Визията като идея е много добра за България

ИВАН ХРИСТОВ БАРЗИН е роден на 1.09.1950 г. Средното си образование завършва в гр. Лом, след това завършва полувисш медицински институт - гр. Враца, с квалификация медицински фелдшер. Работил е в Бърза помощ в селата в региона, където го познават всички хора. Няма къща, в която той да не е влизал. Стремял се е да помага и да бъде коректен със всички,затова е спечелил тяхното доверие и уважение.
От 1991 до 1999 г. е общински съветник, от 1999 г. и до днес е кмет на община Вълчедръм - пети мандат.
Семеен, с едно дете.

"Гордеем се, че нямаме неразплатени задължения към никого"

"Всички деца - българчета или роми, ходят на училище"

- Г-н Барзин, кои са основните характеристики, които определят днес облика на Северозапада и конкретно на община Вълчедръм?
-  Ние сме четвъртата община в област Монтана по брой жители, и на първо място по собствена обработваема земеделска земя - 400 хил. дка. Мога да кажа, че работим с изключително модерна техника, но за съжаление не може всички жители от общината да бъдат включени на работа в земеделието. По тази причина  имаме доста хора, които работят  извън страната - Гърция, Италия, Испания. Преди време жителите на Вълчедръм бяха 8000, но сега сме около 3500, а общината в момента е 10 хиляди. Правим всичко възможно да задържим хората, които са останали тук. Също така успяхме да запазим и училищата. Имаме 5 основни училища, гимназия и 6 детски градини. Нашата битка заедно с общинската администрация е да можем да запазим тези училища, да предложим нещо по-добро в образованието на място, за да могат младите хора, които са останали, да не напускат родния край. За съжаление има доста пропуски в региона, които не зависят само от местната власт. Едно от тях според мен е пътната инфраструктурата. За да дойдат инвеститори, тя трябва да бъде перфектна. За съжаление голямата част от  младите хора вече са напуснали общината. Сега, даже да дойдат инвеститори да предложат нещо добро, ние не можем да  предложим работна ръка с нужната професия, която им трябва.
- Съвсем ли няма в общината млади хора?
- Има, разбира се, но броят им е доста редуциран, но имаме млади хора, занимаващи се със земеделие.
- А тях, какво ги мотивира?
- Тях ги мотивират добивите. Те са млади и работни хора. При всеки от тях има работници, но знаете как е в целия свят, само 8-10% от населението работи в земеделието, не може да бъдат повече и тук е така. Ние сме община с много сериозна безработица.
- Колко е тя?
- Официалната безработица е 45-50%.
- Това е много страшно. Добре, само демографският срив ли е една от причините за безработицата и за обезлюдяването на региона?
- За да намалим обезлюдяването и безработицата, първо трябва да има изградена качествена инфраструктура, която не може да стане за два дни. Заплащането на общинските специалисти знаете какво е. За 700 или 800 лв. никой няма да дойде да работи. И ако, колкото и да е неприятно за нас, кметовете и за колегите ми, ако не се уедрят общините, да се намали общинската администрация, да се дадат прилични заплати на специалистите, ние сами ще се самозакрием. Сигурно знаете колко много общини в момента имат задължения. Ние, обаче сме от общините, които не дължим на никого пари, дори и една стотинка, а имаме и приходен остатък, за което се гордеем.  Това е дългогодишен къртовски труд. Имаме 5 хил. дка общинска земя, която даваме под аренда и успяваме да вържем бюджета.
- Нали земеделието е основният отрасъл за региона, а животновъдство имате ли?
- Да, земеделието е основният отрасъл, имаме и частично животновъдство, което е на ниско ниво,  нямаме достатъчно работна ръка за него.
- Какво отглеждате освен традиционните земеделски култури - царевица, слънчоглед, пшеница?
- Напоследък рапица, която се сади от големите производители. Имаме и доста сериозни земеделски производители с много земя, с хубави бази, почти нова техника.
- В кооперации ли са организирани?
- Не, всичко е частно, нямаме кооперации. Добивите са добри, благодарение на добрата обработка. Нашата земя е много качествена. И пак казвам, не може всички да работят в земеделието. Останалите са заети в бюджетната сфера, знаете - учители, полиция, общинска администрация, и малки частни фирмички - магазини, от този род. Нямаме друг поминък и затова община Вълчедръм намалява прогресивно. Същото важи за целия регион. В областните градове има някакъв живот, докато ние, малките общини, казвам го - нито ме е срам, нито ме е страх, ние си заминаваме, само че е въпрос на време. Не се ли уедрят общините и да се дадат пари на администрацията, аз не виждам след 10 години кой ще дойде да работи тук. Вие не знам запознати ли сте, че заплатата на обикновения служител в администрацията е около 700 лв., секретар на община, директор на дирекция са с 1000 лв. А ние искаме да правим електронно управление, трябват специалисти за него. Кажете ми кой специалист ще дойде в община Вълчедръм за тези пари? Като само, ако отиде в София, ще получава минимум 2000 лв., а може и повече.  Имаме наши деца, завършили висше образование и вече работят и знаем какво получават.
- Те работят вероятно във външни фирми, там е по-добро заплащането, но безспорно е така, защото младите отиват или в големите градове, или в чужбина...
- Ние просто подаряваме кадри. Но има все още млади хора и, ако се случи нещо по-добро, да се промени формата на управление, формата на поминък, те, ще останат. Иначе няма с какво да ги задържим. С приказки, времето на приказките мина. Сега всеки може да си събере куфара - да иде в Гърция, да иде в Италия, да иде в Испания, да отиде където иска. 
- Много тъжно разказвате всичко това...
- Защото и мен не ме радва това положение. Аз съм приключил кариерата си, казвам го и на вас - този мандат ми е последен, разбира се, ако съм жив и здрав.
- Няма ли да се кандидатирате догодина?
- Не, категорично не.
- А има ли кой да ви замести?
- Надявам се, че ще има. Вие знаете, че за избори винаги има мераклии.
- Да, но то едно е да искаш, друго е да знаеш и можеш.
- Точно това е. Дано, направим правилния избор, защото бъдещето все пак донякъде зависи и от местната власт. Аз, живот и здраве, ако ме питат, ще помагам, ако не ме питат, да управляват кой както намери за добре. Смея да кажа, че за пет мандата досега не мога да се оплача от колегите с които работя, най-вече от Общинския съвет. Председателят също е 5-ти мандат, съветниците са хора грамотни - двама лекари, директори, банкери. Винаги съм казвал, че ако искат да имат Общински съвет на различните партии, трябва де се избират хора с авторитет, с име, независимо от политическата принадлежност. Но утре, като влезе в Общинския
съвет, да знае за какво става въпрос, да знае, че трябва да подкрепя местната власт. Така че в това отношение поне съм добре, за което благодаря и на администрацията, благодаря и на съветниците. Основният товар е на администрацията, на Общинския съвет, на хората отвън. Така че ние трябва да се борим за доверието на тези хора, да го спечелим. И ако аз съм избиран пет мандата, и то без балотаж, това е защото никога не съм лъгал хората, знам какво може и какво не може и винаги съм се стремял да обещавам по-малко неща, но да свършим повече работа.
- Какво ново заложихте в социалната програма на общината и как се развива тя?
- Ние започнахме като пилотна община. Това стана още при министър Шулева. Тогава имаше 11 пилотни общини с програми за временна заетост. И оттогава продължаваме тази практика. Изготвяме  програми за безработните, за малограмотните, за личен асистент - защото този застаряващ народ иска гледане. Както казваше един мой познат лекар: "Бабо, ти не си болна, а си стара. Трябва да те гледат." И ние сме на това дередже вече: старите хора имат нужда от помощ за лекарства, за храна, за отопление. Имаме социален патронаж тук, който е обхванал доста хора - около 100 човека. Имаме социална програма за безплатен обяд. Всички тези дейности са към общината, също така, траурни услуги, социален дом за хора с увреждания, и успяваме да се справим. Може да има някой недоволен, най-вече за лични асистенти, но няма как да бъдат обхванати всички за съжаление. Всички училища са ремонтирани. Сега чакам да ме викнат за последната детска градина в с. Септемврийци, да се направи ремонт и на нея и нямаме повече задължения. За съжаление през моите мандати сме закрили две училища и една детска градина. Много тежко хората от дадени населени места преживяват закриването на училища и детски градини. Стара традиция е, когато нищо друго няма в едно населено място, но  училище има,
и децата да ходят там. Сега за съжаление децата вече ги няма, но всички, които са тук, независимо да ли са българчета или от ромски произход, всички ходят на училище. Нашата работа е да убедим родителите да изпращат децата, да им се отворят очите. Има деца, както вече казах, и от български и от ромски произход, които продължават напред.
- Работите ли по програми на европейските фондове?
- Да.
- По какво работите в момента?
- Основно работим по програми за развитие на селските райони. Например в момента имаме две улици, които трябва да се правят, детска градина, училища. Всичко, което е направено тук, е по проекти още от 1990 г. Важното е, че нямаме неразплатени сметки. За мен това е основното. Защото има много, които се хвалят с разни неща, но в същото време имат задължения за по 4-5 млн.лв. И това може само да ме радва. Защото, това е моята борба и това са нашите успехи, разбира се, не само мои, но и на хората, работещи тук. Моята максима е: малко обещавай, повече работи. Важното е човек да има желание. Този, който тръгва да става кмет, не само трябва да има желание да седи в удобен кабинет, а да има желание и да работи. В този кабинет аз съм влязъл 1999 г., всичко си е, както съм го приел от предшественика ми.  Това табло е за резултатите от нашия труд, понеже вече няма място за грамотите, затова сме ги сложили отвън в коридора - табло, в което са наредени постиженията на ученици, на общината на всички. А и другото, хората виждат. Аз се радвам, че виждат - виждат и лошите неща, но се виждат и добрите неща. Преди няколко дена беше празникът на града, на 14-и октомври - Петковден, имаше много хора, всички се веселяха.  Навремето,  всички са били ангажирани в селското стопанство и животновъдството, но  след 1989 г., когато се закриха ТКЗС-ата и кооперациите, тези хора останаха на улицата и трябваше да търсят някакъв поминък, най-вече родителите с деца. Старите хора си останаха тук, това е тъжното на нашия регион. Много се радвам, като отида  в някое населено място, срещам булки с малки деца, бременни жени и т.н., значи тук ще има живот, ще има бъдеще. Докато повечето населени места, особено във Видинско, има села - тъжна картина. Бях събота и неделя в Белоградчик и минах през няколко села... - няма млади хора. Само в това отношение съм песимист, че няма как да се върнат тези хора, които са били, да се догони тази бройка, която е била.
- Нали борбата е да върнем младите вече? Във "Визия за България" БСП заложи като приоритет  изостаналите региони в т.ч. и Северозапада. Кои, според Вас са основните идеи, на които трябва се се заложи, за да се възроди регионът?
- Аз, ако знам какво трябва да се направи, бих върнал младите хора още другата седмица, защото много от моите приятели, съученици и по-млади са вече извън страната. Имам роднини, на които децата са женени за испанци, за италианци, за тях завръщането е свършило. Наскоро четох в един вестник и това е така, че основните градове - Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Пловдив, София, са България, другото е пълнеж. Даже Монтана, млад град, хубав град и там е трагедия, същото е и в Лом. Обичам си района - в Лом съм завършил, учил, работил, но вече си отиват.  Защо е така? Защото икономиката ни все още не е достигнала това ниво да плаща европейските заплати. Искаме да сме европейци, ама искаме да сме си и малко българи.
- А какви са ви добивите за тази година от зърнените култури?
- Тази година беше много добра.
- А къде продавате продукцията?
- Всичко се продава и се изнася? Слънчогледът и царевицата бяха много силни, пшеницата и ечемикът - по-слаби, но, общо взето, добре. Земеделците са доволни. Те са млади момчета със семействата си, които са се ангажирали и които са предпочели да си бъдат във Вълчедръм, а не на друго място. Изключително съм доволен от тях. При бедствени ситуации, при снегопочистване винаги са се включвали с техника. Тук сме като едно голямо задружно семейство. Стремим се с каквото може общината да им помагаме, те също с каквото могат помагат на общината. Това е пътят - да бъдем отворени един към друг, да се уважаваме и да работим. Аз съм убеден, че и депутати, и всички, които са по-нагоре, искат да се промени тази България. Как да я променим? Тази разлика, която я има между хората, ако щете и във финансово отношение. Убеден съм, че няма да бъде лесно и ще мине доста време.
- Последно искам  да попитам. Според вас нужна ли е тази Визия за държавата? Какво още  трябва да се промени като цяло, за тръгнат нещата към по-добро?
- Визията като идея е много добра за България. Всичко ново, което се предлага, е добро, стига да е изпипано и стига да сме готови за новото. Моето мнение е, че първо трябва  да се променят законите. Защото без промяна на законите нищо няма да се случи. Нещата трябва  да тръгнат отгоре. Ние отдолу може да помагаме.