Войни и суша вещаят нов натиск върху цените на хляба и храните в България

Нова вълна на поскъпване при храните може да достигне и до българските потребители през следващите месеци. Причината за това е комбинацията от екстремни горещини и суша в Европа, по-високите цени на енергията и торовете и продължаващите войни в Украйна и Близкия изток. Всичко това създава сериозен натиск върху глобалните пазари на земеделски суровини.
Анализ на „Оксфорд Икономикс“ прогнозира, че глобалните цени на храните ще се повишат с 11,8% през 2026 г., а през 2027 г. се очаква нов ръст от 4,8%. Най-силно засегнати се очаква да бъдат зърнените култури, плодовете и зеленчуците и млечните продукти.
За България това е особено чувствителна тема, тъй като хлябът, брашното, тестените изделия и други продукти на зърнена основа заемат важно място в потребителската кошница. В същото време страната е част от единния европейски пазар, което означава, че сътресенията при европейското производство и международната търговия със зърно могат постепенно да се прехвърлят и към българските цени.
Екстремните горещини вече принудиха Европейската асоциация за търговия със зърнени и маслодайни култури „Коцерал“ да понижи прогнозата си за общата зърнена реколта в ЕС. През юли очакванията бяха ревизирани от 295,5 млн. тона на 286,6 млн. тона. За сравнение, през 2025 г. са били произведени около 310 млн. тона зърно.
Допълнителен натиск върху цените на храните идва от войната в Близкия изток и нарушенията на международните транспортни маршрути. Според „Оксфорд Икономикс“ именно петролът, природният газ и торовете са сред основните канали, през които геополитическите конфликти се превръщат в по-високи разходи за земеделието.
Цената на дизеловото гориво в световен мащаб е била с 36% по-висока през юли на годишна база, докато цените на торовете се очаква да нараснат с 22% през 2026 г.
За земеделския производител това означава по-високи разходи за обработка на земята, транспорт и производство. А когато разходите се повишат трайно, натискът постепенно се прехвърля по веригата – от производителя към търговеца и накрая към потребителя.
Най-прекият въпрос за българския потребител е дали следва ново поскъпване на хляба. Между борсовата цена на пшеницата и цената на един хляб стоят мелници, транспорт, енергия, труд, опаковки, търговски разходи и редица други компоненти. Именно затова движението на международните пазари се прехвърля към потребителските цени с различна сила и със закъснение.
За българския потребител обаче първите признаци на нов ценови натиск може да се появят не при хляба, а при пресните плодове и зеленчуци.
Според експертите ефектът при пресните храни обикновено се проявява по-бързо – в рамките на два до три месеца. При преработените продукти периодът е по-дълъг заради прибирането, съхранението и преработката на земеделската продукция.
Така нарушенията в доставките могат да се отразят на цените на пресните храни още през есента, докато по-сериозният ефект при преработените продукти може да се прояви през първата половина на 2027 г.