22 Септември 2019неделя20:19 ч.

Виктор Кирков: Промяната трябва да започне от детско-юношеските школи

Когато родителите не могат да "откупят" младите надежди от клубовете, кариерата им на практика приключва, споделя спортният мениджър

/ брой: 135

автор:Дума

visibility 847

ВИКТОР КИРКОВ е спортен мениджър и социален предприемач. Роден е в София през 1978 г. Бивш спортен журналист и мениджър в Българска професионална футболна лига. През лятото на 2011 г. открива фирмата си "Спортс Мениджмънт България" ЕООД, която се занимава със спортен мениджмънт и маркетинг. Малко по-късно създава и популярния проект за социална интеграция на хора в риск и в неравностойно положение "Отбор на надеждата", който представя България на световните първенства за бездомни.

- Г-н Кирков, какво ви накара да изпратите писмо с 10 точки за развитието на детския футбол у нас на спортния министър Красен Кралев и на президента на БФС Борислав Михайлов?

- Очевидно е, че футболът ни е в криза. Всички виждат какви са резултатите не само на представителния ни отбор, но и на формациите при подрастващите. Имаме нужда от реформа и промяна. Това мнение изразяват и премиерът, и спортният министър, и шефовете на БФС. От доста време работя в детско-юношеския футбол и затова реших да споделя проблемите. Не твърдя, че с тези 10 точки ги изчерпвам, но за мен те са в основата на незавидното състояние на футбола ни.

- Кои са те?

- Дейността на детско-юношеските школи се нуждае от регулиране. В 99% от случаите школите се финансират от родителите на играчите чрез такси за тренировки, екипи, участие в мачове и лагери и свързаните с тях пътувания. Няма нищо лошо, ако това се отчита като приход за съответната школа. За съжаление обаче това минава под формата на дарения, макар че е извършване на услуга - чисто стопанска дейност. Излиза, че родителите са платили за изграждането на футболиста, а не футболният клуб. Клубът, при навършване на 18 години на играча, е в правото си да подпише първи професионален договор с него, а ако не вижда качества за развитие у играча, го освобождава като свободен агент, за да подпише с друг клуб, но срещу 20-30 до 50 000 лв. Това са непосилни суми за повечето родители. Голяма част от школите в София и в страната работят изключително с подрастващи, защото има финансиране от участниците. В професионалния футбол клубовете трябва да плащат на играчите и на служителите, както и за всички останали дейности на отбора. Когато родителите финансират школите чрез дарения или под формата на членски внос, накрая се оказва, че семействата нямат права върху изграждането на футболистите, въпреки че това е станало най-вече с техни средства. Такава е действителността. Когато родителите не могат да "откупят" децата си, кариерата им приключва, колкото и да са кадърни.

- Значи, при невъзможност да се откупят, младите играчи остават до живот собственост на клубовете?

- Кариерата им на практика приключва. Клубовете искат поне 30 000 лв. за играч, а малцина са отборите, които биха вложили такива суми в недоказани и недоизградени играчи. Затова предпочитат да вземат свободни агенти, а не юноши, за които няма особена гаранция, че ще продължат да се развиват, след като до 18 г. не са изиграли и минута при мъжете. Юношите ни не са готови за футбола при мъжете. Нямат необходимата сила, физика, за да се наложат веднага. Никой клуб не би рискувал да плати 50-60-70 000 лева за недоказани юноши. А клубът, който държи правата им до момента, отказва да им даде бележка, че ги освобождава без финансов иск.

- Независимо че не е инвестирал в развитието му нищо или почти нищо...

- Да, средствата са вложени от родителите. Само три клуба в София не взимат такси от децата и са в правото си после да поискат изразходваните средства да им бъдат възстановени. Всички останали клубове, които събират пари от родителите, не би следвало да имат такива претенции, за да може такива футболисти сами да избират как и къде да продължи кариерата им.

- И кои са тези клубове?

- Първият беше ЦСКА 1948, после примера им последва ЦСКА-Сф, както и "Царско село", но само в отделни възрасти. "Левски" също е напът да приложи тази практика. Тя е правилната. Поне на тези, които играят "Футбол 11", да им бъдат спестени таксите. Родителите трябва да поемат някакъв ангажимент, но таксата да е символична - около 10 лева, с които те например да са задължени да застраховат децата си. Това е една от другите важни точки в писмото ми. Сега обичайно децата масово не са застраховани. И всяка контузия, естествено, се заплаща от родителите. Сумите по застраховките не са толкова големи. Застраховах играчите от "Отбора на надеждите" за един месец срещу 24 лева. Това покрива всякакъв вид рискове - счупвания, скъсани кръстни връзки, ахилеси и др., включително и изследванията. Пълната щета е за 10 000 лв., тежките травми се покриват 30%, а изследванията се покриват с 1000 лв. Тези суми са абсолютно достатъчни за излекуването на контузен млад играч.
В писмото съм посочил още необходимостта да има ясни отношения между треньорите и родителите. Много хора имат объркана ценностна система и поради това е важно да бъде изготвен Етичен кодекс за треньорите и родителите на млади футболисти. За да се регламентират ясно ролите на най-важните фигури за изграждането на играча и отношенията между тях. За да няма възможност младите футболисти да играят, без да имат съответните качества само защото родителите им са били по-щедри или са направили други услуги към треньора и школата.
В много от школите треньорите нямат необходимите знания. Имат квалификация, лиценз, но нямат знанията. Тук е ролята на държавата да изгради изследователски центрове към министерството, които да посочат минималните и максималните натоварвания, на които могат да бъдат подлагани младите организми от различните възрасти - брой тренировки, продължителност и интензивност на заниманията. Изключително важно е родителите и младите играчи да са информирани за правилното хранене. Масова практика, дори и във водещите клубове, е след края на тренировките да се натъпчат с пици, бургери, баници, дюнери, а това е изключително вредно.
Необходими са и спортни психолози, защото много от децата имат проблеми - натиск от родителите заради нереализирани родителски амбиции, конфликти със съотборници, треньори. Това са неща, които пряко се отразяват не само върху представянето на децата, но и върху изграждането им като личности и футболисти. Важно е - напоследък сме свидетели как елитни български спортисти посягат на живота си.
Държавата е длъжна да се погрижи за разширяване и подобряване на съществуващата инфраструктура. Клубовете не са третирани равностойно. Някои работят с много деца, но не са получили предимство при изграждането на базите. Други клубове са недостижими, а имат необходимата база, за разлика от предишните, които нямат възможност да наемат подобни терени от държавата, общините или от фирмите към министерството, които следва да ги отдават под наем, и то на преференциални цени. Говоря не за безплатно отдаване, а на поносима цена, която да осигурява поддръжката. Тази инфраструктура трябва да отговаря на съответните изисквания. Виждал съм "картофени ниви", на които децата тренират. А това съсипва здравето им. Тези деца - колкото и да са талантливи, в определен момент ще прекратят кариерата си заради травми на некачествените терени. С помощта на БФС фирми и общини качествените терени се увеличават, но все още са недостатъчни.
Задължително трябва да се назначат възпитатели в общежитията на футболните школи. По-важната роля на спорта е възпитателната, а не само преследването на високи спортни резултати. Трябва да се организират курсове за работа с непълнолетни футболисти, които да са задължителни при взимане на първи лиценз в Треньорската школа при БФС. Повечето от треньорите дори да имат необходимите познания (в което дълбоко се съмнявам) как и доколко да натоварват децата, нямат необходимите умения да общуват с тях. Да, повечето също са родители, друг е въпросът доколко правилно възпитават и собствените си деца. Младите треньори, които работят с деца, са много, но малцина имат умението да предават опита си на подрастващите футболисти. Затова те трябва да се подготвят и като педагози, не само като спортни специалисти. Това се отнася не само за футбола, а за всички спортове.

23 мерки до 2023 г. обявява Мая Манолова на 23 септември

автор:Дума

visibility 42

Земетресение край Кърджали

автор:Дума

visibility 55

Няма пострадали българи при земетресението в Албания

автор:Дума

visibility 55

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 413

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 325

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 503

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 184

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 736

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 603

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 486

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 471

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ