Високо

Татко почина миналия понеделник, на 7 юли. На поклонението дойдоха много прекрасни хора, които го познаваха. Взелите думата нарекоха Горан Готев патриарх на българската лява журналистика, рицар на перото. Татко имаше богат и красив живот, имаше талант, имаше чар, имаше изострена чувствителност и сърце от нерви. Кардиологът, който добре се грижеше за него, казваше, че той е национален капитал. Пак той ми каза, че всъщност татко е живял поне три живота, въпреки че не дочака старост.
Татко работи до последно. Пишеше статии до последния си дъх. Последната ми я разказа, защото не успя да я напише, силите го напускаха. Нашата връзка баща-син беше особена, ние бяхме съмишленици и приятели. За нас разстоянието нямаше значение. Той ми вдигаше летвата високо. Пиша тази статия вместо него, доколкото мога.
Татко искаше да каже най-силни думи, за да разобличи човешката алчност и безотговорност, които съсипват България и планетата. И двамата сме дошли на белия свят в провинцията и помним колко зелени бяха местата, където израснахме. По средата на улиците течеше бистра вода, хората правеха с мотики бразди в земята, за да поливат градините си. Помним как най-различни видове пеперуди хвъркаха над поляните, където сме играли.
Днес, когато видим пеперуди, това е събитие или става дума за молци. Зелените хълмове край местата, които помним най-добре, днес са покрити с постройки и жълтеят. Вода или недостига, или ни помита като потоп.
Татко ми каза, че не приема да се говори за "природни бедствия", когато е очевидно, че те са предизвикани от човека. Започнахме да се шегуваме. Има един виц: Понеже в САЩ не вярват, че човекът е причина за климатичните промени, Господ наказва американците с урагани, тайфуни и торнада. А как наказва Господ останалите страни? Изпраща им американци. Татко не беше религиозен и си беше отявлен антиимпериалист.
Татко беше обаче особено непримирим към нашите империалисти - дървената мафия, дивият капитализъм, разградил стопанисването на водните ресурси, харизал язовирите на алчни частници, съсипал и източил държавните органи за борба с бедствията, допуснал незаконно застрояване, затлачване на водните корита, свлачища. Криминалният ни преход установи като норма на поведение нехайството към земята, водата и въздуха, който дишаме. Ако ЕС не ни заплашваше с наказателни процедури, нямаше и да научим, че нашият въздух е най-опасният, най-наситеният с твърди частици в цяла Европа.
В едно кътче, което и двамата познаваме, обезлесяването вече е необратимо. Навсякъде има ерозия, свлачища, изворите пресъхват, животински и растителни видове изчезват завинаги, като сякаш за сметка на това са се появили безброй много змии. Дървената мафия изсече всички дървета с дебели стволове в горите на местните селяни. Когато видяха пораженията, мнозина хора, които познаваме, плакаха и продадоха горите си на смешни цени, само и само да не се чувстват отговорни за това, че не могат да ги опазят. Пак там една криминална фирма, с разрешение на подкупната администрация, изкопа тръбите на водопровода и ги продаде за скрап, оставяйки без вода цели села.
Татко, който е бивш кадър на в. "Работническо дело" и на ДУМА, работи през последните си години във в. "Земя", чиито читатели са особено чувствителни на тези теми.
Обсъждахме неговата статия няколко дни след потопа в "Аспарухово". А в деня след смъртта му над София се изсипа безпрецедентната градушка, над столицата паднаха няколко кубически километра лед. Отново си помислих, че с острия си инстинкт татко предупреждаваше с последната си статия за най-важното. Той беше международник по професия, но България беше в сърцето му, а то боледуваше заради нейното опропастяване през последните 25 години. Най-ярък признак за съсипването на държавата дава природата. Тя може би предупреждава, ако има кой да разчете нейните знаци, може би си отмъщава.
Самолетът излетя, пожълтялото Софийско поле се отдалечи. Зад облаците останаха останките от промишлени сгради, изоставените стопанства, помътнелите хвостохранилища. В Белгия ме посрещна подреден пейзаж, характерният дъжд и успокояваща зеленина. Отвисоко нещата са пределно ясни, не трябват много думи. Почувствах, че татко е до мен.