Витална експресивност и чувствен академизъм на спомена

Фанна Коларова и проф. Пламен Вълчев наредиха свои живописни творби в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Те посветиха изложбата си на три годишнини - 120 години от основаването на Националната художествена академия, 100 години от рождението на Александър Поплилов и 110 години от рождението на именития румънски художник и приятел на България Корнелиу Баба.
Творбите на Фанна Коларова са обединени в два цикъла - "Желязната завеса" и "Танго". В обобщените фигури при първия цикъл липсва конкретна личностна характеристика или навлизане в анатомични детайли. Затова пък художничката постига верен и задълбочен психологизъм. Човешкото общество - жертва на идеологически условности и ограничения, преживява стреса на бруталната метафора, която същевременно въздейства като безукорно смазана инсталация за притеснения, малтретиране и стресиране, наречена "желязна завеса". Присъствието й няма конкретни измерения, по-скоро то се чувства. Загатнато е в колоритния контраст между масата човешки тела, скупчени тревожни и унизени в голотата си. Условният групов човешки портрет е безпомощна жертва на политически условности и предразсъдъци. Фигурите, извикани не за живот, а за съд, контрастират спрямо равния овъглен фон - студен и всепоглъщащ. Изобщо за произведенията й е характерно опростяване и извеждане до състояние на условност на конкретните форми, за да се открои мощно въздействащата образност на невидимия свят - политическа машина.
На този колоритен принцип Фанна Коларова създава динамичните си композиции в цикъла "Танго". Тук фигурите, пламнали във вихъра на страстния танц, се раждат сякаш от недрата на изпепелена икона. Водещи са завладяващият ритъм, пластичното движение и красотата на телата. Свят на чувствени преживявания, на емоции и страсти, изникващи от контрастните меридиани на светлината и тъмнината, носени върху крилата на оптимизма и отчаянието, които се сливат, обединени в колоритната цялост на виталната експресивност.
Повече мисъл, по-малко разказване, изключваща неуместна илюстративност - това е принципът, който следва в своето изкуство и професорът в Националната художествена академия Пламен Вълчев - естетическо верую, което изповядваха неговите предшественици и учители Александър Поплилов и Корнелиу Баба. Пламен Вълчев се откроява със своята академична взискателност към извайването на формата. Със своя чувствен и прецизен рисунък творецът ни убеждава, че академизмът не само че не е музейна застиналост, но може да бъде жив, със съвременно, вълнуващо внушение. Както в неговите портрети, така и в груповите композиции или в натюрмортите му се долавя недвусмислено духът на двамата стари приятели Корнелиу Баба и Александър Поплилов, самите те израснали като ярки творци на базата на стабилна академична школовка, от които Пламен Вълчев се е учил и влияел, за да разгърне своята индивидуалност като артист. Убедително доказателство за това са неговите автопортрети, някои от които са открити реплики на Корнелиу Баба.
Картините на Пламен Вълчев, които приковават вниманието на посетителите на изложбата, са "Факултетният съвет" (1984), където Вълчев портретува, постигайки психологически убедителна характеристика като неповторимо документално свидетелство, най-големите личности сред академичните преподаватели от 70-те и 80-те години на ХХ век. Неголямата по формат картина "Диспропорции" пък е изразителен портрет на двамата големи приятели К. Баба и Ал. Поплилов. Изкуство, което съхранява живи въглените на академичните спомени като свидетелство на своето време, с пълноценна художествено-естетическа въздейственост.


Фанна Коларова, от цикъла "Танго"

Пламен Вълчев, "Професорът"
Снимки авторът