Вестниците и те умират

Христо КАРАСТОЯНОВ

"Кабинет на десетия етаж", последната засега книга на Борислав Геронтиев, си е направо роман. Криминален. С острия му сюжет, с напрежението му, със смайващите обрати... - с всичко. И, разбира се, с герои: партийни аферисти и обикновени бандити, кресльовци и сеирджии, шутове и нахалници; случайни хора, еднодневки и дългогодишни интриганти; професор, който нарича сам себе си "Кон ?10"; композитори и забравени артисти, умиращи да станат някакви гурута, династични изчадия и напористи началнически снахи... Всичките получават в един момент шанса да са палачи, а в следващия миг вече са жертви, и дори не и жертви, а просто се превръщат в никой.
Направо е съсипваща метафората за асансьора в билдинга на "Сан Стефано". В този асансьор копчето за десетия етаж те отвежда наистина на десетия етаж пред кабинета на генералния директор, но копчето "1" не означава първи етаж. И като натиснеш "0", предполагайки, че то е за партера - отиваш в мазето при натуриите... Страхотно!
Както и да е... - за нещо друго ми е думата.
Работата е там, че Геронтиев, пишейки все пак мемоар, справедливо и почтено е снабдил книгата си с точни цитати от времето на събитията.
И пак така точно е посочил откъде са цитатите.
От вестниците.
Та като следи читателят бележките с посочените издания, няма начин да не се изуми от факта, ЧЕ МНОГО ОТ ТЯХ ВЕЧЕ ГИ НЯМА!
Не съществуват! Умряха! Забравихме ги!...
"Континент". "Демокрация". "КЕШ". Вестник "ВИЖ" (дето за първи път чувам, че имало такъв вестник). "Вечерна поща", "Телевизия и радио"...
И при това Борислав Геронтиев цитира вестници от един по-късен и сравнително ограничен отрязък от време -  времето на неговата работа в БНТ. Горе-долу от 1995 година до лани... И не всички, разбира се...
Помните ли безкрайните опашки пред някогашните репове за "Демокрация", "Свободен народ", "Век 21", "Ера 3", "Подкрепа" и т.н., който се сети за други - да си ги реди нататък... Това бяха издания на стремително роящите се политически партии и други разни формации.
Колкото и да се мъчеха, до един си отидоха. В края на краищата каквито ни партиите - такива и органите им. И те като партиите си взеха да се цепят, да слагат тирета, цифрички или допълнителни думи в заглавията си, за да се ометат и те на свой ред от сергиите?
Други пък гордо пишеха под заглавията си "независим", за да се роди мръсната шегичка, че вестникът е независим, понеже от него нищо не зависи... Имаше например един много готин вестник "1000 дни": печаташе се в Гърция, а спря някак си мистериозно или поне никой не обясни нищо за причините. Имаше "Репортер 7", също много напористо издание, което взриви всичко наоколо, когато публикува първия от "онези списъци". Списък май публикува и един вестник "Дебати". Къде останаха "Репортер 7" и "Дебати"? А "Врабец" помните ли? Беше следобедно издание на "24 часа". Какво стана с него? Вестник "Нощен труд" излиза ли, не излиза ли - нямам представа. Защото през май 2009 г. май го спряха, но съобщението за това беше със заглавие "Излиза последният брой на "Нощен Труд", засега!"...
По разбираеми причини в книгата на Геронтиев не се споменават и сатиричните издания. Които също си умряха. "Тримата глупаци" се раждаше няколко пъти (накрая дори се казваше "Че-тримата глупаци", понеже се оказа, че Тошо Тошев държи правата върху заглавието "Тримата глупаци"), но и на Доньо Донев и другарите му се наложи да свалят оръжието и да се откажат, въпреки цялата си упоритост. Но проблемът със скоротечната смърт на смешните вестници е съвсем-съвсем друг въпрос...
Да не отварям дума за паническото батардисване на вестници и списания отпреди 10 ноември 1989 г., когато да речем "Народна младеж" първо стана "Диалог", след това "Факс" и накрая изчезна в небитието. От "Студентска трибуна" се пръкна и първият масов еротичен вестник "Тя и той" (или обратно "Той и тя"), след което и той по реда си!... Имаше един много съмнителен опит да се възроди "Отечествен фронт" (не знам дали си спомняте - "Една легенда се завръща!"), обаче там работата приключи с още по-съмнително фиаско.
Наистина беше потоп. Каламитет. А каламитетът - както ни учат кръстословиците - е нашествие на скакалци.
Какви ти тук традиции, каква приемственост, за какво всъщност говорим?!
Би трябвало някой да им знае бройката. Например в Народната библиотека, където има специален отдел за тая работа. Ама едва ли? Защото не всички, които тръгват да издават вестник, му вадят преди това ISSN, тоест International Standard Serial Number. Пък и без да съм сигурен, но мисля, че докъм деветдесет и трета, деветдесет и четвърта май още нямаше такова нещо.
Ще каже някой - ами да, това е положението, пазарна икономика и едно нещо или се купува и следователно съществува, или на никого не е интересно и си умира безславно, често пъти дори без някой да забележи, че нещото вече го няма на пазара.
И аз това казвам!
Та затуй се и питам две неща.
Какви са причините да се подкара един вестник?
По какви причини спират да излизат вестниците?
Има и трети въпрос: Наистина ли медиите са четвъртата власт в "демокрация", за каквато се кълнем и верим, че има у нас?
Защото "власт" ще рече присъствие, влияние и обществен авторитет. Каква четвърта власт с цялото това иди ми - дойди ми? Имаше навремето такава глупава детска песничка "Кукуригу куткудяк, днеска снесох - утре пак..."
И още нещо. При всичките ни подозрения за цензура - политическа, но най-вече икономическа - при очевидната коварна поръчкова журналистика, така или иначе, печатната преса е летопис на времето. Един ден поколенията ще се опитат да разберат какво е ставало в годините на пустия му преход - откъде ще го разберат?
Хайде да си го кажем другояче. Всички сме чували думата "Уотъргейт" - един от най-бурните политически скандали в историята на САЩ, аферата, която принуди Ричард Никсън да се разкара от Белия дом. Откъде тръгна "Уотъргейт"? От серия публикации на Боб Удуърд Карл Бърнстейн във Washington Post.
Само че Washington Post е започнал да излиза през... 1877 г.! Представя ли си някой, че един вестник може да гътне най-могъщия човек на планетата, ако нямаше зад гърба си общественото присъствие и авторитет, основано на една стогодишна история?!
Или The New York Times - днес третият по популярност след The Wall Street Journal и USA Today вестник в Щатите. Тиражът му към 2005 г. е бил 1 131 000 екземпляра в делнични дни, а неделните му издания - 1 681 000. Разпространява се по цял свят. А е започнал като градски вестник. Което е станало на 18 септември 1851 г. (!)
Едно от най-тежките издания пък в Европа, в което много внимателно се вслушват политиците и най-големите капиталисти по цял свят, е един провинциален вестник. Заглавието му е Neue Zurcher Zeitung. Основан е през 1780 г. и единствената промяна, която си е позволил през тия два века и кусур присъствие, е, че до 1821 г. се е казвал Zurcher Zeitung.
1780 година... У нас по това време поп Стойко Владиславов, който дори още не е станал Софроний Врачански, прави втория си препис на "История славянобългарска" за собствено ползване. (Който препис днес дори не е наше притежание, ами се пази в Румънската академия на науките... - но нейсе.)
Но дори и Neue Zurcher Zeitung е бебе-вестник в сравнение с шведския Post-och Inrikes Tidningar. Първият му брой излиза на 9 април 1645, благословен от кралица Кристина, и след това цели 361 години - чак до 1 януари 2007. На тази дата той не че спира - просто престава да се печата на хартия и се превръща в онлайн-издание. Шведите приеха това като трагедия, а Ханс Холм, който двайсет години е бил главен редактор на вестника, каза: "Според нас това е културно бедствие!"
Отделен е въпросът дали е прав. Онлайн-изданията на вестниците са пак вестници - просто вече не са на хартия, тоест не можеш да трепеш мухи с тях, ако мога да се помайтапя с това сериозно нещо. Вестникарите знаят отлично, че дори и печатните вестници за последните двайсетина години промениха няколко пъти не само вида си - промениха се технологиите за правенето им. Така че?
Въобще напоследък много врява се вдига за това, че все повече вестници свивали до минимум печатните си издания и наблягали на онлайните. А според някой си Рос Доусън - футурист, медиен консултант, стратег и автор на многобройни книги за нови медии и интернет бизнес - вестниците въобще щели да изчезнат. Той направо е пресметнал в коя страна кога ще стане тая работа. Според футуриста първо щяла да изчезне вестникарската индустрия в САЩ - през 2017, и ще я последва тази във Великобритания, Канада и Норвегия. До средата на 2020 вестникът ще изчезне в редица европейски страни като Испания, Чехия, Полша, Швеция и Швейцария. Германската вестникарска индустрия ще се предаде чак през 2030, а японската - само година по-късно. Българските вестници ще изчезнат в 2035 г., а руските в 2036 г. Дали е така или това е поредната изцепка на хора, дето си нямат други дертове и се занимават с ей такива сметки? - поживьом-увидим, дето викат руснаците.
(Пък и така да е, нали всички сме наясно, че скоропостижната смърт на купищата български заглавия е причинена от съвсем-съвсем други неща?!)
 А печалната кончина на едно друго издание със 168-годишна история зад гърба си - имам предвид News of the World, разбира се - само потвърждава всичко казано дотук за вестника като "четвърта власт": щом е власт, все някой се опитва да я вземе. Старата формула на Маркс за парите и стоката отдавна вече е пренаписана като "пари - власт - пари прим", но си е останала вярна на оригинала.
Кончината на "News of the World" на 10 юли - и преди всичко главните причини, които доведоха до цялата тази гръмотевична патардия, показват какво се получава, когато едно алчно парвеню се превърне в медийна акула и започне да гради империя, поглъщайки заглавия с обществен авторитет.
Мърдок например притежава и тринайсетият "по старост" "New York Post" (основан през 1801 г.); за да притежава "The Wall Street Journal" (излизащ от 1889), просто си купува самия предишен издател "Dow Jones & Company"; за да не му се бъркат много-много в работата, купува самата британска традиция, наречена "The Times" (основан през 1785) и така нататък... - знае му реда човекът!
Парвенюто не създава - парвенюто купува наготово.
И ако има нещо вярно в мярналата се наскоро новина, че руският олигарх и бивш офицер от КГБ Александър Лебедев обмисля да купи спрения заради скандала с подслушванията "News of the World", май всичко си идва на мястото...