29 Март 2024петък00:09 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Вода и огън не се смесват

Възможна ли е нова Югославия?

/ брой: 208

Реално разпадането на бивша Югославия започна още със смъртта на нейния повторен създател Йосип Броз Тито през 1980 година. Първият създател на Кралството на сърбите, хърватите и словенците от 1919 г. (а от 1929 г. - Югославия) е крал Александър Караджорджевич, който загива в т.нар. Марсилски атентат през 1934 година.
    И при формирането си и при обновяването си през 1945 г., вече под името Социалистическа федеративна република Югославия, това държавно формирование е създавано буквално с "огън и меч", без да се отчитат вековните различия и противоречия, съществуващи между народите и етносите, принудени да живеят в него. При първото си създаване в Югославия безспорен доминатор е бил сръбският народ. Докато в Титова Югославия е направен, както се оказа впоследствие, безуспешен опит на принципа "Братство и единство" всички граждани на страната да живеят равноправно, в мир и разбирателство. Държейки страната под свиреп контрол с помощта на специалните служби и зловещата тайна полиция ДБ, за времето на управлението си Тито успява изкуствено да притъпи различията между отделните народи и на пръв поглед да създаде модел за държава без етнически противоречия. Но само до 1980 година. Наследниците на Вожда Йосип Броз само за 10 г. успяха така взаимно да се изпокарат за неговото наследство, че неминуемо започва разделението на Югославия, и то по етнически и народностен принцип.
    Първо се отделят най-малката бивша Югорепублика Словения и Хърватска с общо обявяване на независимост на 25.06.1991 г. след десетдневна "минивойна". И това е съвсем нормално - в цяла Югославия Словения е с най-развита икономика и най-висок жизнен стандарт, а повече от 93% от населението са етнически словенци. След края на "минивойната" Югославската народна армия (ЮНА) се изтегля от словенската територия. През август същата година започва почти двегодишната кръвопролитна война между остатъка от Югославия - Общността Сърбия и Черна гора (просъществувала до 2006 г., след проведен референдум Черна гора става независима държава) и Хърватска. Бомбардирани са много хърватски градове, включително Загреб. А сраженията за Вуковар и Осиек оставят дълбока и засега незаличима следа в съзнанието на двата народа. И от двете страни са дадени както военни, така и цивилни жертви, като броят им още не е уточнен. Между Хърватска и Сърбия стоят открити и въпросите за безследно изчезналите военнопленници и цивилни граждани по време на конфликта, демаркация на границите, взаимните жалби пред Международния съд за геноцид и много други.
    На 8 септември 1991 г. в Македония се провежда референдум, след което страната също обявява своята независимост от Югославия. За разлика обаче от Словения и Хърватска ЮНА се изтегля от Македония без нито един изстрел и македонската независимост минава без жертви и кръвопролития. 
    Най-кървавата страница от разпадането на бивша Югославия е безспорно гражданската война в Босна и Херцеговина (БиХ) от края на април 1992-а до началото на 1996 г. с подписването на Дейтънското мирно споразумение, което и до ден днешен играе ролята на Конституция на БиХ. По неокончателни и все още спорни данни по време на конфликта загиват повече от 120 000 души и от двете страни, хиляди са осакатени и безследно изчезнали.
    Разпадането на Югославия е с епилог фактическото отделяне на Косово през 1999 г., намесата на НАТО в конфликта и последвалото обявяване на незавимиост от страна на Прищина през 2008 г., което не е признато "де юре" от Белград и до момента. Преди това през 2006 г. се отделя мирно и Черна гора след провеждането на референдум за независимост. И така след почти 80 години Югославия остава в историята...
    Днешните бивши "братя" - сърби, хървати, словенци, бошняци, албанци и др., обединени с "огън и меч" на два пъти, и особено при Тито под лозунга "Братство и единство", днес едва могат да се гледат и когато например отидете в Любляна, дори по-старите словенци ще се направят, че не ви разбират, ако говорите сръбски. За по-младите английският е къде-къде по-близък и познат...
    Хърватите и словенците като че ли привидно нямат никакви проблеми помежду си. Ама това хич не е така! Сигурно се сещате, че за малко Словения да се превърне в препъникамък за Загреб по хърватския път за членство в ЕС - имаше и тежък граничен спор за разпределение на териториалните води, пък дойде ред на капиталите от т.нар. Люблянска банка, и още, и още... Като че ли в последния момент нещата се решиха донякъде под мощния натиск на Брюксел.
    За сърби и хървати съюзът звучи почти като тежък еретизъм. И как да не е така, като още от Първата, след това през Втората, а и при отделянето на Хърватска от Югославия двата народа безмилостно са се... клали! Дори общата граница между Сърбия и Хърватска по р. Дунав все още не е демаркирана, да не говорим, че от няколко дни насам Вуковар отново стана арена на сблъсъци с етнически привкус - заради поставянето на табели върху държавните институции в града с надписи на кирилица! Какъв еретизъм, какъв цинизъм от страна на властите в Загреб, казват местните бивши ветерани от войната от 1991-1992 г. "Ако правителството има толкова пари, че всеки ден да поставя табели на сръбски (разбирай - на кирилица), то и ние имаме толкова сили и нерви и всеки ден ще ги трошим!" Да не споменаваме взаимните жалби за геноцид от сръбска и хърватска страна пред Международния съд, положението на сръбското малцинство в Хърватска, проблемът с имуществото на бежанците от времето на войната и от двете страни и още, и още... Та със сигурност поне през следващите 20-30 години на никой дори няма да дойде наум и в Загреб, и в Белград да вземе да се обединява и съюзява. За какво и в името на какво?
Разбира се, проблемите от миналото не пречат нито на хърватите, нито на словенците да дойдат в бившата си метрополия и добре да се повеселят - хем по-евтино, хем като че ли са у дома си. Ама не съвсем.
    За БиХ и дума да не става - към нея апетити имат и Сърбия чрез създанието Република Сръбска, и Хърватска, която етнически претендира за хърватско малцинство в Западна Херцеговина (реално има-няма 60-70 000 хървати в цяла БиХ) и икономически реално е най-големият външнотърговски партньор на Сараево, с изцяло положителен баланс. Сърби и бошняци уж живеят в мир, ама зад гърбовете си се кълнат кой в Христос, кой в Аллах, че тази дълго няма да я бъде, т.е. вода и огън не могат да се смесят. Раните от войната са още твърде свежи и кървят... Местните политици хич и не се трудят да не наливат масло в огъня - чунким колкото по-зле, толкова по-добре! Дори когато пътник влезе в БиХ, не може да не му направи впечатление, че табелката "Добре дошли в Босна и Херцеговина" е в пъти по-малка от следващата - "Добре дошли в Република Сръбска"...
    Черна гора неистово се бори за своя идентичност като самостоятелна нация. Чак си измислиха и азбука с 34 букви. И премиерът Мило Джуканович, и президентът Филип Вуянович, и председателят на парламента Ранко Кривокапич не спират да доказват, че черногорците са самостоятелен народ и нямат нищо общо със сърбите. Конфликтите със сръбското малцинство в Черна гора (около 30% от общото 600 000 население на страната) тлеят и се проявават особено ярко по време на предизборни кампании. Сръбската православна църква и т.нар. Черногорска православна църква (призната единствено от Бившия разколнически Синод у нас) се борят за надмощие и за имоти. Подгорица уж не взема страна в конфликта, ама от време на време изгони по някой архиерей от СПЦ като "опасен за сигурността на страната". Белград пък не признава съществуването на черногорско малцинство в Сърбия. Във всеки случай сръбските туристи обаче са добре дошли в Черна гора за летуване. Парите са си пари и не миришат, нали?
    Съюзът между Белград и Прищина към момента изглежда като съществуването на сръбско-косоварска космическа станция на Юпитер. Толкова е писано и говорено по въпроса, че каквото и да се каже, все ще е в полза на твърдението, че сърби и косовари не могат да живеят в една държава. И това не е от вчера, а още от времето на създаването на Призренската лига през отрядите на "Бали комбетар" и СС дивизията "Скендербег" през Втората световна война, студентските размирици в Прищина през 1980 г. та до конфликта от края на 90-те години на миналия век и обявяването на независимост от Косово през 2008 г., непризнато официално и до ден днешен от Сърбия.
    И май остана само една ос - Скопие-Белград. И няма как иначе. БЮРМ още от създаването си през 1991 г. е подложена на силен натиск, а Груевски се чувства почти в кръгова отбрана от три страни. Засега само от Белград има някаква подкрепа - предимно морална...
    Югославия е история. Нейното съществуване е само един исторически факт, с който единствено трябва да се занимават изследователите. Противоречията между народите от тази държава са твърде дълбоки, за да могат политиците, които ги ръководят, с лека ръка да загърбят миналото. Всичко останало са хипотези от едно твърде неясно бъдеще. Да, наистина сърби, хървати, словенци, македонци, косовари, черногорци могат да се обединят, но само като равнопоставени държави членки на ЕС.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ