Велики и по-велики, дребни и по-дребни

Интересна картинка се заформя на европейската географическа карта. И България попада във вълнуващо обкръжение. От север замислят възраждане на Велика Румъния. Имат ищах да примъкнат Молдова - тя и без това била стъпила вече с един палец в ЕС. От запад шиптарите се организират - с оръжие в ръка, да сътворят Велика Албания. Унгария отправя покровителски жестове към унгарското население в украинското Задкарпатие. Полша не крие нарасналия си апетит към Галиция - днешните Лвовска, Ивано-Франковска и Тернополска област в Украйна. Тези щения се подсилват от появяващите се напоследък в западните издания историко-политически прогнози, че е време Украйна да се разпадне, разните й части да бъдат прилапани от съседите и така веднъж завинаги ще настъпи край на конфликтите.
Зад всички тези амбиции стоят съвсем конкретни действия - от изявления на политици до създаването на полулегални и изцяло незаконни формирования. Преди дни румънският премиер и кандидат за президент на предстоящите избори Виктор Понта публично декларира целта за анексиране на Молдова и "постигане на второто велико румънско обединение през 2018 г." При това той далеч не е първият румънски лидер, отправящ подобни "обединителни" призиви. Интересно - да не кажем опасно, е мълчанието на европейските "мъдреци", които зорко бдят над суверенитета и териториалната цялост на всички страни. Като примерни послушници на Брюксел и българските политици са прехапали езици. Те не се вълнуват, че в същата тази Молдова има многобройно население с български произход. Че в голямото си мнозинство то не желае да придобива румънско поданство. Че тези дни негови представители участваха в многохиляден митинг в Кишинев с искане за денонсация на споразумението за асоцииране на републиката с ЕС и за присъединяване към Митническия съюз. Може би нашият политически елит от всички цветове не надига глас в защита на сънародниците ни, защото те се осмеляват да се съмняват в "светая светих" - българският "цивилизационен избор"? В такъв случай няма на какво да се надяват. Съвременна България няма да разпери над тях майчино крило. Ако бяха писнали срещу Русия, тогава софийските първенци щяха да ореват света с вопъл "там бият нашите". Тогава и у нас също щяха да припламнат някои тлеещи "великобългарски" пориви. Сега обаче не се вижда причина за защита на сънародниците в Молдова, тъй като "европейска" България не може да си позволи да хока "братска европейска" Румъния.
Страховете, които изпитват "българеещите се" в Македония, са още по-големи. Известни са притесненията, на които са подложени от страна на скопските "великомакедонци", а сега към тях се прибавят още по-опасните "великоалбанци". В Косово се подготвя т.нар. Армия на Република Илирида. През 1992 г. вече се състоя референдум за отцепване и обявяване на самостоятелна държава. Нов референдум би бил само формалност. Оформянето на нова ислямска държава на територията на днешни Албания, Косово и Западна Македония не е фикция. В София "официалните" лица пак мълчат.
В това време в Будапеща не страдат от излишна свенливост и бият тревога за малцинството си в Украйна. Стремглаво издават на съотечествениците си паспорти. През август свикаха и домакинстваха на конференция на представители на техни организации, опасяващи се от действията на киевските власти. Протестират срещу мобилизацията на украински граждани с унгарски произход за участие във войната в Донбас. В България обаче не се чу никаква реакция на съобщението за загинали в тази война войници с български произход. За нашите властници очевидно не е "политкоректно" да изричат каквото и да е срещу колегите си от Майдана, било то и дума в защита на сънародниците. Та нали те са били употребени в името на великата атлантическа кауза срещу Русия!
Успоредно с манията за величие, за която няма съмнение, че е породена от неизживяни комплекси на малоценност, в Европа се разпълзява и друг вирус - на национално дробене. Шотландци, каталонци, венецианци, валонци... На кого още не му е дошло на ум да се възползва от правото си на самоопределение - впрочем записано с големи букви в Устава на ООН, и да се отцепи от довчерашната унитарна държава? Прави впечатление, че от "сепаратисткия вирус" са обхванати общности, живеещи от десетилетия, а някои - от векове, в напълно благополучни и богати държави. Известно е, че човек от хубавото не бяга. Значи на тези общности нещо им липсва, нещо куца под повърхността на благополучието, налице са проблеми с разпределението на въпросните блага. В суперстолицата Брюксел обаче предпочитат да не си задават този въпрос и още по-малко - да му търсят отговора. Не искат да признаят, че национализмът и сепаратизмът са само следствие от сложни и нерешени социални проблеми, които не се уреждат със заклеймяване. В такъв случай прекрояването на европейската карта не е приключило. А то не винаги минава само с референдум. Особено на Изток и на Балканите.