"Висяща" държава

Ако човек направи някои аналогии с популярната от известно време мода с "висящите" кафета и хляб, може да стигне до ужасяващи изводи за състоянието на държавата. Достатъчно е да проследи заглавията в медиите от последните дни, за да добие усещането, че всичко у нас изглежда на доизживяване.
Статистиките са все по-безмилостни - бизнесът съвсем го няма, а песимизмът за икономическата ситуация в страната се е задълбочил. Само за февруари например заемите за граждани и фирми са спаднали с 330 млн. лв., а спестяванията в банките са нараснали с рекордните за това време на годината 510 млн. лв. Това значи, че само за месец нови 840 млн. лв. са "застопорени" във финансовата система, вместо да влязат в оборот и да създават продукт.
В същото време растат лошите кредити, които продължават да "висят" с пълна сила както за длъжниците, така и като черни облаци над банките. Току-виж сме осъмнали някой ден и с "висящи" трезори, по подобие на някои държави в еврозоната, където все по-често започват да посягат върху спестяанията на хората.
280 млн. лв. ДДС пък не са възстановени на фирмите според данни от края на миналата седмица. Което предполага верижно бавене на разплащания с партньори, "висящи" заплати за заетите, изобщо - борба за оцеляване ден за ден.
Но за да е още по-отчетлива лудостта на този параграф 22, в който сме изпаднали, се разбра, че все повече хора търсят потребителски заеми, за да погасяват стари борчове. Растат всякакви други "висящи" плащания - към топлофикация, ЧЕЗ, ВиК, набъбва и броят на "висящите" дела.
Като капак безработицата не спада, напротив - сред младите тя вече достига 40%. И ако все още има такива, които "висят" пред бюрата по труда, още повече са отчаяните, които вече са спрели да търсят работа, защото от дълго време не могат да намерят.
Е, при такава "висяща" държава поне се къпем в обещания и искания. Нищо, че накрая и те увисват.