14 Юли 2026вторник02:52 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Велики и по-велики, дребни и по-дребни

/ брой: 217

автор:Светлана Михова

visibility 4789

Интересна картинка се заформя на европейската географическа карта. И България попада във вълнуващо обкръжение. От север замислят възраждане на Велика Румъния. Имат ищах да примъкнат Молдова - тя и без това била стъпила вече с един палец в ЕС. От запад шиптарите се организират - с оръжие в ръка, да сътворят Велика Албания. Унгария отправя покровителски жестове към унгарското население в украинското Задкарпатие. Полша не крие нарасналия си апетит към Галиция - днешните Лвовска, Ивано-Франковска и Тернополска област в Украйна. Тези щения се подсилват от появяващите се напоследък в западните издания историко-политически прогнози, че е време Украйна да се разпадне, разните й части да бъдат прилапани от съседите и така веднъж завинаги ще настъпи край на конфликтите.
Зад всички тези амбиции стоят съвсем конкретни действия - от изявления на политици до създаването на полулегални и изцяло незаконни формирования. Преди дни румънският премиер и кандидат за президент на предстоящите избори Виктор Понта публично декларира целта за анексиране на Молдова и "постигане на второто велико румънско обединение през 2018 г." При това той далеч не е първият румънски лидер, отправящ подобни "обединителни" призиви. Интересно - да не кажем опасно, е мълчанието на европейските "мъдреци", които зорко бдят над суверенитета и териториалната цялост на всички страни. Като примерни послушници на Брюксел и българските политици са прехапали езици. Те не се вълнуват, че в същата тази Молдова има многобройно население с български произход. Че в голямото си мнозинство то не желае да придобива румънско поданство. Че тези дни негови представители участваха в многохиляден митинг в Кишинев с искане за денонсация на споразумението за асоцииране на републиката с ЕС и за присъединяване към Митническия съюз. Може би нашият политически елит от всички цветове не надига глас в защита на сънародниците ни, защото те се осмеляват да се съмняват в "светая светих" - българският "цивилизационен избор"? В такъв случай няма на какво да се надяват. Съвременна България няма да разпери над тях майчино крило. Ако бяха писнали срещу Русия, тогава софийските първенци щяха да ореват света с вопъл "там бият нашите". Тогава и у нас също щяха да припламнат някои тлеещи "великобългарски" пориви. Сега обаче не се вижда причина за защита на сънародниците в Молдова, тъй като "европейска" България не може да си позволи да хока "братска европейска" Румъния.
Страховете, които изпитват "българеещите се" в Македония, са още по-големи. Известни са притесненията, на които са подложени от страна на скопските "великомакедонци", а сега към тях се прибавят още по-опасните "великоалбанци". В Косово се подготвя т.нар. Армия на Република Илирида. През 1992 г. вече се състоя референдум за отцепване и обявяване на самостоятелна държава. Нов референдум би бил само формалност. Оформянето на нова ислямска държава на територията на днешни Албания, Косово и Западна Македония не е фикция. В София "официалните" лица пак мълчат.
В това време в Будапеща не страдат от излишна свенливост и бият тревога за малцинството си в Украйна. Стремглаво издават на съотечествениците си паспорти. През август свикаха и домакинстваха на конференция на представители на техни организации, опасяващи се от действията на киевските власти. Протестират срещу мобилизацията на украински граждани с унгарски произход за участие във войната в Донбас. В България обаче не се чу никаква реакция на съобщението за загинали в тази война войници с български произход. За нашите властници очевидно не е "политкоректно" да изричат каквото и да е срещу колегите си от Майдана, било то и дума в защита на сънародниците. Та нали те са били употребени в името на великата атлантическа кауза срещу Русия!
Успоредно с манията за величие, за която няма съмнение, че е породена от неизживяни комплекси на малоценност, в Европа се разпълзява и друг вирус - на национално дробене. Шотландци, каталонци, венецианци, валонци... На кого още не му е дошло на ум да се възползва от правото си на самоопределение - впрочем записано с големи букви в Устава на ООН, и да се отцепи от довчерашната унитарна държава? Прави впечатление, че от "сепаратисткия вирус" са обхванати общности, живеещи от десетилетия, а някои - от векове, в напълно благополучни и богати държави. Известно е, че човек от хубавото не бяга. Значи на тези общности нещо им липсва, нещо куца под повърхността на благополучието, налице са проблеми с разпределението на въпросните блага. В суперстолицата Брюксел обаче предпочитат да не си задават този въпрос и още по-малко - да му търсят отговора. Не искат да признаят, че национализмът и сепаратизмът са само следствие от сложни и нерешени социални проблеми, които не се уреждат със заклеймяване. В такъв случай прекрояването на европейската карта не е приключило. А то не винаги минава само с референдум. Особено на Изток и на Балканите.
 

Газ от "Шел" се нагнетява в "Чирен"

автор:Дума

visibility 1117

БЕХ подмени ръководството на ТЕЦ "Марица изток" 2

автор:Дума

visibility 1596

Търговският регистър се задръсти

автор:Дума

visibility 1413

С евроармия срещу Европа

автор:Юри Михалков

visibility 950

Обществата не се разпадат изведнъж. Първо свикват

visibility 1188

Роботи вместо имигранти

visibility 1244

Двойният стандарт на новите комсомолци

visibility 1469

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ