Восъчните фигури на авторитарната власт

В отминалите местни избори пролича недвусмислено - България се управлява от груба авторитарна власт. Потвърди се, че тази власт е безскрупулна, подкупна, престъпна. Върхът на авторитарната пирамида е зает еднолично от премиера Бойко Борисов. В хода на некоректната предизборна кампания на ГЕРБ всеки гражданин разбра ясно, че истинският кмет на София не е Йорданка Фандъкова, а е премиерът Бойко Борисов. Фандъкова е само формалност, широка усмивка и няколко заучени общи приказки за развитието на София. Очевидно "босът" й наложи безкомпромисна цензура, след като в началото на кампанията тя се изпусна да заяви, че в новия си мандат ще се раздели, т.е. ще отстрани, част от досегашния си ръководен екип. 

На срещата с новоизбраните кметове от ГЕРБ пък Борисов показа пред цялата страна, че властта му е не само авторитарна, тя си е еднолична - негова собственост. Той менторстваше, размахваше пръст срещу опозицията, злорадстваше, интригантстваше срещу президента Радев, говореше, каквото му дойде на езика - грубо, нелепо, на ръба на циничната стилистика. Скупчилите се около него нови кметове стояха безмълвни като восъчните фигури от Музея на мадам Тюсо. Изглеждаха като раболепна масовка, сякаш им бяха изтръгнали езиците и някой беше приковал ходилата им с пирони за пода. Тези кметове марионетки зад гърба на Борисов приличаха на плахи провинили се деца. Притихнала, смирена, безропотна аудитория. Стана ясно, че там, където спечели изборите, ГЕРБ си има един кмет - Борисов. А с избора на Гешев се видя безпощадно ясно, че структурата на цялата власт у нас - от парламента, през изпълнителната и съдебната, та чак до местната власт, е прогнила. 

Явно, още години наред България ще продължи да се води по акъла на този самозабравил се човек, който от своя страна следва безпрекословно заповедите на началството си в Западна Европа и неподлежащите на възражение инструкции на Големия презокеански брат. Бъдещето тук остава безперспективно, безнадеждно, тъжно. Под властта на един феодален владетел България ще продължи да бъде най-бедната в Европа; масовите доходи ще стават все по-ниски като покупателна способност; във все повече сектори на масовото потребление инфлацията вече е с двуцифрени стойности. "Цъфтящата" икономика затъва, на хората властта готви нови данъци, нови непосилни плащания в здравеопазването, нов идеологически диктат в образованието. А премиерът тръби, че България била най-хубавото място за живеене. Ех, на лъжата краката са къси, затова пък езикът й е дълъг. 

Краят на тази авторитарна еднолична власт не се вижда. Страната изостава все повече спрямо Европа по най-важните социално-икономически показатели. В продължение на 30 години, а днес - ускорено, България се обезбългарява. В демографска катастрофа сме. Държавната статистика все още не смее да назове реалната численост на останалото тук население. Официално сме малко над 7 милиона, но реалността е друга. Анализатори твърдят, че вече сме останали под 6 милиона. В градове като Плевен, Враца, Видин населението се топи с всеки изминал ден. Стотици малки селища са с трайна тенденция към обезлюдяване. Няколкостотин са селата, които реално са онемели и запустели. Най-напред, още през 90-те години на миналия век, станаха излишни десетки читалища, заглъхнаха тези уникални храмове на българската духовност, помещенията им бяха дадени под наем на частни фирми, сградите им пустеят и се рушат. Последваха ги стотици училища. Десетки болнични заведения се оказаха също излишни, така както са излишни хората, които имат нужда от тях. Българите в трудоспособна възраст напускат страната, прокудени от липсата на работа и поминък.

Тепърва ще дишаме пепелта на отминалите поредни местни избори. Защото позволихме те да бъдат купени и манипулирани.