Ветропоказателите - антики, богаташки лукс или необходимост

Хората от всички минали исторически епохи са се впечатлявали от природния феномен, наречен вятър. За да разпознаят посоката му (откъде духа, накъде отива, южен ли е или северен) са били пробвани различни начини, като например гледане накъде се извиват клоните на дърветата, както и плюнчене на показалеца и вдигането му високо над главата!?
Според летописци първото споменаване на ветропоказатели произхождало от древна Елада, от Атина. На тамошната атинска вятърна кула стоял ветропоказател, наподобяващ гръцкия бог на морските дълбини, още пред І век пр.Хр. След изнамирането на този уред, определящ посоката на вятъра, в течение на следващите векове ветропоказателите се разпространили из цяла Европа. В Рим главата на католическата църква - папата, решил, че ветропоказатели във формата на петел трябва да има на всеки Божи храм, за да не пропускат вярващите ранните църковни служби.
Ако на първо място при представите за ветропоказател се явявал петелът, то на второ идвала стрелата. През Средновековието само висшата класа - благородниците и кралете, имали изключителното право да използват родови знамена и хоругви. Но с течение на времето вместо платнените знамена и хоругви започнали да се появяват метални хоругви и на някой остроумник му хрумнало да ги закрепва по особен начин, че да се обръщат според посоката на вятъра. Отпред се украсявали с острие, а отзад - с пера, така възникнала познатата стрела, която се въртяла според вятъра.
По-късно се появили нови, различни орнаменти, монограми и други украшения. Те били харесани толкова много, че дори повечето църковни храмове сменили от фасадите си символичния петел с други, по-подходящи елементи.
Трябва да се спомене, че ветропоказателите били много популярни и се радвали на голям успех в САЩ. През ХІХ век ветропоказателните уреди започнали да се изработват с определени патриотични мотиви. Най-предпочитан станал орелът, който заел подобаващото му се място върху покрива на всяко кметство. В специален каталог от края на ХІХ век един от производителите на ветропоказатели предлагал дори позлатен орел, изработен от мед, с разпереност на крилата, достигаща почти пет метра. Тогавашната цена на този тип ветропоказатели стигала до 800 долара - една огромна сума за онези години.
В днешно време колекционерите на този вид антики предлагат за тях твърде сериозната сума от 10 000 долара.
Любопитно е да се отбележи, че освен традиционния американски орел (който се вижда и на доларовите банкноти), на ветропоказателите, произведени в САЩ, се срещали също индианци с типични за племената им облекла и амулети, ловци, трапери, каубои, небесни ангели, надуващи тръби, дилижанси с коне и дори специален парен локомотив, който и до днес украсява купола на кулата на железопътното депо в станцията Уайт Ривър.
Трябва да се спомене, че да се изработи ветропоказател не е чак толкова трудна работа, но да се направи такъв, който да издържи на сезонните промени на времето в продължение на векове, се изисква действително ръка на изключителен майстор. Не са без значение и материалите, от които се изработват тези ветропоказващи уреди.
Много от старите майстори, създали прочути със своята история ветропоказатели в САЩ, за съжаление са останали анонимни. Първият известен такъв майстор на уникални ветропоказатели се казвал Шем Драун. Изработеният от него ветропоказател-скакалец украсява фасадата на историческите хали в американския град Бостън вече повече от 200 години. Този прочут майстор Драун притежавал умението да работи с медта така като че ли е глина. Направо извайвал произведенията си. При това за трудното обработване на метала си служел с прости инструменти, които се използват и до ден днешен, а и коването продължава да бъде единственият начин за изработване на кух бакърен ветропоказател с определено големи размери.
Друг начин, който използвал Шем Драун за по-малките видове ветропоказатели, е вбиването на медни пластинки в ръчно изрязвана дървена форма, след което двете еднакви половинки се съединявали.
Любопитно е да се знае, че по света действително се намират изящно изработени от цветни метали, уникални по своята същност ветропоказатели. Типичен пример за такава изработка е огромната пеперуда със стъклени очи и инкрустирани с мозайка крилца, дело на известния майстор на ветропоказатели Питър Кръш от Кеймбридж в САЩ.
С настъпването на века на автомобила и култа към собственото жилище търсенето на ветропоказатели се увеличило толкова, че те започнали да се произвеждат серийно. Продаваните по магазините серийно произведени ветропоказатели отлично изпълняват предназначението си, но пък са изгубили художествената си стойност. В резултат на това цените на старите, произведени от майстори на художествените занаяти, ветропоказатели в минали години се вдигат неимоверно много. Връх на всичко е увеличената престъпност, най-вече кражбите, тъй като по покривите на определени богаташки къщи и на къщи със статут на културно-исторически паметници се намират истински съкровища.
Любопитно е да се отбележи, че дори и прочутият ветропоказател-скакалец на Шем Драун от Бостън е бил жертва на нагли изнудвачи. Преди години този уникален ветропоказател е демонтиран и едва след заплащането на исканата от престъпниците сума е върнат отново на старото си двестагодишно място - върху покрива на историческите хали в град Бостън.