25 Юли 2021неделя11:39 ч.

Явор Римски:

Влагайте левове в наши банки, а не в злато

Има реалнен риск следващата година Италия и Испания да фалират, прогнозира финасовият анализатор на money.bg

/ брой: 274

автор:Мая Йовановска

visibility 1457

Преди  ден международната рейтингова агенция "Мудис" предупреди, че бързото ескалиране на дълговата криза в еврозоната и особено в банковия сектор заплашва кредитните рейтинги на всички европейски държави. Преди няколко дни беше понижен кредитният рейтинг на Унгария. Някои държави получиха предупреждания. "Вероятността за множество фалити на държави от еврозоната вече не е незначителна. Колкото повече продължава дълговата криза, толкова по-бързо ще продължи да се увеличава вероятността за фалити", твърдят от агенцията. 


Цитати:
"Европа е пред рецесия, ръстът на икономиката догодина ще е по-малък от очаквания"
"Опасността от фалити може да накара ЕЦБ да печата евро"


- Господин Римски, появиха се прогнози, че заради дълговата криза в Европа има опасност от намаляване на рейтинга на всички държави. Какво ще последва от това?
- Наблюдава се "Ефектът на доминото", но той ще бъде доста по-жесток и по-бърз, ако започне поредица от понижения на рейтинга не само не периферните страни от Европа, както беше през последните 2 години, а и на страните от центъра на еврозоната - например Италия и Испания. Следващите потенциални да "отнесат" намаляване на кредитния рейтинг са Франция и Австрия. Най-големи проблеми може да дойдат, ако Франция загуби от кредитния си рейтинг. Французите баха предупредени, защото има опасения, че програмата на Саркози за допълнителните Мерки за икономиката няма да се осъществи. Защото рецесията, която се задава в еврозоната, ще доведе до много по-слаб икономически растеж, влючително и на Франция. Ниският растеж от своя страна ще е причина за много по-малка събираемост на данъците и така приходите ще бъдат по-ниски, а от това ще се получи и по-голям от прогнозирания дефицит. А целта е в близките 2-3 години всички държави с големи дефицити да се върнат в рамките на 3 на сто дефицит от БВП.
- Това въобще възможно ли е, има държави с двуцифрени дефицити?
- Да, почти невъзмогно е. Най-сигурно е, че Германия може да изпълни изискванията, които са за следващата година. Предупреждението на "Мудис" за намаляване на кредитния рейтинг на европейските държави е поредният негативен сигнал, но на него, както и на предупрежданията на другите агенции, не е необходимо да се обръща чак толкова голямо внимание. Съвсем реално е през следващата година да има поредица от понижения на рейтинга на държави. Но то няма да е толкова заради това, че държавите не се стреснаха и не започнаха да вземат сериозни мерки за икономии, а защото през това тримесечие се очаква рецесия. Рецесия ще има може би и през първото и през второто тримесечие на следващата година, а това ще усложни изпълнението на икономическите мерки, особено в частта за дефицита.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОСИР) направи много сериозна низходяща ревизия на прогнозата за глобалния икономически растеж, в частност и за еврозоната. ОСИР прогнозира за следващата година растеж от едва 0,2 на сто. През май очакванията бяха за 2% растеж. Сега ОСИР обаче са твърдо убедени, че първото полугодие на следващата година ще премине в рецесия, а за последното тримесечие на настоящата година прогнозират дори спад на БВП в еврозоната с 1%. Ако това стане, има реален риск да не бъдат изпълнени целите по намаляване на дефицитите за тази година. Това може да не е само в страните, които се спасяват официално - Гърция, Ирландия и Португалия, но това може да стане и в Испания, Италия и дори Франция. А загуба на от кредитния рейтинг на Франция ще доведе до изключително негативни последици, защото тя заедно с Германия са основните, които дават кредитния рейтинг на европейския спасителен фонд, който се очаква да се задейства. На фона на всичко това очаквам един доста негативен сценарий за Европа, защото, от една страна, има европейска дългова криза, която вече води до банкова криза. Когато банките си нямат доверие, те дори и не желаят да отпускат кредити - както на други банки, така и на бизнеса. Това води до риск от рецесия, а пък тази рецесия ще доводе до намаляване на приходите, заради което ще има и намаляване на кредитните рейтинги, което пък още повече ще задълбочи дълговата криза в еврозоната. Завърта се едно колело, от което засега не се вижда изход. А и невъзможно изглежда МВФ за окаже помощ от 600 млрд. евро на Италия, защото фондът няма толкова пари.
- Възможно ли е да има фалити на банки, например на гръцките?
- При условията на обезценка на 50% от гръцкия дълг, най-голямата част, от който се притежава от четирите основни гръцки банки, може да се смята, че държавата трябва да се намеси. Това може да стане, като те първо обявят фалит и след това бъдат изкупени временно от държавата. Има един спасителен фонд за банките на държавите членки на еврозоната, но той едва ли би бил достатъчен за спасяване на гръцките банки.
- Много от нашите банки са собственост на гръцки финасови групи. Може ли тази опасност да се пренесе и у нас?
- Макар че голяма част от нашите банки имат гръцки финасови майки, те са относително независими и разполагат със собствен финасов ресурс, който са събрали под формата на депозити и го раздават под формата на кредити. Те са достатъчно ликвидни и не би трябвало да закъсат. Но като цяло, включително и в България, най-негативното следващата година с една такава рецесия в еврозоната и задълбочаване на дълговата криза е, че големите майки банки в Европа ще се принудят да си продават активите в отделните страни. Ние сме малка страна и едва ли продажба на банки е възможна. Неслучайно обаче Европейската банка за възстановяване и развитие обяви, че лошо би било, ако кризата се отрази в разпродажби на клонове или драстично ограничаване на парите, които майките банки отпускат на клоновете, за да развиват бизнеса на местно ниво. Гръцките банки у нас не знам дали разчитат на гръцки ресурс, но евентуални проблеми с техните майки може да стреснат чуждите инвеститори. Това ще е най-драматичното у нас.
- Какво ще посъветвате обикновените български граждани, ако искат да спестяват пари?
- Най-добре е това да се прави в наши банки и в български левове. Това е така, защото лихвите у нас в лева са по-високи от тези в евро. В долари българите вече много по-малко влагат, тази спекулация вече почти не се прави, както беше едно време. В момента най-доброто е да се направи допозит в лева, ако изобщо хората имат пари за спестявания. Силно се съмнявам в статистиката, че българинът е силно спестовен, защото му стигали парите да си покрива разходите и слага парите си в депозити.
- Добра инвестиция ли е за обикновените хора влагането на пари в злато?
- При най-тежкото положение през следващата година - рецесия, печатане на пари и т.н.,  цените на златото може да стигнат моментни нива от 1700-1900 долара за тройунция, но огромни поскъпвания, на каквито станахме свидетели през тази година, няма да има. Модерна е инвестицията в злато. Хора, които са сравнително богати, могат да си позволят този лукс, но за обикновения клиент депозити в нашите банки са най-доброто решение.
- Всичко, което се случва, как ще се отрази на еврото и отношенията долар/евро?
- Като цяло спадът на еврото сега е ограничен заради това, че големите европейски банки в стремежа си да имат ликвидност, за да разполагат с евро в наличност, защото не могат да вземат от други банки, разпродават свои активи извън Европа - в САЩ и в Азия. Всички тези разпродажби водят до паричен поток от евро обратно в Европа. Това в монета спира еврото от рязка обезценка, но ако наистина еврозоната влезе в рецесия и има сериозна заплаха от фалит на някоя от големите страни в нея - Испания или Италия, еврото ще се понижи.
- Възможен ли е наистина фалит на някоя европейска държава?
- Да, при положение че няма да могат да обслужват огромните си дългове. Италианците до април трябва да намерят 200 млрд. евро, за да рефинасират своя дълг, тъй като дотогава има падеж на италиански облигации на такава сума. А дълговият пазар сега е много негативно настроен и те няма да могат да намерят тези пари на лихва по-ниска от 7%. Лихва от 7% беше причината преди две години Гърция да поиска финасова помощ, след това Ирландия и Португалия тръгнаха по същия път. Сега Италия и Испания вървият натам. Лошото е, че те са прекалено големи, за да могат да бъдат спасени, за разлика от Гръция, Португалия и Ирландия. Ако се заговори в началото на следващата година за риск от фалит, за риск да не могат да бъдат обслужени тези големи дългове на двете държави, не бих се учудил еврото да падне до ниво от 1,20 спрямо долара. Освен това този риск от назряващ фалит на Испания и Италия може да накара Европейската централна банка да печата евро по-масово.
- Както прави Федералният резерв в САЩ.
- Така правят американците и британците. Вероятно февруари-март следващата година ЕЦБ ще бъде принудена да пусне печатницата. Това е свързано с висока инфлация, но ще даде възможност в рамките на около година новите правителства в Испания, Португалия, Италия и Гърция да се докажат, ако наистина провеждат реформи. А печатането на пари ще доводе до поевтиняване на еврото, но за кратко. На това бяхме свидетели, когато два пъти в Америка бяха обявени такива програми и имаше рязко поевтиняване на долара, защото реално пада покупателната възможност на хората и фирмите. Но ако ЕЦБ започне да печата пари, за инвеститорите това означава, че има сериозен кредитор на последна инстанция. Въобще на валутния пазар не очаквам да има драматични движения на еврото въпреки тази криза, защото банките спешно трябва да си приберат всичките възможни пари от чужбина.
- Всичко, което се случва в Либия, Египет, Сирия, как ще повлияе на цените на петрола?
- Преди ден американският лек суров петрол поскъпна над 100 долара за барел, което допълнително може да усложни глобалната тежка икономическа картина. При трайно покачване на цените на петрола над 100 долара рецесия ще има не само в Европа, но и в САЩ, както и рязко забавяне на икономическия растеж на китайската икономика. Руснаците ще са единствено по-добре заради нормалния БВП, който имат от печалби и излишъци от петрола. В същото време, заговори ли се за глобална рецесия и по-сериозно икономическо забавяне, цените не петрола ще започнат да падат. Но напрежението в Близкия изток е един мотив за спекулантите и те може да опитат поскъпване на цените на петрола.
 

Освободено е ръководството на БЕХ

автор:Дума

visibility 370

Очакват 2% годишна инфлация

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 140

Купуваме по-скъпи телевизори на изплащане

автор:Дума

visibility 377

/ брой: 140

Новата COVID вълна вече е тук

автор:Дума

visibility 359

Италия въвежда зелени пропуски за ваксинирани

автор:Дума

visibility 317

Заев пожела на Албания успех по пътя към Евросъюза

автор:Дума

visibility 435

/ брой: 140

Варшава: Русия победи в спора за "Северен поток 2"

автор:Дума

visibility 536

/ брой: 140

Последна въздишка

автор:Ина Михайлова

visibility 1541

/ брой: 140

Злодеите разстрелват поетите заради песните им

visibility 706

/ брой: 140

Федерализиране или разделяне на Украйна?

автор:Чавдар Добрев

visibility 505

/ брой: 140

Арогантност

автор:Деси Велева

visibility 474

/ брой: 140

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ