Вотът с "трите К"

Владислав Наков

Винаги е било ноторно известно, че в страната т.нар. вот на "трите К" - купен, контролиран и корпоративен - съществува и не може да бъде проследен и предотвратен (ако и да има театрални опити). Стигна се да абсурда да бъдем убедени, че понеже този вот не може да бъде идентифициран, тъй като гласовете са реални и съществуват в урните, независимо от това кое от "трите К" е мотивирало съответния избирател, той бил малък и не оказвал влияние върху крайните резултати.
Когато това започна да става доста съмнително, същите говорещи глави започнаха да ни убеждават, че ние, гражданите, трябва масово да гласуваме, за да бъде минимизиран ефектът на вота "трите К".
От изборите на 27 октомври стана ясно, че вече не е необходимо да се купуват 100, 200 или 300 хиляди гласа. Достатъчно е да бъдат "купени" определени членове на секционни избирателни комисии, за да могат купувачите да получават по 5, 100 или 300 гласа.
Гласуването ми отне 2 минути. Същите 2 минути, необходими да дам единствения си глас по убеждение, бяха достатъчни на различни секции в страната да допишат по 5-10 бюлетини на ръка или директно да добавят по 100 или 300 гласа в протоколите, както става видно от многобройните журналистически материали. Излиза, че не е нужно да платиш на 300 човека по 100 лева, а само на 5 или 10. Което пък означава, че парите за "трите К" скоро няма да свършват, защото съществува по-евтин вариант.
Така се оказа, че с единствения си глас трябва да боря и "трите К", и 10 бюлетини, дописани ръчно, и 100-те или 300-те гласа, директно добавени в протоколите.  
Ако този път няма реални стъпки от страна на всички институции и партии, с които да се демонстрират ефективни действия срещу изборната търговия, повече няма да участвам в тази очевидно изгубена битка на единствения ми глас срещу 10 добавени бюлетини и 100 или 300 гласа, добавени в протоколите.

Фейсбук