Vivat akademia, vivat profesores!

Илия Стефанов


    Всеки път датата 8 декември ме връща в буйните млади години. Не знам какви чувства вълнуват сега студентите около тази дата, дано не са само гастрономически и питейни...
    През нашите студентски години във Велико Търново това беше един от най-веселите и буйни празници! Ние живеехме с девиза: "Да се веселим, докато сме млади", но почитахме и рефрена: "Виват академия, виват професорес..." Уважавахме и почитахме нашите преподаватели и наставници в науката и живота, повечето от тях значими като личности и Човеци.
    Едно от правилата тогава бе гостуването в домовете им вечерта срещу 8 декември. Почти винаги някои от тях идваха с нас в Арбанаси на празника, където в едно и също заведение отивахме почти целият курс. Задължително се играеха и кръшни народни хора и ръченица. С нас винаги беше и знаменитото знаме  - конската опашка. Ето какво пише проф. Калчо Калчев в "История на Историческия факултет", изд. 2013 г.: "По- интензивните занимания на великотърновските студенти с медиевистика имат за последица въвеждането в манифестациите на 8 декември и атрибута - конска опашка, символизираща бойния стяг на Аспаруховите българи. Възприемането на конската опашка като символен атрибут на Историческия факултет е "заслуга" на младежите от випуск 1966-1970 г."
Всъщност след разговори с наши преподаватели знамето бе подготвено и "произведено" след дискусии в нашия именит курс от моя милост, Павел Георгиев (сега професор, археолог, който лично осигури опашката чрез баща си), Радослав Василев (сега н.с., археолог в Националния археологически институт и музей). Дръжката на знамето отсякохме от гората над Търново. За пръв път изнесохме знамето на факелното шествие през 1968 г., на 8 декември. Беше истински фурор. Дали имаше проблеми? Имало е, но ние не ги усетихме, зад нас застанаха наши преподаватели, повечето студенти, ръководството на деканата, комсомолски и партийни комитети в института или повечето от тях, защото имало и мрънкащи.
    Нека да спомена, че най-чести наши гости в Арбанаси бяха Маргарита Тачева (по-късно професор в СУ), доц. Хр. Коларов, Йордан Андреев (по-късно професор). Не мога да не спомена с добро: проф. Станчо Ваклинов, доц. Симеон Дамянов, проф. Страшимир Димитров, Богдан Богданов, Златозара Гочева (по-късно професор), доц. Борислав Примов, доц. Петър Горанов, асистентите П. Тодоров, Хр. Глушков (после професори), проф. Димитър Филипов, проф. Велизар Велков...    Знамето по ритуал след завършването на випуска се предаваше на следващия курс и така до наше време?! А днес се извъдиха и навъдиха много лъжливи герои и пророци.
Нека да спомена още една идея, която се осъществи в онези години - отбелязването на Деня на Независимостта, за това пише в цитирания по-горе научен труд моят приятел проф. Калчев. Това става на 22 септември 1968 г. Тогава се проведе факелно шествие от Царевец до паметника на Майка България, с участници от Историческия факултет и Института по история при БАН! През тези години, противно на някои днешни жалейки, ние - студентите от нашия задружен курс, сме обиколили почти всички манастири в Търновско и Габровско, и то с познавателна цел (помня, че веднъж замръкнахме в гората над Габрово и в с. Жълтеш хората ни прибраха в къщите, нахраниха ни и ни приютиха!). Лично Й. Андреев ни е водил в манастирите Бачковски и Рилски (понятие си нямам къде е спала ДС?).
Много добре бе организирана кръжочната дейност, поддържахме постоянна връзка със Софийския университет - Исторически факултет, провеждаха се съвместни научни сесии, организираха се национални научни конкурси сред цялата студентска младеж. През 1968 и 1969 г. студент от Историческия факултет се класира на трето място. Лятото се организираха научни експедиции и археологически разкопки. През 1968 г. група от около 15 студенти бяхме на експедиция в района на Дългопол, в групата бяха и Анчо Калоянов (сега професор) и Таньо Клисуров (сега изявен поет от Стара Загора). Част от кръжока по археология през 1969 г. участвахме в разкопки на Калиакра под ръководството на Георги Джингов от Археологическия институт. Имахме възможността да отидем на т.нар. учебна практика в чужбина. През 1969 г. група от 15 човека - историци и студенти немска филология, бяхме около 2 месеца в бившата ГДР по една спогодба с Университета в Лайпциг, през 1970 г. бях в група от 12 човека по покана на МГУ, работихме 25 дни в студентски строителен отряд в Смоленска област, а след това един месец разглеждахме исторически обекти в няколко града на СССР.
    Разказвам накратко тези неща, за да се опитам да поясня как се съчетаваха тогава полезните с приятните неща. Нашият знаменит курс беше от около 35 човека, бяхме много единни, повечето добри и ученолюбиви, на моменти буйни. Запазихме приятелството си, виждаме се през определени периоди, около 90% от нас работиха това, за което са се готвили, животът се разви различно за всеки, някои ги удари с груба лапа...
    При срещите ни обаче установявам, че в голямото си мнозинство останахме верни на онзи дух, който ни дадоха нашите преподаватели и стародавният Царевград - Търново, а най-важното е и това, че моите състуденти си останаха и досега - човеци и българи!


Студенти от IV курс, спец. "История", 1969 г.
Сред състудентите са Маргарита Тачева и Христо Коларов