019-а се очаква повишение на БВП с 3,7% вместо с 3,8%. Реалната инфлация също ще бъде по-висока от прогнозната. Оправданието тук е традиционно - високите цени на енергоносителите.
Наистина през последните 2-3 години статистиката отчита 3-3,5% икономически ръст, но за да стигнeм в обозримо бъдеще средноевропейското развитие и стандарт на живот, той трябва да е поне два пъти по-висок. През последните години България е получила нетна помощ по програмите на ЕС в размер на 6 млрд. евро. За същия период 4,4 млрд. евро, предимно български капитали, са напуснали страната. Затова  растежът на българската икономика, колкото го има, се дължи почти изцяло на европейските пари. Според рейтинговата агенция "Фич" у нас липсват реформи, които да гарантират ръст на производителността на глава от населението, а не глобален икономически ръст. Досега той се дължеше главно на силния експорт. Но той намалява и удря върху растежа. Освен това експортът ни се базира най-вече на суровини с ниска добавена стойност и така попадаме при експортно ориентираните страни с модел трети свят. Другият стълб на растежа са инвестициите, а те се сринаха с над 60% през последната година. Навсякъде, във всички модели по света растеж под 3% се тълкува като нисък, от 3 до 6% - като среден и над 6% - като висок. През последните 10 години у нас той не е стигал и до 4%. Така че си оставаме държава, особено при сегашното управление, обречена на нисък икономически растеж, която вечно трябва да догонва останалите в ЕС.