Снимка president.gov.ua
Войната трябва да свърши, преди да е станало твърде късно за Украйна
Киев трябва да отстъпи Донбас и да приеме нечленство в НАТО, за да остане страната жизнеспособна и суверенна
Тед СНАЙДЪР,
The American Conservative
След повече от осем месеца без преки преговори между Русия и Украйна, миналата седмица в Абу Даби бяха възобновени разговорите между двете страни с посредничеството на САЩ. Много неща във войната са се променили след преговорите през февруари. Условията на Русия остават същите, но увереността, че тя ще ги постигне, вече е различна.
Три неща са сигурни. Първите две: Украйна няма да стане член на НАТО, а Русия ще получи по-голямата част от Донбас или целия регион. Тези неща са сигурни поради третата реалност: Русия е спечелила войната.
Украйна умира, а времето изтича. Единствената неяснота е колко дълго украинският президент Володимир Зеленски и европейските лидери ще продължат да поддържат „животоподдържащите системи“, преди да ги изключат.
Не само че украинските войници загиват или биват осакатявани с шокиращи темпове, може би до 30 000 души месечно, но и населението на Украйна се стопява. Милиони украинци са избягали, като мнозина от тях не планират да се върнат. Почти четвърт милион души са напуснали страната през първата половина на тази година, а още повече са на път да си тръгнат тази зима, тъй като животът в Киев става непоносим. Сред останалите в страната смъртността надвишава раждаемостта. Продължителността на живота е най-ниската в Европа. Няма достатъчно хора, които да запълнят работната сила или да плащат данъци за финансиране на социалните услуги.
Украйна вече не е в състояние да се защитава
В Киев са изчерпани както ракетите за противовъздушна отбрана, така и държавите, които имат желанието и възможността да доставят такива. Доставките на ракети за системите „Пейтриът“ (Patriot) от САЩ са намалели до критично ниски нива, като изпълнението на доставките може да отнеме няколко години, а Германия е уведомила Украйна, че не разполага с повече ресурси за изпращане. В резултат на това руските ракети и дронове поразяват целите си практически безпрепятствено. Украинските пристанища са блокирани, което прави невъзможен износа на зърно в необходимите обеми. Стоманодобивните заводи затварят врати, миннодобивните дейности се прекратяват, а цифровата инфраструктура е подложена на атаки. Транспортната система е парализирана - ключови мостове са повредени, а стотици локомотиви са унищожени. В столицата Киев периодично се случват прекъсвания на електрозахранването.
През цялото това време руските въоръжени сили напредват бавно, но неумолимо през територията на Донбас. Украйна трябва да признае тази неизбежност сега и да спаси човешки животи. Изгубените градове крепости могат да бъдат изградени отново по на запад, но изгубените животи не могат да бъдат върнати.
Войната на Русия срещу Украйна никога не е била водена основно заради територия. Ключовите причини за нахлуването бяха предотвратяването на присъединяването на Украйна към НАТО и - според виждането на Кремъл - защитата на етническите руски граждани в Донбас. Предишните Мински споразумения имаха за цел да решат втория проблем. Едва когато Украйна не успя да ги изпълни, САЩ не оказаха натиск върху нея да го стори, а Европа ги използва като тактика за печелене на време, за да въоръжи Украйна за война срещу Русия, Москва възприе анексирането на Донбас като необходимо решение.
И така, макар войната никога да не е била по същество заради територия, постигането на мир чрез преговори до голяма степен засяга именно територията. Русия няма да прекрати нападението си, докато Донбас не стане руски.
Възможно е Вашингтон да е готов да признае тази реалност като ключово условие за дипломатическо прекратяване на войната. Президентът Доналд Тръмп наскоро заяви, че мирът ще бъде постигнат чрез преговори, но добави, че „накрая Украйна ще има малко по-различни очертания“.
Според някои сведения американски представители смятат, че в частни разговори Киев е проявил гъвкавост по този въпрос. Готовността на Киев да допусне отстъпване на територия обаче е обвързана с
искането за сериозни гаранции за сигурност
Въпреки това, след преговорите в Абу Даби украински източник заяви пред „Телеграф“ (The Telegraph), че Украйна „никога няма да признае“ руския контрол над украинска територия - „нито де факто, нито де юре“. Москва може и да не настоява за признаване на контрола си над Донбас „де юре“, но отхвърлянето на признаването „де факто“ означава, че войната продължава.
В първия ден от преговорите в Абу Даби Зеленски написа в социалната мрежа Екс, че „отстъпването на украинска земя в замяна на мир“ няма нищо общо с „реалността“, а са просто „абстрактни думи“. Той изрази недоволство, че американците питат: „Можете ли да замените Донбас срещу сигурност?“, но след това дефинират тази сигурност като „не НАТО, а нещо подобно на НАТО“.
Той има основание. Но това е най-доброто, на което може да се надява. Путин няма да сложи край на войната - целяща да държи Украйна извън НАТО (а НАТО - извън Украйна) - като се съгласи на гаранции за сигурност за Украйна, подобни на тези по член 5 от договора на НАТО. От своя страна, САЩ също дадоха ясно да се разбере, че няма да се съгласят на подобно нещо. Както републиканските, така и демократическите администрации заявиха недвусмислено, че няма да влизат в пряка война с Русия заради Донбас. Европа пък чрез действията си показа, че няма - а и не може - да гарантира сигурността на Украйна без значителна подкрепа от страна на САЩ. На европейските държави им липсват както войски и технологични възможности, така и финансови ресурси за подобна задача.
Най-добрите гаранции за сигурност, които Украйна вероятно може да получи, са ангажименти, които не достигат нивото на НАТО: някаква по-слаба форма на гаранции,
„подобни на член 5“
съчетани с уверения за сигурност, произтичащи от членството в Европейския съюз. Иронично е, но най-силната гаранция за сигурност, която Украйна би могла да получи, всъщност би включвала затварянето на вратите на НАТО за нея. Това би намалило опасенията на Русия за собствената й сигурност и би поставило началото на процес по изграждане на по-широка европейска архитектура за сигурност - вариант, който очевидно вече е на масата за преговори.
За да оцелее Украйна, войната трябва да приключи незабавно. Това означава, че независимо дали е справедливо или не, руският контрол над Донбас трябва да бъде признат, а въпросът за членство в НАТО - свален от дневния ред. Веднъж освободена от войната, Украйна би запазила суверенитета си над по-голямата част от своята територия и би могла да се насочи на запад, поемайки по пътя към Европейския съюз. Тя няма да притежава Донбас и няма да бъде част от НАТО. Но пък няма да граничи с една чувстваща се застрашена Русия.
