Витошките лифтове - незавършена сага

Ако на някой му се е струвало, че сагата с лифтовете на Витоша е на път да приключи, жестоко се е лъгал. Измамно е и усещането, че скоро ще заглъхне и името на "Витоша ски".
Пускането на съоръженията, което с нетърпение се очаква от хиляди столичани от седмици, вероятно ще стане факт - на 1 август. Но факт е и, че от фирмата далеч нямат намерение да се кротнат и да си вършат задълженията, а с това и да преследват комерсиалната си цел, както повеляват пазарните принципи. А това, че хората от дълги месеци са лишени от една социална услуга и от достъп до планината, е съвсем на заден план.
Досега от "Витоша ски" все успяват да намерят причини, мотиви, оправдания, за да не осъществяват дейността си. Законите все са направени тъкмо в тяхна вреда. Нормативните актове някак точно срещу тях работят. Разпоредбите на съответното ведомство нарочно пречат именно на тяхната работа. Изобщо цялата държава се е съюзила месеци наред да създава спънки на търговското дружество. А истината е, че зад исканията, лозунгите и протестите от страна на приватизатора на витошките лифтове стоят двете ключови думи - сеч и строителство. Без тях не могат да се трупат добри пари, печалбите са жалки и не си заслужават усилията. Друго е да имаш зелена светлина за грандиозни проекти, вместо да чакаш на жълтата, предупредителната, след която е по-вероятно да се появи червеният цвят.
Сега от "Витоша ски" отново са застанали на светофара и очакват посоката на трафика. Този път изнудваческата акция, която плаши с провал и на втори ски сезон, е свързана с неуредения статут на ски пистите. Законът за горите пречел за обработката и обезопасяването им, разтръбиха собствениците. Те нямали намерение да се ангажират и с подмяна на старите лифтове. Осем месеца пък изобщо не изпълняваха задълженията си. Какво всъщност правят тогава? Защо купиха съоръжения, които не могат да стопанисват? Коренно различно ли е било законодателството в момента на сделката със Столичната община преди 4 години? Какви изобщо са били амбициите, намеренията и целите на дружеството, та сега оттам са толкоз изненадани и разсърдени. Защо цялата държава трябва да се занимава с недоволствата на собствениците? Като е толкова голямо неудовлетворението им, пък да вземат да продадат лифтовете или да развалят договора с общината. Така ще мирясат най-накрая, а гората ще спре да им пречи. Щафетата ще поеме този, който може да тича и сред неизсечени планини.