Властта е с инвалидно нисък кофицент на интелигентост

Роден на 25 юли 1959 г. в Стара Загора. Завършил електронно инженерство във ВМИ "В. И.Ленин" - София. През 1996 г. създава Националната организация "Малки български хора" (първата на Балканите и в Европа), в която членуват около 150 българи, чийто председател е и до днес. Световен медалист на Четвъртите световни игри за хора с малък ръст, има и олимпийска титла. Седем пъти е национален шампион по бадминтон за юноши.

Цитат:
"Дискриминацията към инвалиди в България е чудовищна"


- Господин Софкин, вашата идея да правите фондация на името на известния художник Георги Павлов - Павлето. Какво искате да постигнете с нея?
- През 1988 година, когато бях едно никому неизвестно инженерче от тогавашния гигант ДЗУ, който след това бе съсипан напълно, аз имах честта да се запозная лично с Павлето.
Точно по това време на моята глава беше паднал един много жесток проблем и не знаех как да избягам от него. Родителите ми бяха дори съсипани покрай мен. През 1988 година заминах с един приятел за Унгария и ГДР. Тогава вече чувствах невъзможността в България да си купя нормална дреха и нормални обувки и за Унгария си взех едни 300 лева, които не декларирах, а ме хванаха. Проблемът с дрехите за малките хора беше голям, то и сега не е лесно.
Аз дойдох в София да търся помощ, но изобщо не знаех при кого да отида. Тогава някой ми подсказа да отида при Павлето. Той живееше на "Раковски", на най-горния етаж на кооперацията си. Помня го все едно беше вчера. Беше седнал на едно много малко столче, пушеше постоянно цигара след цигара, пиеше коняк след коняк - който си сипваше в една малка чашка. Отидох там, разговорихме се, а аз изобщо не му казах какъв е моят проблем.
- Защо не успяхте да му кажете?
- Увлякохме се в друг разговор. А и за разлика от много хора в България и света, нямах този тип психика и социално усещане. А Павлето беше страхотен събеседник - в няколкото часа, които прекарах с него, изобщо не стана дума за тези неща. Той имаше невероятно обаяние, беше страхотен човек, занимателен събеседник. Оказа се просто, че имаме много друго за какво да говорим и заради това не стигнахме до моя проблем.
- Каква ще е целта на фондацията?
- Тази година се навършват 100 години от рождението на Павлето. Той е голям художник, голям българин, голям човек, и от моя сантиментална лична гледна точка - много голям Георги.
През 2003 г. с помощта на на шефа на галерията в Стара Загора Марин Добрев направихме негова юбилейна посмъртна изложба. Тя беше много успешна. Лично Светлин Русев я аранжира, нареди и донесе картини на Павлето от своята лична колекция. За онази изложба помогна и Боян Радев. Тогава бях безкрайно щастлив и горд, че изложбата стана.
Неусетно като миг минаха 10 години. Сега пак трябва да изправим България пред живота на Павлето и пред неговото дело. Павлето е човек, който стърчи над всички.
- Кои хора сте поканили в обществения съвет на фондацията?
- Професор Аксиния Джурова, която през 2003 година също много помогна за изложбата, Камелия Тодорова - тя за мен и до днес е най-хубавото момиче на България, композиторът Стефан Димитров, Боян Радев, Светлин Русев, проф. Димитър Иванов, Нешка Робева, Ивайло Крайчовски, Димитър Митовски, Тодор Славков. За Тодор мога да кажа, че неговите майка и баща носят много памет за Павлето. В съвета съм поканил и Жени Живкова, Стоян Тонев, Кристина Патрашкова.
Аз за първи път в живота си се чувствам така невероятно щастлив и горд, все едно съм шампион в отборен спорт. Аз съм два пъти олимпийски и световен шампион, но на мен спортът ми е индивидуален. Но с тези хора, които аз съм познавал от дете, а те мен не, а сега да съм с тях и да съм едва ли не капитанът на отбора - нямате си представа какво щастие е това за мен.
- Какви са конкретните задачи, с които ще се захванете веднага?
- Има няколко неща, с които задължително започваме. На първо място, нова излобжа на Павлето. Аз не съм специалист, но смятам, че тази изложба трябва да отиде в ЮНЕСКО, организацията, начело на която е Ирина Бокова, най-голямата българка. Възнамерявам тази изложба да пътува и до САЩ. В САЩ чувствителността към редките случаи, солидарността и подкрепата е просто огромна.
Възнамерявам да работим за подкрепа на художници-инвалиди. Мисля, че фондацията трябва да стъпи и в спорта за инвалиди. Когато говорим за малцинствени групи и инвалиди, основното, което се насърчава, е спортът.
- След като обявихте, че в Америка хората са толерантни, смятате ли, че в България се прави достатъчно по отношение на социалната политика към редките групи инвалиди и към хора в по-особено положение?
- Ако трябва да се отговори с една дума - "не". Много хора се опитваха да ме натискат да не занимавам Държавния департамент на САЩ с моята информация за това каква е ситуацията с инвалидите в България. Наскоро имах уговорена среща със социалния министър Тотю Младенов. Той обаче въпреки нашата уговорка не се появи.
За три години и четири месеца да се сте видели т.нар. министър-председател да повдига въпроса за инвалидите у нас? Само да вметна - самият Борисов се самоопредели като прост, а човек не може да се самоопределя с прилагателно. Съществителното от прост е простак. Та отново питам - поне една публична изява да е имал в подкрепа на инвалидите?
- Аз лично не си спомням такава.
- Това повдига втория голям проблем. Т.нар. Агенция за хората с увреждания, макар че нейният шеф Минчо Коралски ми е приятел, да сте я видели в силна публична изява, освен присъствието на Минчо на някакви мероприятия, които ги правят други хора.
- Доколкото разбирам от вашите въпроси - такива изяви няма. Смятате ли, че това е симптом за това какво е отношението към инвалидите в България?
- Съдете сами за ситуацията. Още един пример - някой да е чувал и Комисията за защита от дискриминация да вземе отношение? Тази комисия се състои най-вече от хора, които са настанени там - шуреи, балдъзи и прочее тарикати на четирите букви - ГЕРБ. Дискриминацията в България е чудовищна, но това е съвсем отделна тема, съвсем отделна болка.
- Кои са най-големите проблеми, които се нуждаят от спешно решение, буквално от утре?
- Опасявам се, че проблемите към настоящия етап са нерешими, защото главите на хората във властта са снабдени с инвалидно ниско IQ (коефицент на интелигентност - бел.ред.). Тези хора са неспособни за реално действие, а повечето от тях, включително и вероятно министър-председателят, си дават сметка, че далаверата в тази сфера е сравнително доста ниска. Мисля, че имам право да говоря за Борисов и за хората под него - те са тотално некомпетентни, вредни и опасни за населението на България.
- Как смятате - какво ли би мислил Павлето за България днес?
- Павлето е един голям гигант. Хората, чиито имена споменах преди малко, са едни обикновени лилипути в сравнение с него.
Коефицентът на сегашния елит е лилипутско малко. От това произтичат всички проблеми на страната.
Заради това трябва да си спомняме като хора за Павлето, които така се отличават от днешната мизерия. Мисля си, че точно поради тази причина ние ще срещнем подкрепа в обществото като бъдеща фондация. Чрез нея ще имаме възможност да покажем в България и извън нея, че в нашата родина са се раждали и се раждат велики хора. Павлето безспорно е един от тях, един от най-големите. Една от идеите, които разработвам, е да се издаде книга със спомени за него, да осветлим някои моменти от неговия живот, които смятам, че ще бъдат интересни за България.
Сигурен съм и за друго, че медиите ще бъдат отзивчиви към тази тема. Дано да съм достоен да бъда капитанът на това, което правим. Надявам се, че много скоро ще има и позиция на Българската православна църква по отношение на Павлето, но това са неща, които ще станат ясни в близките дни.
Когато говорим за Павлето, се сещам за един текст от "Бийтълс" - "Думите са безсмислени". Сещам се и за тяхната песен "Краят", чийто текст е съвсем кратък: "В края на краищата любовта, която получаваш, е равна на любовта, която даваш".
Тези думи все едно са писани за Павлето.