Величието на древните финикийци - Картаген

Картаген - градът, който символизира величието на древните финикийци, е създаден през 814 г. преди Христа в Западното Средиземноморие, днешен Тунис. Според легендата той бил основан от сестрата на цар Тир - Елиса, и още самото му название (на финикийски Карт-Хадашт, което означава "нов град") предричало бляскаво бъдеще. Не след дълго Картаген станал столица на финикийската държава. Градът възприел от старите селища традициите на мореплаването и търговията, а неговото разположение в сърцето на Средиземноморието създавало прекрасни условия за развитието му.
Към края на второто хилядолетие преди Христа финикийците имали вече своето място в историята с изнамирането на азбуката и с бурното развитие на корабоплаването. Юдейската Тора, както и древногръцките "Илиада", "Одисея" (плюс други писмени паметници) свидетелстват за забележителните пътешествия на финикийските мореплаватели и за огромните богатства, придобити по време на търговските експедиции, най-вече през походите до страната Тартес, разположена в Южна Испания.

Следи от древно величие - останки от стария и новия Картаген

Древният гръцки историк Диодор Сицилийски е описал нейните богатства: "В страната на иберите се намират неизчерпаеми сребърни рудници. Иберите не знаели цената на среброто и го разменяли с финикийските търговци срещу съвсем малко стоки. А те го препродавали много по-скъпо в Гърция и Азия и за кратко време натрупали огромни богатства. Поради тази причина финикийците започнали да основават свои колонии в Сицилия, Сардиния, Иберия и Либия."
Първото финикийско селище в Тунис, Северна Африка, се появило през 1101 г. преди Христа. Основаният три столетия по-късно град Картаген се превърнал в могъща държава, способна да диктува волята си и да определя съдбата на други народи. Ето как древногръцкият историк Херодот в своята "История в девет книги" описва уменията и методите на картагенските търговци: "Те разтоварват корабите си, нареждат стоките по брега, после се връщат обратно и от палубите пускат дим. Когато го забележат, туземците идват на брега, вземат стоките, оставят за тях злато и се отдалечават. Картагенците слизат на сушата и прибират златото - ако е достатъчно, те отплуват, а ако е малко, остават, докато туземците се върнат и доставят нужното количество. Между двете страни съществува трайно и мълчаливо съгласие: картагенците никога не взимат златото, ако е малко, а туземците не се прибират във вътрешността, преди корабите на картагенците със златото да са отплавали навътре в морето."
Към края на VI век преди Христа Картаген подчинил всички финикийски колонии в Северна Африка, завладял големи територии от Сицилия, Сардиния, Испания и Балеарските острови. Неговото положение укрепнало много след съюзяването с етрусите, които били силна и влиятелна държава. Този съюз станал още по-мощен, след като на историческата сцена се явила нова сила - гърците. Но въпреки всичко това именно гърците нанесли първия удар върху процъфтяващия, могъщ Картаген. Историческото поражение при Химера в Сицилия през 480 г. преди Христа било повратен момент в историята на непобедимия град-държава.
Последвал период на изключителни усилия за запазване на предишното могъщество, но въпреки това упадъкът бил неудържим. В Първата пуническа война Картаген претърпял невиждано поражение и бил принуден да освободи Сицилия. Започнали размирици и вътрешни дрязги. Армията се обявила против управляващата каста, която била изцяло виновна за поражението. Последвал бунт на освободените от армията наемници, в който взели участие и бедни либийски селяни, експлоатирани по най-жесток начин. Бунтът придобил размери на въстание с грандиозни размери и всичко това заплашило властта.
Начело на противниците на въстанието застанал младият военачалник Амилкар Барка, който успял да го потуши и поел управлението на държавата. Но той не бил съгласен със стария режим, имал желание да създаде нова и единна държава по подобие на могъщата Елада. В Картаген обаче всякакви реформи били немислими. Тогава Амилкар Барка се отправил към Испания, завладял голяма част от нейната територия и основал своя независима държава с типична военна диктатура, съчетана с абсолютна монархическа власт. Неговият приемник Асдрубал продължил делото. Той нарекъл столицата си Нов Картаген, като построил в нея пищен дворец и се обявил за цар.
Десет години след смъртта на Асдрубал един от потомците на Амилкар Барка, наречен Анибал, решил на всяка цена да отмъсти на Рим за поражението в Сицилия. Той съставил подробен план за нападение, създал огромна нова армия от келти, които искал да използва като мощен таран. Но всичко било безуспешно. Анибал търпял поражение след поражение - силите на римската конфедерация завладели испанския Картаген и влезли в Африка като победители. Картаген капитулирал.
От този момент историческите тълкувания за съдбата на Картаген са изключително противоречиви. Някои от учените-историци твърдят, че Рим не е имал намерение да унищожава древния африкански град, и привеждат за доказателства сравнително меките условия за капитулация. Но според тях Амилкар Барка е положил основите на едно твърде демократично за времето управление въпреки стремежа си да създаде абсолютна военна монархия. Този доста условен демократизъм се възприел и от следващите владетели. Рим се отнесъл към този начин на управление като към революция, която може да се пренесе и в неговите граници и която представлявала междудържавна опасност. Поради тази причина решил да унищожи Картаген завинаги.
Това е само едно предположение, но то разкрива някои от сложните междудържавни отношения в древния свят, които несъмнено са имали класова основа. Фактите обаче са необорими. Независимо от либералното си отношение през 201 г. преди Христа римският Сенат решава да бъде унищожен Картаген.
През 146 г. преди Христа армията на Сципион Емилиан, наричан Африкански, завзема града и го подпалва. Разрушаването било грандиозно. Легендата разказва, че гордият римски пълководец не можел да сдържи сълзите си и гледайки пламъците, произнесъл стиховете на Омир: "Ще дойде ден и ще загине свещената Троя, а с нея ще загине и Приам, и народът на копиеносеца Приам."
Великият Картаген загинал безвъзвратно. Римляните разорали земята около него, посипали със сол, за да не може да възкръсне никога. С този жест те убили спомена за големия град и неговата древна култура.
Дълги години учени-археолози от цял свят са търсили следи от отминалото пуническо време. Намирали са само следи от римска култура. Едва през 1878 г. Алфред Делатр открива Картагенския некропол, в който са запазени паметници на погребалната култура - керамика, скъпоценности, маски, амулети. В някои гробници са открити и надписи. Колкото и да са малко на брой, тези открития дават известна представа за материалната и духовна култура на изчезналия град-държава Картаген.