"Вера Су" - преди 40 години

Инж. Йорданка КАРАМФИЛОВА 

1981 г., август - каква радост беше... Кипърският кораб "РЕЙНДЖ МАР", заседнал през март на две мили южно от нос "Галата" във Варненския залив, цели пет месеца по-късно най-после след много усилия от страна на нашите спасители тръгна в последния си път. След преместване на огромни каменни блокове...

Защо се предпочитат българските скали?

За пари, разбира се. Вероятно - за много пари. Така казват запознати. Така ми обясниха и спасителите през 1981 г. Заради законодателство, застраховане, безсилие от страна на виждащите какво се случва...

Товарният кораб "РЕЙНДЖ МАР" - 8200-тонен, се забил с пълна скорост в нашите скали, натоварен с тонове мазут и газьол. Тогава се смяташе, че това е един от най-тежките случаи на засядане на плавателен съд в морската практика. 

Как аз, единственият представител на пресата, по-точно на в. "Поглед" - издание на Съюза на българските журналисти, станах тогава свидетел на изваждането?

Капитанът на кораба "Лира" и екипажът, при случайна за мен среща, когато ме поканиха почти като на разходка в открито море, и думичка не споменаха, по-точно не посмяха да кажат, какво се надяват да се случи. Преди това колеги журналисти с камери дошли на изваждането, но корабът, яко влязъл в скалите, не помръднал. Бях там пет месеца по-късно. Наистина беше радост. Сирени за поздрав на близките наоколо кораби, на екипажа, дори и на плажуващите. "РЕЙНДЖ МАР" тръгна в последния си път - за скрап. Най-после излезе от скалите. Опасността от разлив на гориво, от екологична катастрофа на българското Черноморие беше преодоляна. 

Тогава заваляха пред мен разказите на спасителите. Колко липси, колко безхаберие, как са спасявали с риск за живота си хора, катастрофи. Това ме накара да се срещна и с представител на "Морска администрация". Човекът ми разказа потресаващи факти - за елементарни липси на съоръжения, за закони... Такива неща, че когато малко преди да излезе писанието ми във вестник "Поглед", брой 35 от 30 август 1981 г., ме помоли да не пускам всичко от това, което ми е казал. После ми благодари за написаното. А то е: "Спасете спасителната служба. Липсват влекачи с мощност 7500 до 12 000 конски сили. Разполагаме само с влекач 3000 конски сили. За подводно техническите работи са нужни водолазно оборудване, специализирани водолазни кораби и катери, съдоподемна плаваща техника с тонаж до 800 тона". И т.н. 

Затова написах "РЕЙHДЖ МАР" в последен рейс" в "Поглед". Написах и в списание "Патриот", издание на Централния съвет на Организацията за съдействие на отбраната - "SOS до Лира". Корабът, макар и без елементарни възможности, зависещи само от държавата, и с екипаж, понякога жертващ живота си, вършеше чудеса в спасяването по българското Черноморие - с влекач, осигуряващ технически средства и оперативна връзка на изпълнителите с координационния център.

За влекача "Перун" вече се знае, че е даден за скрап. Знае се, че е приватизиран българският ни флот. Че нямаме достатъчно сили и средства. Вероятно екипажите, които понякога засядат в българските скали, може би не толкова добронамерено (дано греша), знаят някои от тези неща. Но италианските баржи и португалските спасители на товари ще дойдат на помощ тук. Сега. И срещу колко?

Е, тогава може би е дошло време да съберем сили и средства. И законодателство, което да респектира. От които естествено ще можем и да печелим. Като сегашните ни помощници за кораба "Вера Су", които в случая, разбира се, са добре дошли.

40 години след моето преживяване с "РЕЙНДЖ МАР".

Колко години Моисей беше водил хората през пустинята?!