Водевил

Елиминирането на Румен Порожанов трудно може да бъде наречено сензация. За това, че земеделският министър е разлюбен, из коридорите на властта Негова се шушука от месеци.

Оповестената причина за уволнението обаче само наля още повече водевилен привкус в абсурда, наречен трето правителство на Борисов. Порожанов е аут не заради непрекъснатите трусове и бунтове в земеделието, не заради перманентните сигнали за зверско крадене и далавери във фонд "Земеделие", не заради разкритите шашми с имотната му декларация, не дори и заради купения на безценица огромен апартамент. Аут е заради това, че не е уволнил оная зам.-шефка на фонда, дето телефонът й лъсна в къща за гости на кмет на ДПС.

Няма тайна, че земеделското министерство, фонд "Земеделие", въобще целият сектор винаги неотклонно - от времето на Сакскобургготски та до днес, е бил квота, бе, направо протекторат на ДПС. Там уволнения и назначения са възможни само ако са одобрени и благословени. Така че натрапчив е въпросът - кой всъщност и защо реши, че Порожанов вече не е нужен?

Излиза, че Баце може да си обявява някакви шменти-капели за "морални оставки" и "стандарти", ама ония под него (зад него? над него?) правят каквото си решат.

И когато решат.

За публиката остава да следи следващите сцени от водевилния спектакъл и да се опитва да разгадава какво всъщност се случва. Ясно е, че върви подмолно пренареждане, усеща се, че се подменят играчи и играчки, но кой, по дяволите, управлява процеса? 

И за да стане още по-водевилно, половин час след новината за Порожанов Ахмед Доган помоли за прошка. Разсърдените и разочарованите. Ако имало допуснати грешки "в близкото минало", да прощават. Без майтап. Почетният председател на ДПС епистоларно излезе от доброволната си нелегалност, за да призове депесарите към "пълна мобилизация", щото не можело да се борят помежду си и да спъват "развитието на младите хора да живеят по-свободни в един по-добър свят".

Какви млади хора, какъв по-добър свят, какво близко минало... Да ни прощава почетният бащица на ДПС, ама в родната действителност вече и неговите прехвалени жестове, речи, писма и прочее демонстрации заприличаха на водевил. Сигурно много е искал да надъха своите предизборно, обаче иззад доброто намерение, щеш не щеш, надникна все оня, същият точно определен "млад човек". Дето му изградиха "в близкото минало" собствен "по-добър свят". И за публиката пак остана да следи водевила. И да се чуди - Пеевски ли моли за прошка, него ли молят за прошка, заради него ли молят за прошка?

Добре, кажете си честно, това може ли да е държава? Направо морфичен резонанс! Да му мисли Баце.