07 Юни 2020неделя08:21 ч.

Вежди Рашидов отвори темата за промени в медийното законодателство, което да търси "реален контрол" върху журналистите

Медии

Властта крои планове за медийна цензура

"Апартаментгейт" подразни ГЕРБ, използваха отчета на СЕМ, за да анонсират рестрикции на онлайн пространството

/ брой: 72

автор:Павлета Давидова

visibility 1041

Разклатеният от медийни разкрития публичен имидж на ГЕРБ е на път да се окаже двигател за поредната порция прибързани законодателни промени. Веднъж вече властта използва превратно тълкуване на европейските регулации, за да въведе текстове, за които редица експерти предупредиха, че предполагат цензура и заплашват свободата на словото - при редактирането на Закона за защита на личните данни. Оказва се, че това не е достатъчно и медиите продължават да са на прицел от управляващите. Тази седмица председателят на парламентарната комисия за култура и медии Вежди Рашидов от ГЕРБ директно си призна, че са необходими законови промени за "реален контрол" върху медиите. Трасирането на подобни промени стана, докато депутатите от мнозинството изслушваха в НС годишния отчет на Съвета за електронни медии. ДУМА припомня, че тезата за необходимост от регулации на онлайн пространството не е нова, предлагана е и от бившия многогодишен шеф на СЕМ Георги Лозанов. Необходимостта от изменения е факт, но цензурата би могла да бъде избегната, ако просто се въведат ясни правила за авторското право и съответно възможностите за търсене на отговорност от недобросъвестни "писачи". В момента СЕМ, макар да отговаря за електронните медии, има правомощия да реагира основно само спрямо дейността на телевизии и радиа.

Рашидов обяви, че чака предложения от СЕМ за законови промени, тъй като нормативната база не била променяна 20 години. Гербаджията обаче пропусна да отбележи, че идеи за корекции и допълнения към Закона за радиото и телевизията са предлагани неведнъж, включително и от медийни специалисти, журналисти и дори от СБЖ. Дискусии за необходими допълнения към действащата наредба са провеждани, включително и в неговото присъствие, а като цяло от гилдията се опасяват от изцяло нов закон именно заради страха, че властта ще използва подобен ход, за да въведе цензура. От думите на Рашидов се разбра, че ГЕРБ очакват промени за 

"реален контрол"

с който, от една страна, да се гарантира истинска свобода на словото, а от друга - "да се контролира докъде може да стига тази свобода", тъй като понякога ставало въпрос за човешки съдби. Модерната теза за борбата с фалшивите новини също бе изтъкната, тъй като "хигиената в обществото" трябвало да бъде съхранена. Пердето на внезапна загриженост за медиите и обществото обаче веднага бе дръпнато, за да може Тома Биков от ГЕРБ да разкрие истинските мотиви на властта - журналистите подлагали "на линч" само политици, но не и други публични фигури. И този аспект лъсна точно в разгара на "Апартаментгейт", който стана възможен благодарение на смелостта на колеги, сайтове и социалните мрежи. Биков обяви, че медиите, които понякога били не четвъртата, а първата власт, не носели достатъчно отговорност, когато прилагали този линч. "Свободата на словото вече не се изразява в обективност и в показване на всички гледни точки. Свободата на словото вече се изразява в това всяка медия да има позиция и да я изразява свободно", прицели се той в медиите. Биков назова и очакванията си от новия закон - 

проверка на новини

и информации. Не посмя обаче да каже кой ще извършва тези проверки.

Едно от назначенията на ГЕРБ в СЕМ Бетина Жотева удобно се позова на евродиректива, която трябва да транспонираме към законодателството си до догодина. Според гербаджийката текстовете указвали, че всеки новинарски сайт, който има аудио- и визуална информация, подлежи на регулация. Става въпрос за регулация на съдържанието на аудио- и видеоматериалите, а не на публикациите, опита да смекчи анонса за цензура тя. 

Тезата, че ЕС задължава страните да въведат рестрикции за онлайн медиите, бе категорично опровергана от медийния експерт Иво Инджов. "Новата директива разхлабва ограниченията за реклама на частните телевизии, задължава доставчиците на т. нар. видео по заявка да имат в репертоара си 30% европейски произведения и - което е по-важно - за първи път разпростира регулациите върху видеосъдържанието на

платформите за споделяне

Това е напълно обяснимо с оглед на нарасналото неимоверно много значение на видеокомуникацията в интернет, особено сред младите хора", обяснява той в социалните мрежи. Става ясно, че регулациите целят да спрат съдържание, подтикващо към тероризъм и насилие, както и речта на омразата. "Тези мерки не налагат предварителна цензура, нито въвеждането на филтри, но изискват много по-висока степен на саморегулация на платформите. Директивата важи за сайтовете на вестници и списания само по отношение на видеосъдържание, за което те не носят редакционна отговорност", обяснява Инджов.

Анонсът за "реален контрол" провокира гнева на народния представител от "БСП за България" Нона Йотова, която е член на ресорната комисия в НС. "Досега контролът върху медиите беше тотален, но сега трябва да стане реален. Досегашният контрол включваше купуване на медии от правилните хора, купуване на журналисти, подкупване на медии с държавни средства, заплахи към журналисти, директни уволнения на журналисти, дори за един "неправилно" зададен въпрос, камо ли за разследване, забрана върху имената на тези журналисти и правото им на труд в други медии,  

преследване на собственици

на медии с цялата репресивна държавна машина за "неправилна" медийна политика", написа тя в социалните мрежи. Тя попита дали реалният контрол не означава министерство на истината, а всяка новина да минава през един редактор, през един партиен пресцентър или направо през нов държавен орган, който "да контролира докъде може да стигне тази свобода".

Стана ясно, че вече е сформирана работна група, която да готви новите изменения. Това става на фона на новината, че международната организация "Репортери без граници" е подготвила за бъдещите евродепутати 10 предложения, които биха допринесли за по-добрата защита на свободата на словото и независимостта на медиите. Те настояват за еврокомисар, който да отговаря специално за свободата и независимостта на медиите. Целта е той или тя да мобилизира всички институции в ЕС, за да бъдат спрени безпрецедентните 

атаки срещу журналисти

както и да води целенасочена борба с онлайн дезинформацията. "В отговор на съдебния тормоз, на който са подложени по-специално разследващите журналисти в много страни от ЕС, организацията призовава бъдещите евродепутати да приемат "Директива за борба с неправомерни съдебни дела", известни като SLAPPs (Стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността)", предлагат от "Репортери без граници". Те призовават ЕП периодично да преразглежда спазването на свободата на словото във всички страни от ЕС въз основа на независим доклад, в който биха могли да се включат и конкретни препоръки, както и санкции в случаите на сериозни нарушения.

Испания отваря нощните клубове

автор:Дума

visibility 145

Нови 125 заразени c коронавирус в Македония

автор:Дума

visibility 178

Хиляди на протест срещу расизма в Лондон

автор:Дума

visibility 177

Датата

автор:Дума

visibility 274

/ брой: 105

Горяните от Ню Йорк

автор:Христо Георгиев

visibility 982

/ брой: 104

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ