09 Юли 2020четвъртък08:59 ч.

Вместо наука и иновации - лобизъм и роудшоу

Правителството закри с лека ръка учредената с държавно участие от 50 млн. евро съвместно с американска фирма компания за нанотехнологии. Тя вече функционира в съседна нам държава

/ брой: 64

автор:Йосиф Аврамов

visibility 1386

По време на неотдавнашното си посещение в София вицепрезидентът на Световната банка Джанамитра Деван запозна с доклада "Постигане на интелигентен растеж: как научните изследвания и иновациите да работят за България" представители на правителството, частния сектор и академичната общност. В доклада има редица ценни препоръки към изпълнителна власт, които тя следва да изпълнява в условия на продължаваща вече четвърта година икономическа криза. Докладът бе изготвен по поръчка на българското правителство и за неговото написване бяха похарчени немалко пари. Но какво прави кабинетът на ГЕРБ за излизане от негативното последно място в ЕС на България по индустриално развитие? С откровен лобизъм в полза на няколко олигархични кръгове и с няколко роудшоута за представяне на българската промишленост в световни икономически центрове (такива бяха направени в Лондон и Берлин) не се прави модерна индустриална политика.

Не е възможно за наука и иновации у нас да се заделят едва 0,5-0,6% от БВП (при 3% съгласно европредписанията), малкият и средният бизнес да са "наврени" в ъгъла и обречени на гибел и да се правят плахи опити на демонстриране на активност пред чуждестранни контрагенти. Независимо от трудностите, представителите на българския бизнес имат сили и възможности да извършат необходимата реконструкция и модернизация на своите производствени активи. У нас има редица положителни примери в това отношение. В България успешно работят крупни чуждестранни инвеститори като "Епик", "Сензор найт електроникс", "Язаки" и др. Нашата страна е един от крупните производители в Европа на възли и детайли за автоиндустрията. На състоялите се в края на февруари в София Дни на българската индустрия наред с представянето на колите на българо-китайския автозавод край Ловеч бе учреден клъстър за електромобили. Успешни такива прототипи имат сравнително малки засега заводи като този в Омуртаг.
 

Шоу програмите на българските щандове по време на международни изложения привличат... посетители. За жалост не предлагаме високотехнологични изделия, а суровини


Наред със сравнително успешното развитие на софтуерната промишленост обаче бяха изпуснати реални възможности за развитие на нанотехнологиите. Настоящето правителство закри с лека ръка учредената с държавно участие от 50 млн. евро съвместно с американска фирма компания за нанотехнологии. Тя вече функционира в съседна на България държава.
Независимо от извода, че конкурентоспособността на България в световен план се е подобрила през последното десетилетие, екипът на СБ препоръча да се направи повече, за да може страната ни да се съизмерва с останалите нови членки на ЕС, както и с държавите с растящи икономики от Азия и Латинска Америка.
За изпълнението на тази цел е наложително да се инвестира повече и по-ефективно в научно-изследователски и развойни дейности (НИРД), които са основен фактор за укрепване на икономиката и за отключване на потенциала за интелигентен растеж. Според международни проучвания ползата от инвестиции в НИРД има здрава икономическа логика. Изследване на Европейската комисия посочва, че ако страните членки влагаха 3% от БВП за НИРД - цел, заложена в програмата "Европа 2020" на ЕС, до 2025 г. биха се генерирали 5,4-процентни пункта от БВП (равняващи се на 795 млрд. евро). Това би довело до

създаването на 3,7 милиона работни места

За сметка на силно редуцираното поради ниските доходи вътрешно потребление, през последните 10 години износът на България е нараснал - както на човек от населението, така и като абсолютна стойност. За 2011 г. той представлява около 60% от БВП на България. В експортната "кошница" на страната обаче продължават да преобладават суровини и изделия от традиционната индустрия. Те са с ниска добавена стойност. Днес едва 3% от износа на България се състои от високотехнологични продукти, което е значително под средната стойност за ЕС-27 - 16%. Внедряването на иновации в сектори, в които България има сравнително предимство, ще бъде от решаващо значение, тъй като би помогнало на родните фирми да се придвижат напред по веригата на производство на стоки и услуги с висока добавена стойност. В доклада на СБ е посочено, че понастоящем разходите на България за НИРД възлизат на около половин процент от БВП, за сравнение средното ниво за ЕС-27 е около 2%.
Едва няколко процента от парите по ОП "Конкурентоспособност" са достигнали до представителите на бизнеса у нас. Налице са редица трудности в изпълнението на тази оперативна програма. Неотдавнашните смени в ръководния екип на МИЕТ и назначаването на още един зам.-министър с ресор "Еврофондове" не са случайни. Основната задача пред него е в оставащите по-малко от две години до края на този програмен период (2007-2013) да осъществи рязко активизиране на дейността. Задачата е постижима, ако се предоставят 300 млн. лв. на българските банки за нисколихвено кредитиране (каквито намерения казва, че има ръководството на МИЕТ), те бъдат добре оползотворени и се отпусне допълнителна сума. Пред новия ръководител на управляващия орган на тази оперативна програма стои още една отговорна задача. Той следва да подготви значително по-приемливи условия за българския бизнес през следващия програмен период - 2014-2020 г. За тази цел МИЕТ трябва да чуе

какво мисли българският бизнес

както и да отстоява пред ЕК неговите интереси.
Какво препоръчват представители на индустриалната общност и работодателските организации? От най-съществена важност е въпросът как да се опрости процедурата за кандидатстване по ОП "Конкурентоспособност". Една от най-простите стъпки е чрез опростяване на апликационните форми, в т.ч. с намаляване броя на съпътстващите документи, които следва да се набавят не от бенефициента, а междинното звено да прави последваща проверка при наличие на съмнения.
Следва да се намери отговор и на следните казуси:
* Възможността търговските банки да оценяват европроектите, предназначени за бизнеса, с оглед ускоряване на времето за оценка;
* Създаване на нова оперативна програма "Наука и иновации";
* Как българските фирми да произвеждат, респективно и да изнасят, стоки с по-висока добавена стойност? Кои да бъдат петте области, към които да се насочи 70% от финансирането за иновации?;
* Възможност за сключване на ново разширено споразумение по инициативата "Джеръми" с Европейския инвестиционен фонд или евентуално създаване на национален фонд (какъвто съществува например в Израел), като се потърсят финансови ресурси за целта. Националният иновационен фонд следва да се управлява проактивно и преимуществено от представители на бизнеса и науката;
* Налице е препоръка в доклада на СБ за създаване на единен държавен орган (междуведомствен съвет, министерство или държавна агенция) за наука и иновации. Той следва да следи изпълнението на стратегията и да координира дейността на заинтересованите страни от бизнеса, науката и академичните среди. Обсъждане на въпроса относно обединяване на Националния иновационен фонд и Фонд "Научни изследвания".
Отговорът на тези въпроси е от съществено значение. Според последни проучвания сред фирмите, темпът на растеж на българските иновативни предприятия надвишава един път и половина този на фирмите, които нямат нововъведения. Иновативните фирми също така създават повече работни места. През последните 5 години тези компании са отбелязали годишен ръст на броя на заетите в размер на 8%, докато ръстът на работните места при неиновативните компании остава нулев.
Необходимо е да се има предвид, че превръщането на новите идеи в иновации изисква инвестиции - както от страна на публичния, така и от страна на частния сектор. Наложително е публичните инвестиции да се насочват ефективно както към фирми, така и към изследователски организации и университети, които отчитат най-добрите резултати. По данни на Евростат признатите за най-иновативни европейски държави - Германия, Финландия и Швеция, отчитат най-голям дял на разходи за НИРД, извършени от частния сектор, който финансира 65% от общия размер на вложенията за НИРД. Със своето съотношение от 30 към 70% България в момента е в неблагоприятна позиция в сравнение с водещите държави. Именно това негативно съотношение следва да се промени през новия програмен период (2014-2020 г.) За тази цел бизнесът и правителството, както и представителите на науката и на академичната общност, следва да обединят усилията си и да защитят в ЕК приемлива позиция за по-ефективно оползотворяване на евросредствата за бизнеса, науката и иновациите.

------------
*Авторът е съпредседател на Съвета по иновации и член на УС при БТПП
 

Страшно е. 240 са новите заразени

автор:Дума

visibility 65

Радев: Да падне охраната на Пеевски и Доган

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 129

Хиляди протестираха за чиста природа

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 129

Пандемията е засегнала финансово 63% от ИТ фирмите

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 129

Центърът на София близо два месеца без топла вода

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 129

Две трети от българите свиват харчовете

автор:Дума

visibility 138

/ брой: 129

Бизнесът склонен за смесено работно време

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 129

САЩ официално напуснаха СЗО

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 129

Арестуваха руски журналист за шпионаж

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 129

Близо 60 души загинаха при наводнение в Япония

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 129

Бандера - с Хитлер срещу Червената армия

автор:Христо Георгиев

visibility 353

/ брой: 129

Ключовите сгради на София

visibility 149

/ брой: 129

Чавдар Христов: На хората им писна!

автор:Ева Костова

visibility 227

/ брой: 129

Датата

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 129

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ