Вероятността на очевидното
Американски експерт смята, че на Русия трябва да бъде предоставено членство в НАТО
/ брой: 147
Александър Гасюк
Кореспондентът на "Российская газета" се срещна с известния американски експерт, старши научен сътрудник на влиятелния Съвет по международните отношения Чарлз Купчан, който коментира перспективите за развитието на двустранните отношения между нашите страни.
- Като се имат предвид засилващите се обороти на "презареждането" в отношенията между Русия и САЩ, смятате ли, че в обозрима перспектива държавите ни могат да постигнат пълноценни отношения на стратегическо партньорство?
- Струва ми се, че вероятността за такова партньорство е много висока. При това в най-скоро време. Разбира се, ще има разногласия, възходи и падения, но важното е, че ние имаме добър старт, все пак администрацията на Обама натисна копчето на "презареждането" и отношенията с Русия днес са един от основните й приоритети. Може да се констатира, че диалогът между Москва и Вашингтон днес е на значително по-високо ниво, отколкото през последните няколко години. Налице е очевидно съвпадение на интересите, те се пресичат например по отношение на процеса на контрола над въоръженията, положението около Иран и други остри въпроси. Вярно е, че съществуват и проблеми - например въпросът за разширяването на НАТО и руската позиция по проблемите на европейската сигурност не съвпадат.
- Последната ви книга "Как враговете стават приятели: източници на стабилен мир" съдържа богат фактологичен материал за отказ от конфронтация на много от най-непримиримите в миналото съперници. В случая с нашите страни може ли в близко бъдеще да се надяваме на тясно и искрено сътрудничество между Русия и САЩ по широк кръг от въпроси?
- Една от основните мисли в книгата е, че всяко дълго противопоставяне в крайна сметка приключва. Когато страните започват да си сътрудничат една с друга, да обсъждат спорните въпроси и да търсят път към компромиса, става качествена промяна на отношенията. В САЩ има политологично направление, представено от неоконсерватори, които смятат, че Америка трябва да общува с противниците си чрез заплахи и употреба на сила. А моята книга предполага, че дипломацията, сътрудничеството и взаимните отстъпки са значително по-ефикасен път към мира.
Всякакви противници имат всички основания за преминаване към стратегическо партньорство. Това зависи преди всичко от волята и желанието да се търсят компромиси, но такива процеси на помиряване вървят бавно. Смятам, че ако си поставим за цел да превърнем САЩ и Русия в най-добри приятели към края на 2010 година, накрая ще бъдем силно разочаровани. Ние трябва да бъдем реалисти и да разбираме, че дори при най-благоприятните условия това ще отнеме няколко години.
- В статията ви в юнския брой на влиятелното в политическите среди списание "Foreign Affairs" вие призовавате да се предостави на Русия членство в НАТО.
- Разбирам, че предложението ми за предоставяне в бъдеще на Русия членство в НАТО днес звучи нереалистично. Първо, защото самата Русия не е готова за това и смята НАТО за антируска организация. Второ, в Европа мнозина също не са готови за такъв сценарий, защото смятат, че Русия представлява хипотетична заплаха и накрая, в Америка има много скептицизъм по този въпрос. И все пак аз бих се опитал да представя възможност за присъединяване на Русия към Алианса по следния начин: НАТО ясно и публично ще заяви, че би искал да види Русия в редиците си. Като реалисти ние няма да говорим за най-близкото време, може би има смисъл да се говори за 2020 година. Към това време, като напълним взаимодействието ни с реално съдържание - сътрудничество за ПРО, задълбочаване на усилията за борба с пиратството, стабилизиране на положението в Афганистан и т.н., ще видим, че това, което е изглеждало невъзможно, ще стане реалност.
